Ако въпреки възможните усложнения има начин да се разведеш сравнително лесно, проблемът с предоставянето на родителските права остава абсолютен срам за нашето правосъдие. Повече от четири години след приемането на новия Семеен кодекс преобладаващата практика на съдилищата в тази насока не може да бъде определена по друг начин освен като безобразна. Това доведе до поредица от протести на онеправдани татковци, обединени в неправителствени организации. Последният беше през октомври – по повод на поредното скандално решение, оставило баща без детето му. И тези протести тепърва ще ескалират, тъй като държавата не прави нищо по въпроса.
Случаят беше особено актуален, защото става въпрос за международен брак (между българин и румънка), а във все повече брачни дела у нас споровете са между хора с различно гражданство. Българският съд се произнесе в полза на майката на три инстанции, след което заплахата детето да бъде насилствено отнето от бащата му изкара съгражданите му от Неделино на протест пред Съдебната палата. Безумието се случи, въпреки че майката Адриана Петку е напуснала семейството и не се е вяснала четири години, в резултат на което шестгодишната Жасмина изобщо не я познавала. Бащата Севдалин Чакъров отглеждал момичето, но съдът установил в разрез с всички доказателства (включително с желанието на детето), че то било привързано към майката и се чувствало добре при нея. За казуса бяха сезирани президентът, омбудсманът, главният прокурор и Висшият съдебен съвет.
През лятото пък беше организирана подписка, съдържаща няколко основни искания – изрично въвеждане на възможността за съвместно (поравно)упражняване на родителските права от двамата родители, създаване на специализиран детски съд и на детски омбудсман, радикална промяна на съдебната практика, в това число и въвеждане на методология за определяне на родителския капацитет. От асоциацията Бащи за отговорно родителство, в чието ръководство е синът на бившия премиер Андрей Луканов – Карло, настояват и за допълнителна квалификация на магистратите и на социалните работници, занимаващи се с такива казуси. Към днешна дата никое от тези искания не е изпълнено, въпреки обещаното от правосъдното министерство съдействие за законодателни промени. А според лишените от нормално бащинство татковци засегнатите у нас деца по тази линия са от 300 000 до половин милион – с други думи, всяко второ или трето дете у нас е дете на разведени родители и живее в конфликт, раздухван и поддържан от държавата.
Правосъдието по отношение на родителските права и контактите с децата е на практика вихрещо се беззаконие спрямо бащите. То се основава не на действащите нормативни актове, а на обстоятелството, че се прилагат предимно от жени. Да видиш брачен съдия мъж е почти невъзможно. А положението в софийските районни и градски съдилища е направо потресаващо. Същата е ситуацията в отделите Закрила на детето към районните дирекции за социално подпомагане, които изготвят социалните доклади по брачните дела. Там обикновено правят бащите на маймуни, документирайки старателно всевъзможни лъжи на майките, приемани от съда като основно доказателство. Въз основа на него се определят както родителските права, така и привременните мерки за контакти, които са по правило в ущърб на татковците. Своеволието се вихри и с покровителството на Държавната агенция за закрила на детето, която извършва формални проверки, възлагайки ги всъщност на… проверяваните.
nbsp;
nbsp;
Погазването на правилата в Семейния кодекс, който поначало изключва каквото и да било разграничение на родителите по полов признак, почива върху 40-годишно постановление (от 1974 г.)на т. нар. пленум на тогавашния Върховен съд. За времето си то е модерно, но всъщност подклажда порочната практика родителските права да бъдат предоставяни почти винаги на майката. В пълен разрез със законово прогласеното равноправие на двамата родители Върховният съд е въвел куп дискриминационни критерии, които в крайна сметка преобръщат смисъла на закона. Един от тях гласи, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Четиридесет години по-късно съдебната практика е следната – момичетата може да бъдат предоставени на бащата само ако майката е пълна алкохоличка или напълно луда, а равнопоставеността по отношение на момчетата изобщо не съществува. Ако към този критерий добавим и другия – че майката била по-пригодна да отглежда децата и в ниска възраст, с разклатено здраве и др.(без да се уточнява колко още критерия има), картината е пределно ясна. Отнемането на децата от бащите е правило, а зачитането на родителските им права – изключение. В същото постановление Върховният съд казва, че децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Излиза, че той може да вижда по-често децата си едва когато пораснат (а с навършването на пълнолетие те изобщо излизат от режима на родителските права) или малко преди това. Но и този бонус не е сигурен с оглед на думата могат. Съдът определя, че не е нецелесъобразно предоставянето на детето на майката само в случаите, когато тя е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставила момиче в пубертетна възраст, когато има лош морал или лошо здравословно състояние. В резултат много бащи опитват да съдят държавата в Комисията по дискриминация и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
