Управляващи и опозиция, изглежда, са близо до постигане на съгласие за промени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, въпреки всекидневните парламентарни скандали. Интригата е на ход след оповестената от червения депутат Борислав Гуцанов подготовка на законопроект, който да обвърже отново конфискацията на необясними богатства с наличието на влязла в сила осъдителна присъда. Но промените едва ли ще дойдат на дневен ред, преди да излезе докладът на Европейската комисия, която насърчава създаването на подобен тип законодателство във всички страни членки и изрично настоя то да се прилага в България.
Гуцанов не участва в тежките разправии около текстовете на закона при управлението на ГЕРБ, тъй като тогава не бе депутат, но ползва изцяло аргументите на съпартийците си – по онова време в опозиция. Той нарече закона рекетиращ и призова предложените промени да не бъдат четени както Дяволът чете Евангелието. Комисия по конфискация задължително трябвало да има и това не бивало да се поставя под въпрос, но човешкият фактор трябвало да бъде доведен до минимум. Всичко това някогашният борец с престъпността Цветан Цветанов посрещна с готовност в ГЕРБ първо да се запознаят с предлаганите промени, преди да решат дали ще ги подкрепят. Цветанов се застрахова все пак с предупреждението, че ако направим някакво рязко отстъпление, това означава, че бихме могли да изпаднем в критична ситуация пред Европейската комисия.
Гуцанов, който неотдавна осъди държавата в Европейския съд по правата на човека заради ареста по време на акция Медузите през 2010 г., изглежда особено подходящ да е лице на подобна законодателна инициатива. Освен че данъкоплатецът трябва да му плати 40 000 евро обезщетение, прокуратурата прекрати тихомълком разследването срещу него по обвинение в организиране и ръководене на престъпна група, за умишлена безстопанственост, за длъжностни престъпления и за сключване на неизгодни сделки. Срещу него обаче също се води дело за конфискация на имущество за милиони левове, което ще бъде прекратено, ако предложените от него промени бъдат приети.
Доколкото стана ясно, намеренията на Гуцанов и компания са да предложат влязлата в сила осъдителна присъда да бъде основание за отнемане на имущество, а също и небивало скъсяване на срока назад във времето за проверка на законните доходи – едва 10 години. Възможно е това да бъде съчетано с рязко смъкване на прага на несъответствие между законни доходи и придобито имущество, който сега е 250 хил. лева. Това би създало усещане за разширяване на приложението на закона, но ефекта, доколкото изобщо го има, ще понесат дребните риби.
Уредбата на гражданската конфискация държи първенството по най-ожесточена и най-продължителна съпротива срещу законодателни промени в най-новата ни история. Последният му вариант беше приет през април миналата година в истерична обстановка, родила бисерите правен Франкенщайн и закон в стил Вишински. В същото време еврокомисарят по правосъдието Сесилия Малмстрьом оповести, че се създава проектодиректива за въвеждане на минимални стандарти за гражданска конфискация, валидни за всички страни членки на Европейския съюз. Основният мотив за повсеместно въвеждане на подобно законодателство беше необходимостта да бъдат блокирани случаите, в които заподозрените прехвърлят свое имущество на трети лица, за да избегнат конфискацията му по наказателноправен ред. Впоследствие Конституционният съд отмени няколко текста от закона, сред които и този, който определя целта му – да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите. Същото, за което един от депутатите предупреди, че ще се отприщи, когато този народ подгони управляващите с тояги.
nbsp;
nbsp;
Предизвикалият (незнайно защо) умиление с това, че осъди България в Страсбург Борислав Гуцанов би бил клиент на закона в днешния му вид, не само ако той съществуваше в последните две, а и в последните 15 години. В началото на 1999 г. той е арестуван за източване на фалиралата Елитбанк заедно с шефа на варненския й клон Пламен Георгиев. Двамата са обвинени в присвояването на 9 000 000 лева, отпуснати като кредит на морската фирма Бляк сий шипинг, в която Гуцанов бил съсобственик с бившия шеф на банката Иво Георгиев. Като съучредител на Елитбанк Гуцанов съдействал за получаването на кредита без никакво обезпечение. Адвокат на Гуцанов е бъдещият министър на икономиката Петър Димитров. След близо четиримесечен арест мярката на Гуцанов е променена от задържане под стража в парична гаранция от 3 000 000 лева. Паралелно се водят разследвания за пране на пари и за умишлена несъстоятелност на Бляк сий шипинг. В крайна сметка всички следствени дела са прекратени поради липса на престъпление и тръгва мълвата, че за спасяването на Гуцанов и компания е съдействал покойният вече лидер на БСП Александър Лилов.
