Пожеланието „Нова година – нов късмет“, изглежда, ще бъде най-бързо реализирано за всички служби в сектор „Сигурност“. В ролята на Дядо Мраз е влязъл Министерският съвет, който за изпроводяк на старата 2013 г. е разработил проектозакон за националната сигурност. Според неофициалната информация по темата, появила се в медиите, кабинетът планира през 2014 г. да създаде Борд на разузнавателната общност, който да поеме координацията на специалните служби. Така на практика правителството на Пламен Орешарски творчески доразвива проекта за регламентиране на сектор „Сигурност“, написан от кабинета „Борисов“, който социалистите критикуваха остро преди една година.
Според непотвърдена информация „новият“ проект е дело на екип под ръководството на заместник-министъра на вътрешните работи Васил Маринов и вече е внесен в Народното събрание за неофициално обсъждане. Авторите на проекта се аргументират с това, че в момента всички служби от сектора – МВР, ДАНС, НРС, НСО, Военна информация и ДАТО – са на различно подчинение и трудно координират работата си. Аргументите на вносителите обаче издишат, тъй като от всичките спецструктури само НСО и разузнавателната служба са подчинени на президента Росен Плевнелиев. Останалите до една се ръководят от изпълнителната власт и са под наблюдението на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, с изключение на служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната.
Всъщност новият проект дава повече права и задължения на съществуващия Съвет по сигурността при Министерския съвет. През лятото на 2013 г. МС прие постановление за изменение и допълнение на Правилника за функциите, задачите и организацията на работа за Съвета по сигурността при Министерския съвет и закри длъжността секретар на Съвета. Промяната беше обяснена с мерките за повишаване на отговорността на държавните органи, участващи в работата на Съвета по сигурността.
Според законопроекта Съветът вече ще заседава поне три пъти в месеца. За целта ще бъде подпомаган от Борд на разузнавателната общност, в който ще функционират звена за координация и анализ. В помощ на Съвета ще бъдат и новите Национален център по сигурността и одитно звено. Според законопроекта в състава на борда отново се появява фигурата на секретаря на съвета, която беше премахната през юли 2013 година. Освен това в борда влизат главният секретар на МВР, ръководствата на ДАНС, Националната разузнавателна служба, „Военна информация“ и за Националната служба за охрана. По замисъла бордът ще отговаря за събирането на информация и противодействието на рисковете и заплахите за националната сигурност. При нужда в него ще се включват представители на Министерството на външните работи, на Държавна агенция „Технически операции“, на военна полиция и на Агенция „Митници“.
Втората патерица на Съвета по сигурността към МС – Националният център по сигурността – всъщност ще бъде административното звено, което ще подпомага премиера и съвета. Центърът ще бъде самостоятелна структура, подчинена пряко на министър-председателя. Задачите му, описани в законопроекта, са той да работи с т.нар. открити и закрити източници на информация. Центърът ще получава и обработва разпространена политическа, икономическа, военна, полицейска и геопространствена информация от открити източници, от съюзни системи и дипломатически канали, разузнавателни сведения. Освен това центърът ще анализира информацията и ситуационната картина на обстановката в реално време, ще се занимава с прогнозиране и предприемане на мерки за ранно предупреждение за рискове и заплахи.
Одитното звено ще бъде в състава на инспектората на Министерския съвет и ще наблюдава дали службите спазват законите и правилниците за дейността им, методите им на работа и как се изразходват парите на НРС и ДАНС.
Очевидно проектът на правителството цели цялата власт при контрола на спецслужбите да премине в ръцете на премиера. Идеята за създаване на одитно звено към Съвета по сигурност например донякъде обезсмисля и съществуването на две парламентарни комисии – по вътрешна сигурност и обществен ред, и на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения.
Намеренията на кабинета „Орешарски“ за сектора си приличат като две капки вода с идеите на правителството на ГЕРБ, което в последните си дни внесе за обсъждане пакет от закони, сред които проект за законовата рамка на сектор „Сигурност“, наречен Закон за системата за защита на националната сигурност, Закон за военното разузнаване, Закон за НРС и Закон за националната служба за охрана. Пакетът обаче беше посрещнат от тогавашната опозиция – БСП, и от специалистите с критични коментари. Първата му слабост, която те посочиха, бе, че допуска съществуването на цели седем отделни закона, отнасящи се до съставляващите сектора структури. Става дума за Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България, за законите за разузнаването, военното разузнаване, НСО, Закона за отбраната и въоръжените сили, МВР и за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Опонентите на проекта посочиха, че в повечето от тях липсва фигурата на президента като важен фактор в контрола на дейността на службите, който е поверен на Министерския съвет и най-вече на министър-председателя.
Всъщност проектът на сегашното правителство отразява идеите на БСП за реформа със сектора „Сигурност“, оповестени през лятото на 2013 година. През юни м.г. Младен Червеняков обяви, че трябва много внимателно да бъде формулирано разпределението на функциите между парламента, правителството и президента в сектора. Още тогава депутатът от БСП подчерта, че е необходимо да бъдат приети още закони, които да организират работата в сектора. Според него това са рамков закон за сигурността и закон, който да регламентира другите служби в сферата – разузнаване, охрана, дирекцията за подслушване. Червеняков посочи, че е необходим и закон за Съвета за сигурност към МС.
