В България всичко се политизира, само политиката се икономизира. Звучи като анекдот, но си е самата истина. Вместо справка – виж по-долу.
Нови 100 мерки на правителството за намаляване на административната тежест ще бъдат предприети в началото на 2014 година.
Първият пакет от 24 мерки вече е в парламента, а наскоро кабинетът прие втори пакет за облекчаване на 83 режима.
Открай време си е така. Не си ли спомняте, че още Иван Костов щеше да либерализира доставките на ток за фирмите, че да си избират електроразпределителя като краставица от сергия. А пък Николай Василев си направи цяло министерство – на държавната администрация, за да подобри условията за живот на бизнеса.
Всяко правителство дава своя дан в хуманното отношение към това животно бизнеса. А то все си крее. Помните ли, че веднага след като избухна демокрацията, се регистрираха 1.5 млн. фирми. Появи се дори шегата Всеки българин – президент!, (на фирма). Сега, живи-здрави, полуживи и полуздрави са около 300 хиляди. И вече комай никой не отваря фирма, а има ли пари – трупа на депозит. И причината за това не е само уплаха от кризата.
Нещо сбъркаха загрижените политици. Май стана като в онази стара история. В едно бедно село учителят се цанил годишните му бонуси да са в ракия, защото местните били видели за последен път 100 лв. на цяло през 1957 г., когато ги дали за облигации по самооблагането. Турил даскалът една каца на двора за подобаваща празничност на 15 септември и зачакал. Идва родител, води рошльото до училищния праг, отвърта му един превантивен зад врата и изсипва кофа с ракия в кацата на учителя. Надвечер, когато хуманитарната акция приключила, даскалът гребнал с едно канче да види добър ли е препекът. И се задавал от изненеда – там била гола вода. А то – всеки родител си мислел, че на каца ракия кофа вода няма да навреди. И всеки носил по кофа чешмянка…
Така и политиците – вместо люти мерки в защита на творците на блага им лисват по някоя кофа вода.
А грижите за бизнеса са като за дойна крава. Ако искаш 30 литра мляко на ден, трябва да й осигуриш спокойно място за паша – не до жп линия или до магистрала. И преди да я издоиш, трябва да разтриеш вимето й със стиска дъхава трева и да й пуснеш Вивалди.
Щом дойде на власт, всяка правителство декларира, че ще надгражда мерки в полза на бизнеса. Къде тогава куца грижата за него? Куца в самите законови поправки, защото най-често те, вместо да заглаждат косъма, стресират добичето бизнес. Да не говорим, че повечето промени са лобистки, и то тайно лобистки, което деформира пазарната среда и ражда приятелски кръгове. Те пък, както се видя, се изродиха в олигархични.
Някой си беше направил труда да преброи, че за пет години законът за здравето е променян 35 пъти, което прави по седем пъти на година. За 12 години пък законът за здравното осигуряване е поправян 65 пъти, а за 11 години Кодексът за социално осигуряване е пипан 75 пъти. Законът за електронните съобщения е променян цели шест пъти само за година. По едно време много се говори за незаконни имоти на голяма стойност и на причудливи места. Странно ли е това, след като Законът за устройство на територията, приет през 2001 г., имаше 44 изменения и допълнения? Това прави средно по пет промени годишно.
Дори Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет през май 2009 г., само за пет месеца – от септември 2009 до февруари 2010 г., е изменян пет пъти. Човек се пита какво толкова се случва с мира и войната, за да са необходими толкова чести промени.
Да го кажем на роден диалект: случва се това, че требе у Големата врата у полье да се отворат още неколко по-мъненки. За да може следизборно през тях официално да минат ония, дето се бръкват да дадат предизборно.
Затова български парламент, колкото и с ниско одобрение да е, не може да си отиде преди третата година, а бизнес не може да не затъне след третата.
Моите любимци от Коза ностра (в превод Наша работа)са казали, че парите обичат тишината. А пък англичаните се гордеят, че имат закони, които не са променяни над 600 години…
При нас: протест – контрапротест, икономика – контраикономика!
