Навръх Нова година към семейството на еврозоната се присъедини поредният член – Латвия. Премиерът на балтийската република Валдис Домбровскис изтегли първата евробанкнота от банкомат в Рига. Официалната церемония за приемането на еврото като разплащателно средство в страната се състоя на мястото, от което тук започна кризата в бившия централен офис на фалиралата "Парекс банк". Днес тук е централата на държавната "Ситателе банк", която се роди от руините на "Парекс".
"Парекс" – втората по размер на активите латвийска кредитна институция – пропадна в края на 2008-а, което принуди Рига да потърси международна финансова помощ, за да удържи фиксирания курс на местната валута към еврото. БВП на балтийската държава се стопи с една четвърт между 2008-а и 2010-а, след което дръпна нагоре с най-високата скорост в Европейския съюз. Икономическият растеж през 2012-а достигна 5.6%, но след като правителството оряза разходите и заплатите, повиши данъците, следвайки една от най-спартанските програми в Европа.
Усилията на латвийците не останаха незабелязани и получиха висока оценка от европейските чиновници. Все пак някои съмнения се запазиха – Европейската централна банка предупреди Латвия за големия размер на чуждестранните депозити (предимно от Русия) в латвийските банки, което е сериозен рисков фактор. Подобна ситуация имаше и в Кипър, преди финансовата система там да се разклати.
Латвия влезе в еврозоната на 15-я "рожден ден на общността" и в момента еврото вече се използва от 333 млн. европейци.
Броени дни след като Латвия влезе в еврозоната, гражданите й не спират да се оплакват от новата "придобивка". Основните им жалби са от неправилно конвертиране на местната в единната европейска валута и от повишаващите се цени на стоките. Латвийският център за защита на правата на потребителите е получил стотици оплаквания през първите три дни на новата 2014-а, като 78% от тях са били основателни.
Латвийците са се оплаквали и от действията на отделни продавачи, които не са обявили цените на стоките си в двете валути – латвийски лат и евро, които ще продължат да съществуват съвместно до 15 януари, след което латът ще премине в историята.
В интерес на истината жалбите на латвийците не са прецедент, защото всички държави, които влизаха поетапно в еврорегиона, преминаха през подобни подводни рифове, а националните търговци се обогатиха от закръгляването на цените (по правило нагоре) и от безпричинното им увеличение.
