Въвеждането на широко рекламирания от управляващите принцип за финансова обвързаност при употребата на специални разузнавателни средства се отлага за 2015 година. Това стана ясно впетък (13 декември), когато депутатите гласуваха законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗИДЗСРС). Вносители на проекта са шефовете на две от най-възловите комисии в парламента: Димитър Дъбов, председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, и колегата му от Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Мерджанов.
Искането си за промяна на Закона за СРС (където беше създаден чл.20 а, регламентиращ платените СРС-та) е мотивирано от вносителите така, както преди няколко месеца те рекламираха нововъведението – с презумпцията, че това се случва за първи път в България. Като истински магьосник току-що структурираното мнозинство на 4 юни тази година извади от ръкава си законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Така стана ясно, че БСП, ДПС и Атака всъщност са били доста добре подготвени за властта – поне в някои аспекти. Авторите на проекта се аргументираха с поредицата избухнали скандали, свързани с изтичане на записи и информация, придобита от употребата на разузнавателни средства. Безспорната кулминация на това безобразие се оказа информацията за изградения и работещ в МВР под ръководството на вицепремиера и министър на вътрешните работи механизъм за подслушване. Отстраняването от ГДБОП на шефа й Флоров и искането на прокуратурата за снемане на имунитета на депутата Цветанов сами по себе си са достатъчно показателни, обявиха вносителите на проекта и обещаха, че с новия закон ще се пресекат безконтролното подслушване и проследяване, злоупотребата с власт и ще бъде въведен ефективен и незаобиколим контрол.
Освен революционната идея за изваждането на специализираната дирекция за подслушване от МВР и създаването на нова Държавна агенция Технически операции (ДАТО) към Министерския съвет беше лансирано и намерението използването и прилагането на СРС в бъдеще да има и финансов аспект. Заявителите на спецсредства ще трябва да осигуряват финансово чрез собствените си бюджети всяко искане за прилагане на СРС. Така щяло да стане ясно кой за какви разходи носи отговорност и дали те са били ефективни, пишеше в проекта. Вносителите му обявиха, че е време да се въведе най-безпристрастният начин за контрол – този на парите.
Времето обаче е разтегливо понятие, оказа се тази седмица. Ако през юни управляващите бързаха да въведат на практика обмисляните на тъмно намерения за финансови изражения на подслушването, то сега извадените на светло идеи, вложени в приетите промени в ЗСРС, явно се нуждаят от допълнително обмисляне и оценяване. Така, отново с презумпцията, че такъв принцип досега не е прилаган в България, финансовата обвързаност се отлага за 2015 година. Вносителите Дъбов и Мерджанов оправдават крачката назад с това, че в проектобюджетите на съответните структури – заявители на СРС за 2014 г., не са предвидени средства за осигуряването и прилагането на разузнавателни средства. Няма такива пари. Подобно планиране не е и било възможно, тъй като към момента, когато са изготвяни проектобюджетите за 2014 г., са липсвали методология за остойностяване на СРС, както и съответна наредба на Министерския съвет за реда по прилагането й.
Мнозинството, което през юни бързаше да приеме революционните промени в ЗСРС, сега дава заден ход, като се мотивира с необходимостта от задълбочени проучвания по въпроса. Според мнозинството за ефективното прилагане на принципа на финансова обвързаност е необходимо да се проведат множество изследвания и да се изготвят финансови разчети въз основа на събраните емпирични данни от тях. Подобни изследвания трябва да се направят в по-продължителен период от време с цел качествено и количествено наблюдение и изследване на приложението на всички възможни технически средства и оперативни способи. До момента не са обработвани и събирани такива данни по отношение на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства, пише в мотивите на вносителите. Според тях на базата на изследванията ще се даде възможност и за залагане в бюджетите на структурите заявители по чл.13 от ЗСРС на необходимите средства, които да осигурят прилагането на СРС при принципа на финансова обвързаност. С оглед на гореизложеното предлагаме влизането в сила на разпоредбата на чл.1, ал.3 и чл.20а от ЗСРС да бъде отложено до 01.01.2015 г., се казва в законопроекта.
На практика отлагането на най-безпристрастния начин за контрол, както БСП, ДПС иАтака определиха финансовата обвързаност преди месеци, означава, че новообразуваната държавна агенция Технически операции ще продължи да работи постарому, въпреки обещанията, че организацията и контролът над СРС-тата ще преминат на качествено ново ниво. От една страна, бюджетната субсидия за новата агенция скочи почти два пъти. Ако бившата СДОТО разполагаше с 20 млн. лв. за подслушване, за 2014 г. ДАТО вече ще разполага с 49 млн. лева. Самата структура се разду и се превръща в мегаобразувание за подслушване, със собствена администрация, със секретариат и протокол, където по традиция се подслоняват познатите ни отпреди чантаджии. В ДАТО се появиха осем дирекции, включително и такава за международна дейност, сякаш половината от основните й задачи се реализират по форуми зад граница. На всичко отгоре ДАТО ще се помещава в сградата на МВР, което допълнително подклажда съмненията, че въпреки новото си име и нови попълнения от чиновници там всичко ще си е постарому.
Бившата дирекция се превръща в мегаструктура, и то имотно и бюджетно обезпечена. Неотдавна Министерският съвет прехвърли към ДАТО имоти на МВР, с което предизвика полемика дали ДАТО не се превръща в чудовище с уши. Никой от кабинета, включително и вицепремиерът Цветлин Йовчев, който отговаря за силовите ведомства, не си направи труда да обясни с каква цел се прави това прехвърляне на имоти. Страховете от бързорастящия гигант ДАТО поне да бъдат поне временно парирани, ако стане ясно, че агенцията приема активи на МВР в инфраструктурата – системи от кабелно-комуникационни връзки със съответните централи и сгради, записващи устройства, съоръжения и специална техника и помещения и прочие.
Фактът, че въвеждането на принципа на финансовото обвързване ще бъде отложено поне с една година, само ще увеличи тези страхове. Няма да помогне и суетнята около избора на членовете на прословутото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), което по закон трябва да постави строга ръка върху тази деликатна и още повече скандална дейност. В комисията, ръководена от Димитър Дъбов, вече препитаха петимата кандидати за петте места в НБКСРС: Бойко Рашков, Георги Гатев, Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков. Рашков вече е бил председател на Бюрото за наблюдение и контрол върху използването и прилагането на СРС в периода май-ноември 2009 година. Георги Гатев е член от квотата на парламента в първия постоянно действащ Висш съдебен съвет. Илия Ганев е работил в Държавната комисия по сигурността на информацията, Огнян Атанасов е бил директор на Дирекция Оперативно издирване в МВР, а Огнян Стоичков е бивш народен представител. Очевидно и петимата няма да срещнат проблеми при утвърждаването и от Народното събрание. По какъв начин контролът над ДАТО ще стане по-ефективен с тяхна помощ обаче не се знае, след като исканията и разрешенията за прилагане на СРС ще продължат да стават по стария начин и без бъркане в джоба на заявителите.
Отлагането на принципа на финансовата обвързаност през следващата година очевидно ще изправи сектор Сигурност пред позната ситуация. Спецспособи – като агенти под прикритие, са определящи в борбата с организираната престъпност, но все още са предимно в сценариите на популярни телевизионни сериали. Подслушването си остава основен начин за придобиване на ценна информация, така че и през следващата година ни очаква юруш за СРС-та. Както се казва – безплатен оцет по-сладък от мед. Лошото е, че ще го плащаме ние…
