Главен прокурор да обяви публично, че разузнаването започва работа по сигнал срещу министър-председателя?! И таз добра! Но се случи! В четвъртък (28 ноември) Сотир Цацаров прозвуча така категорично, сякаш лабаво нема. Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) работела по сигнала срещу Пламен Орешарски за репресия срещу протестиращи държавни служители.
В средата на месеца премиерът направи изказване, от което беше направен изводът, че властта готви разправа с държавните служители, които митингуват срещу нея. Думите на Орешарски бяха: Досега има няколко случая, за които всички знаем, и обществото разбра, че са преки участници в събитията тук пред тази сграда и все още са на държавна длъжност, или други, за които има оперативни данни… Стремим се да се освободим от такива хора.
Последва сигнал до главния прокурор от страна на Асоциацията за eвропейска интеграция и права на човека с изрично искане да бъде образувано досъдебно производство. Позицията на неправителствената организация е, че Орешарски е попречил на граждани да осъществят своите конституционни политически права. После такъв сигнал до Цацаров изпрати и партия ГЕРБ, като не пропусна да го препрати и до Европейската комисия.
Дотук – добре. Българската практика по време на прехода е над главния прокурор да е само Господ. Което ще рече – да няма правомощия само над делата на Спасителя. Но спрямо всички останали шефът на държавното обвинение трябва да е спасител, което неминуемо включва и задължението да наказва. Което в последния четвърт век редовно не се случва, затова всички са мнителни. Какво тук ни смущава?
След като получил сигнала на асоциацията, Цацаров го пратил на Софийската градска прокуратура за проверка. Там явно са преценили, че няма какво да се проверява, и в чудене как да излязат от положението, препратили сигнала на ДАНС. След като се върне оттам, прокуратурата ще се произнесе по него, обеща Цацаров. Хубаво, нека се произнесе, но защо му е на главния прокурор да съобщава с какво се занимава една разузнавателна служба? Вярно, има право на преценка, не е разпространил класифицирана информация в тесния смисъл на думата. Но от казаното става ясно, че нетолкова ДАНС ще работи нещо по случая, колкото че прокуратурата няма да работи по него. И не защото не иска, а защото няма какво да направи.
Колкото безрезултатни ще са усилията на ДАНС да открие с какво Орешарски е заплашил или поставил в опасност държавната сигурност, толкова безполезни ще са опитите на прокуратурата да открие в закона текст, по който да му търси наказателна отговорност. При това премиерът представи и защитна позиция – три дни след изказването си поясни, че уважава всички протестиращи, стига да не го правят в работно време. Без оглед на каквито и да било политически пристрастия – да видим каква е най-общо правната рамка на проверката по сигнала срещу Орешарски?
По конституция всеки гражданин е свободен да упражнява политическите си права, стига с това да не нарушава националната сигурност, обществения ред и свободите на други граждани. Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя обаче със закон. И такъв закон има, но вече никой не си прави труда да го спазва. В първите месеци на протестите имаше дебат законно ли се провеждат те, но вече никой не се интересува от това. С поредица свои изказвания столичният кмет Йорданка Фандъкова наложи тезата, че ако тръгне да забранява провеждането на митингите, ефектът ще е обратен – те ще се провеждат и без разрешение, а напрежението ще скочи при опита на полицията да разгони протестиращите. В резултат протестите се провеждат незаконно, което означава – и в разрез с конституцията, защото тя изисква точно обратното.
Да видим как са уредени нещата и в Закона за държавния служител. Там се казва, че при изпълнение на своята служба той трябва да се ръководи от закона, да бъде политически неутрален, лоялен. При законосъобразното изпълнение на служебните задължения държавата го защитава и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба. Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, той е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на тези задължения.
Срещу тези задължения стоят права – да получи заплата, на почивка, на отпуск, на професионална квалификация, на повишение, на обезщетение, на социално и здравно осигуряване, на безопасни условия на труд, на облекло. И още – на права, свързани директно с протестите. Законът гарантира на държавния служител свобода на мнението в професионалната дейност и правото да се сдружава или да членува в политически партии, стига да не се ръководи и да не защитава интересите им в своята непосредствена работа.
Той може да развива и синдикална дейност и да стачкува във връзка със своите служебни и осигурителни отношения. И никой не го спира да ходи на политически митинги извън работно време. Но върши ли в работното време нещо извън служебните си задължения, носи дисциплинарна отговорност. А най-тежката санкция – дисциплинарното уволнение, е равносилна на онова, за което говори премиерът. Това не е закана по смисъла на Наказателния кодекс, а съобщаване за предстоящи действия, за които държавата е оправомощена от закона.
Главният прокурор несъмнено е наясно с всичко това, но какво да прави човекът в условията на всекидневни протести и контрапротести. Удари ли в едната посока, трябва веднага да балансира и с удар в другата. Дори той да е във въздуха и да изглежда леко театрален. Показателен е коментарът на Цацаров за решението на прокуратурата да не образува досъдебно производство срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за прословутото четене на данни от специални разузнавателни средства от парламентарната трибуна във връзка със смъртта на бебе в Горна Оряховица. Решението за отказ за образуване на наказателно производство е достатъчно ясно доказателство, което отговаря на нападките, че прокуратурата едва ли не на всяка цена гони обвинение и на всяка цена обслужва политически интерес. Съгласете се, че най-лесното беше да се пренебрегне обективното и правното. Моралната страна на въпроса е съвсем отделно, каза Цацаров.
Балансът в действията на прокуратурата си е обаче също въпрос на морал. Проблемът е, че в условия на жесток морален дефицит моралното поведение на прокуратурата е непосилна задача. Най-вече заради дългата школовка на кадрите й в неморална среда. Че падат имунитети, че се правят проверки и разследвания в различните политически лагери, е факт. Дано балансирането не се окаже единственият успех на прокуратурата срещу знаковата престъпност.
