Небивала загриженост за правата на длъжниците демонстрира неочаквано Камарата на частните съдебни изпълнители. В нейна официална позиция, разпространена тази седмица и приета на национална конференция през уикенда, гилдията изразява безпокойство от зачестилите и изнесени в медиите случаи на физически посегателства, насилие и психически тормоз върху длъжници от страна на кредитори, събирачи на дългове и други. И зове държавните институции да защитят гражданите и върховенството на закона, както и да подкрепят единствения законов ред за удовлетворяване на парични вземания – този през съда и през съдебните изпълнители.
Внезапната загриженост на частните изпълнители (ЧСИ) за длъжниците и порицанието, което отправиха на агресивните кредитори и събирачи на дългове, обаче не са нито случайни, нито еднопосочни. Позицията на камарата е отговор на изявление на депутата от ДПС Йордан Цонев, който на заседание на парламентарната бюджетна комисия се обяви за намаляване на таксите, събирани от частните изпълнители. Цонев предложи това като част от мерките за намаляване на напрежението между банките и техните кредитополучатели.
Изглежда обаче, намерението на Цонев не е чак толкова изненадващо и неочаквано за камарата. То просто я е подтикнало да действа, защото бърка директно в джоба на членовете й. Откакто беше въведено частното съдебно изпълнение у нас, цари пълно единодушие, че събираните от ЧСИ такси в изпълнителните производства са прекомерни и даже непосилни. На практика единствените, които твърдят, че таксите са си добри, са частните изпълнители, а дори колегите им от държавното съдебно изпълнение са на обратното мнение.
От позицията на камарата личи, че тя е наясно с опасността от ограничаване на доходите на членовете й. И че Цонев едва ли говори, без да е сондирал мнението на банковите среди. Кредитните институции са наясно, че когато към дълга и лихвата частният изпълнител начисли и огромна такса за събирането им, те почват да носят отговорност за чужди грехове. А при нарастващите затруднения на длъжниците да погасяват вноските по кредитите това е контрапродуктивно.
В позицията на камарата се казва: че в последните години констатираме все по-настоятелни опити на влиятелни среди да прехвърлят върху ЧСИ отговорността за грешни икономически решения на граждани и бизнес, за срива на цените на имотния пазар, за отпускането на необезпечени кредити, както и на такива, при които обезпечението изобщо не покрива стойността на дълга и в крайна сметка дори за тежкото икономическо положение в страната.Обръщаме внимание, че ЧСИ не създават лошите новини, те само ги носят.
Признава се обаче, че в гилдията има отделни членове, които невинаги спазват правилата. Приведена е статистика, която би трябвало да ни убеди, че от създаването си през 2005 г. камарата е била безкопромисна с всеки частен съдебен изпълнител, нарушил закона и престижа на професията. За осем години са образуваниобаче едва 120 дисциплинарни производства и в по-малко от половината от тях са наложени дисциплинарни санкции. И едва в шест случая се е стигнало до лишаване от права за упражняване на професията (без да е уточнено за какви периоди).
nbsp;
nbsp;
Камарата на ЧСИ предлага подобряване на системата в следните шест направления:
1. Незабавно въвеждане в практиката на електронните запори, предвидени в чл.450а от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) още през 2012 година. Анализът на оплакванията, постъпващи в камарата, показвал, че повечето от тях се отнасят до прекомерност на начисляваните прости такси спрямо по-малките задължения, а тези изпълнителни дела преобладават.Електронните запори, за чието въвеждане камарата се борела от години (за които усилия обаче не сме разбрали), щяло да доведе до намаляване на таксите за гражданите и бизнеса около 30 пъти. В момента за налагане на запори във всички банки таксата би била около 540 лв., докато с въвеждането на електронните запори тя щяла да падне до 18 лева.
2. Разширяване на кръга от действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съда, включително и по отношение на оценките на недвижимите имоти, което да стане с промяна в чл. 435 от ГПК. Тук само ще кажем, че сегашният ГПК вероятно е най-рестриктивният закон в Европейския съюз по отношение на правото на длъжника да обжалва действията по принудителното изпълнение. Възможностите за съдебен контрол върху него по инициатива на длъжника са крайно ограничени, а размерът на начислените такси той може да оспорва единствено чрез отделно исково производство.
3. Законодателна промяна, която да стимулира банките активно да отпускат кредити за закупуване на имущество, изнесено на търг от съдебен изпълнител.Това е посочено като начин участниците в публичните продажби да се увеличат значително,а продажните цени да се качат, което е в интерес и на длъжниците, и на кредиторите. Подобно кредитиране наистина би дало ефект в тази посока. Но тук сметката се прави без кръчмаря – в случая банките, които трябва да се поблазнят да кредитират в условия на ръст на лошите кредити.
4. В ГПК да се въведе приниципът за пропорционалност на изпълнението съобразно размера на дълга. Тук аргументите на камарата са безупречни. В българския ГПК принципът на пропорционалност не фигурира, въпреки че е залегнал в препоръките на Съвета на Европа по принудителното изпълнение. Коетона практика означава, че още при образуването на изпълнителното дело взискателят може дори за задължение от 1 лв. да насочи изпълнението срещу имот на значително по-висока стойност. ЧСИ е длъжен да изпълнява способа, посочен от кредитора, при което всички негативи от това неоснователно се стоварват върху него. За да се защитят гражданите, бизнеса и техните имоти съдия-изпълнителите предлагат изпълнението да се насочва срещу недвижими имоти, които не са ипотекирани, единствено като крайна мярка – чак когато са изчерпани другите начини за изпълнение.
5. Да се преосмисли доколко е оправдано съществуването на привилегията, с която разполагат банките по чл.417, т.2 от ГПК – т. нар. заповедно производство, в което банката иска от съда заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземанията й. Освен банките това право като кредитори имат само държавата и общините. Доводите на камарата са, че законът задължава ЧСИ да изпълняват всички съдебни актове такива, каквито са, и независимо дали са издадени по реда на заповедното , или на исковото производство. Въпреки това съдия-изпълнителите често получават публични обвинения, че вършат произвол, като изпълняват задълженията си по заповедите в полза на банките, наричат ги техни оръдия, а не се отчита, че ЧСИ няма право да избира нито възложения му съдебен акт, нито кредитора, в чиято полза е той.
6. Да се въведе институтът на гражданския фалит. Според камарата, ако това бъде направено след широко обсъждане, с участие на експерти от различни гилдии и след анализ на всички плюсове и минуси от чуждестранния опит би могло да се стигне до положителна промяна за гражданите. При една добре описана процедура, провеждана от професионалисти, и след силна разяснителна кампания за последиците от фалита не би трябвало съдилищата да бъдат затрупани с такива молби.
