Преди месец правителството се втурна да поправи Закона за горите. Предложенията за изменения в него отлежават в комисиите на Народното събрание от началото на лятото, но все още са на етап обсъждане. През тази седмица обаче кабинетът взе решение и за приемане на Национална стратегия. Тя щяла да очертае развитието на горския сектор в България за периода 2013-2020 година. Работна група към Министерството на земеделието и храните, в която са били включени представители на научните среди и на неправителствени екологични и браншови организации, са подготвили документа. Според правителствения пресцентър в документа са отразени всички полезни бележки и предложения на членовете на работната група и при общественото обсъждане и съгласуване. Макар че доста от организациите, които работят в сектора, разказват, че засега не става ясно кои точно техни предложения са възприети. Според официалното представяне на стратегията основното в нея било поддържането на жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентоспособен и иновативен горски сектор, съхранено биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии. Тя предвижда секторът да подпомага икономическото развитие на страната. Но в него няма и ред по какъв начин държавата ще създаде условия за неговото развитие.
В стратегията са формулирани
три стратегически цели на националната политика в горския сектор в средносрочен план.
Подобни стратегии едва ли са новина за хората, които работят в него, и мнозинството от тях са сигурни, че обикновено високопарно описаните намерения на властта почти винаги остават само на хартия. Как инак да си обясним факта, че още от началото на лятото в Комисията по земеделие и гори са сложени на трупчета няколко законопроекта, които решават конкретни проблеми в сектора, но нито един от тях не е влязъл в пленарна зала…?!
Като изключим промените, засягащи енергетиката и които нямаше как да не бъдат направени бързо, защото тогава със сигурност правителството щеше да се сгромоляса още в първите си дни, очевидно все още не е дошъл редът да бъде поправен нормативът, регламентиращ горския бизнес. Още преди няколко месеца подготвените кърпежи в норматива бяха обявени като грижа за малките и средните предприятия, които работят в сектора, но до окончателно решение така и не се стигна. Инак епизодично се правят демонстрации, че всякакви евентуални бъдещи промени стават на светло и на обсъжданията им се канят представители на гражданските организации. Така стана и при консултациите за промените, уреждащи както стопанисването на горските територии и ползването на дървесина и недървесни горски продукти, така и сроковете за залесяване на сечища и опожарени горски територии. Още преди месеци трябваше да бъдат изчистени текстовете, които засягат определението местни фирми и условията за дърводобив, както и промените за управлението и стопанисването на общинските гори.
Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Валентина Маринова не от вчера обещава, че ще бъдат направени допълнения и в някои от текстовете, свързани с фонд Инвестиции, чиято цел уж била да бъде защитен всеки, който работи в горите, и да бъде облекчена дейността на малките и средните ползватели в сектора. Но и
тези намерения все още са само пожелание
Гражданските организации отдавна са внесли предложения и за промени в Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и на недървесни горски продукти. Текстовете засягат постановените гаранции и неустойки по договорите, а някои от тях са насочени към облекчаване на процедурите за извършване на дейности в горите и за ползването на дървесина. По предложение на браншовите организации и на бизнеса ще бъде отменен чл.116 а от Закона за горите, тъй като той разширява необосновано възможността за сключване на дългосрочни договори за добив на дървесина.
Другите важни промени, които досега трябваше да бъдат направени, са тези, които ограничават преференциалните цени на тока, произведен от биомаса, и те вече да се използват само ако е употребена отпадъчна дървесина. По този начин щеше да се премахне възможността за производство на енергия да бъде ползвана всякакъв вид дървесина, като бъде разширен обхватът на категориите дървесина, която иначе не може да се използва за това. Мощното лоби на този вид производители обаче едва ли ще позволи това да стане. И макар че представителите на различни природозащитни организации са категорични, че използването на дървесина за добив на електроенергия е изключително нецелесъобразно и че производството на биомаса от гора трябва да бъде забранено във всички случаи, освен когато става дума за отпадъци от рода на клони, подобни ограничения едва ли ще намерят място в крайната реакция на законовия текст.
Тези подозрения на практика се оправдаха през седмицата, когато нормативът най-сетне мина на първо четене в Комисията по земеделие и гори. Текстовете на законопроекта, които трябваше да дадат категорично становище при какви условия може да се използва тази дървесина,
просто се бяха изпарили
в предложения от правителството проектонорматив… А въпросът защо отново увисва и със страшна сила…!?
Не стана ясно и дали ще бъде променен редът на провеждане на търговете за дървесина в горските стопанства и дали ще отпадне порочната практика за обявяване на мегатъргове за дървесина за милиони, които печелеха едни и същи фирми и след това я препродаваха на завишени цени на преработвателните компании. Така или иначе това тупкане на топката около най-важните проблеми едва ли действа оптимистично на горските предприемачи, които от лятото слушат обещания, но отдавна не им вярват.
Не е за подминаване и още един, меко казано, любопитен епизод от сегашните дискусии. Депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски предложи в новия норматив изрично да бъде записано задължението на камионите, които превозват дървесина, да бъдат монтирани датчици за връзка с GPSсистема, като по този начин ще стане безапелационно ясно дървесината къде е добита и къде е стигнала. Думите му обаче сякаш ужилиха неговите колеги от всички парламентарни групи и всички категорично го отхвърлиха. И отново идва въпросът защо. Тук обаче отговорът сякаш сам изплува – това със сигурност би ограничила сериозно както незаконната сеч, така и контрабандата на дървесина. А това едва ли е изгодно някому…
От всичко казано дотук става ясно, че докато нормативът излезе в окончателния си вид от пленарната зала, от първоначалните добри идеи едва ли ще е останало кой знае какво. С други думи, отново инвалидизираха Закона за горите. И така до следващия ремонт.
