Прокуратурата е длъжна да си плаща държавна такса в съдилищата като всички останали, след като иска да обжалва решенията по дела, с които на всичкото отгоре я съдят за незаконно причинени вреди на граждани. Това е категоричното становище на тричленен състав на ВКС, който отказа да освободи Софийската градска прокуратура от задължението да си плати 5 лв. за дело.
ВКС се произнася по казус, който погледнато отстрани, не буди никакъв интерес: държавното обвинение спори със Софийския градски съд дали да плати някаква мижава сума. Но по същината си въпросът е повече от сериозен.
Всичко тръгва от исковата молба на софиянеца Трайчо Овчаров, който завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) и иска обезщетение от Столичната дирекция на полицията и от прокуратурата. Човекът иска възмездие за вредите, които са му били причинени по време на проточило се от 1995 до 2008 г. разследване за кражба, което в крайна сметка е било прекратено. Районният съд присъжда на Трайчо 3000 лв. обезщетение.
Той обаче и до ден днешен не ги е видял, включително и заради факта, че делото му е трябвало да се изтъркаля от Районния съд до ВКС. С един-единствен въпрос: следва ли прокуратурата да внесе 5 лв. такса, за да може да обжалва решението на Районния съд, който я е осъдил.
През юни 2012 г. Софийският градски съд официално подсеща прокуратурата, че дължи такса за делото, а след като даденият срок изтекъл – просто върнал жалбата при обвинителите. И с това пресякъл всяка възможност те да оспорят осъдителното решение и размера на обезщетението, което прокуратурата е осъдена да плати. А нейните шефове решили да оспорят действията на СГС. Само че преди няколко дни и Върховният касационен съд ги отряза, като постанови, че трябва да платят таксата, а действията на СГС са били правилни.
Проблемът обаче е, че това е мнението на този съдебен състав, но не и на всички съдии във ВКС. По въпроса има твърде противоречива практика, няма единно мнение и всеки съдия решава според собствената си съвест и вътрешно убеждание.
Същността на спора е дали и доколко прокуратурата е равнопоставена страна в процесите, в които е призована като ответник, и дали и в тези случаи й се полага каквато и да било държавна привилегия, включително и освобождаване от такси.
Тезата на прокуратурата, естествено, е, че тя следва да бъде освободена от такси, защото е държавен орган и изпълнява установена в конституцията държавна функция.
Според съда обаче в производството по ЗОДОВ прокуратурата не се явява в защита на обществен интерес и не представлява държавата, а себе си, защитавайки законността на своите действия. Освен това ГПК я освобождава от такси само в два случая: ако искът е заведен от прокурор или ако се търсят вреди с публичен характер, т.е. в полза на държавата. В случая обаче искът е срещу прокуратурата, и то за причинени от нея вреди. И казусът по никой начин не попада в хипотезите, при които прокуратурата би следвало да бъде освободена от плащане на държавните такси.
Спорът всъщност вече свърши – определението на ВКС не подлежи на обжалване. Сега прокуратурата ще трябва да плати тези 3000 лв. обезщетение на Трайчо Овчаров. Но от джобовете на всички данъкоплатци. Които на всичко отгоре ще трябва да преглътнат и съмнението, че можеха да минат и с по-малък масраф, ако овреме бяха платени едни 5 лева. Но пък на кого ли му пука какво мислят данъкоплатците.
