До откриването на двадесет и вторите олимпийски игри в Сочи остава повече от месец, но плановете на руския президент Владимир Путин да представи на света най-грандиозното спортно събитие за всички времена са напът да се провалят. Русия инвестира невижданите над 50 млрд. долара, за да гарантира зимното зрелище в летния си черноморски курорт. Местните политици обаче не успяват да убедят световния елит, че игрите ще вървят паралелно със зачитането на гражданските права и при овладяна опасност от терористични атентати. В рамките на месец няколко знакови фигури обявиха, че умишлено няма да присъстват на откриването и на надпреварите от Олимпиада 2014 поради "особеностите" на държавното законодателство и външната политика, която провеждат Путин и "дясната му ръка" – премиерът Дмитрий Медведев. Вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието и основните права Вивиан Рединг например каза, че ще пропусне събитието заради приетия скандален закон, забраняващ откритото демонстриране на хомосексуалност в страната.
"Определено няма да отида в Сочи, докато малцинствата са третирани така от руското законодателство", написа Рединг.
Президентът на Германия Йоахим Гаук бе първият, бойкотирал зимната олимпиада заради "нарушаването на човешките права в Русия". В Бундесрепубликата дори се появиха силни настроения
германските спортисти въобще да не пътуват
за игрите, но канцлерът Ангела Меркел ги отхвърли.
Френският държавен глава Франсоа Оланд няма да пътува за Сочи, както и президентът на САЩ Барак Обама, който също се разграничи от постулатите на "антигей" закона. А президентът на Литва Далия Грибаускайте добави друг щрих към бойкота – не приема "маневрите" на Москва спрямо съседните й държави. В балтийската държава са убедени, че отказът на Русия да внася млечни продукти от Литва е свързан не с лошото им качество, а с опитите на Грибаускайте да убеди Украйна да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Най-краен в критиките си към Русия бе известният телевизионен водещ Джей Лено, сравнил задочно Сочи 2014 с олимпиадата в нацистка Германия през 1936-а. В своето "Късно шоу" по NBC Лено образно обобщи: "Точно така е започнало всичко в нацистка Германия. Леле, евреи – дайте да ги изгоним! Ето затова отношението към хомосексуалистите ме безпокои".
За да придаде "по-човешко" лице на олимпиадата пред света, Путин промени указа, касаещ засилените мерки за сигурност. Либерализирани бяха правилата за организиране на събрания и митинги. В курорта, трите олимпийски села и прилежащите им територии протестни акции ще бъдат разрешени, ако са съгласувани с местната администрация, полицията и федералните служби. Другото условие е броят на участниците, маршрутът и продължителността да са предварително ясни. Путин възложи на властите в Сочи да изградят и специална площадка за обществени прояви.
Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах апелира
политиката "да остане настрани"
от Зимните олимпийски игри. "Такъв спортен форум трябва да е демонстрация на единството в многообразието, както и на забележителните спортни постижения", предупреди Бах.
Далеч по-сериозни са опасенията за сигурността на спортистите и гостите след двата поредни атентата във Волгоград. Заплахата принуди Владимир Путин и премиера Медведев лично да инспектират олимпийските обекти. Образцовото провеждане на състезанията е приоритет за Путин. "Само заедно можем да постигнем общите си цели. Имаме много работа през 2014-а, като на първо място са олимпийските игри", каза той в новогодишното си обръщение към нацията. Президентът посрещна Рождество Христово в Сочи, като в нощта срещу 7 януари присъства на тържествената служба в православния храм "Христос Спасител", построен в близост до олимпийския парк. Изграждането на храма, в който освен църква има модерен хотел с 60 легла, двуетажна конферентна зала за провеждането на научни конференции и музей за историята на християнството, струва 15.1 млн. щ. долара.
По въпроса за заплахата от тероризъм спортният и политически елит безрезервно подкрепи Русия. От Международния олимпийски комитет декларираха увереност, че руските власти
ще обезпечат безопасността на участниците
и гостите на Сочи въпреки трагедията във Волгоград. "За съжаление тероризмът е глобално явление и затова сигурността на олимпийските игри е приоритет и за МОК", изтъкна говорителят на комитета Адамс.
Бившият премиер на Полша Лешек Милер изрази убеденост, че Путин и руските власти ще направят всичко възможно, за да създадат необходимите условия. Но и отбеляза, че нито президентът Обама е успял да осигури сигурността на бостънския маратон, нито президентът Клинтън на олимпиадата в Атланта, а през 1972-а на олимпиадата в Мюнхен германските власти също не са предотвратили нападението срещу израелските спортисти, в резултат от което 11 души загинаха. "Русия има право да очаква от международната общност солидарност в тази борба. Няма гаранция, че ако в Сочи се появи поредният "мъченик", то жертва няма да стане полски олимпиец или турист. Трябва да се откажем от релативизма, заради който терористи, извършващи атентати на Запад и в САЩ, се наричат престъпници и бандити, а когато това става в Русия, те са въстаници и бойци", добави Милер.
Сериозните мерки за сигурност гарантират, че нападенията срещу черноморския курорт са почти изключени. Най-голямата потенциална заплаха за експертите по сигурността идва от атентаторите самоубийци. "Обичайните заподозрени" са екстремистките групировки в Чечения, Дагестан и севернокавказките области, които през 2007-а се обединиха под ръководството на Дока Умаров в "Кавказко емирство". Тази организация пое вината за самоубийствените атентати на московското летище и в московското метро през 2010-2011-а, които взеха 37 жертви. През юли 2013-а Умаров призова бойците си да използват "всички сили", за да попречат на "Путинската олимпиада". Сочи е тежка мишена за екстремистите, тъй като 145-километровата ивица от крайбрежни курорти е "затворена" от непроходими планини и от Черно море. До града се достига само по въздух или по силно охранявания крайбрежен път.
Дори политическият противник на Русия – САЩ, изразиха готовност
да съдействат за охраната
на Зимните олимпийски игри. "Щатите ще окажат помощ по сигурността на олимпиадата, ако от руска страна постъпи искане", съобщи в телефонен разговор министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл на колегата си Сергей Шойгу. Републиканецът Мит Ромни пък, който през 2002-ра оглавяваше организационния комитет на Олимпиадата в Солт Лейк Сити, подчерта, че винаги има притеснение за възможни актове на насилие. "Нашата олимпиада се проведе само няколко месеца след трагедията от 11 септември 2011-а, но за щастие избягнахме нови проблеми", сподели той. Според Ромни най-важна е не физическата защита и технологиите, а разузнавателната дейност, осъществявана с години преди спортното събитие.
