„Радвам се, че ми връщат парите. Дано така да ми върви през цялата година!“ Думите са на бизнесмена Гриша Ганчев. Според медиите те са произнесени в далечен Китай, където Ганчев е по бизнес дела. (По същото време президентът Росен Плевнелиев е на официално посещение в Пекин начело на бизнес делегация.). Гриша Ганчев не е включен официално в нея. Подозренията са, че причината да е неофициален гост, са повдигнатите срещу него обвинения, че е укривал ДДС от търговия със захар и е заплашил с убийство бившия шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов.
Радостта на Ганчев се дължи на факта, че специализираният съд му върна платената от него парична гаранция в размер на 300 000 лв., с която бе „награден“ след полицейската акция „Захар“ от май 2012 година. Първоначално съдът му поиска гаранция от 500 000 лв., но защитата на ловешкия бизнесмен обжалва успешно този й размер. Според обвинението Ганчев ръководил организирана група от няколко мениджъри на „Литекс комерс“, а неплатеният ДДС е за 200 000 лв., и то само за месеците февруари и март 2012 година. Гаранция от 100 000 лв. беше наложена и на двама от изпълнителните директори на фирмата – сина на Гриша Ганчев, Данаил, и Милко Димитров. Ивайло Талев трябваше да плати 15 000 лв., а надзорничката Камелия Мирчева – 5000 лева.
От самото начало акцията миришеше на поръчкова. Както заради странното обяснение, че е ползвана оперативна информация „от близкото минало“, така и с оглед на факта, че въпреки ползваните от разследващите СРС обвинението срещу Ганчев като организатор на престъпната група беше повдигнато със сериозно закъснение. Сякаш някой го е чакал да поразмисли. След падането на ГЕРБ от власт Гриша Ганчев обяви публично, че върху него е оказан натиск да даде пари, но той изгонил пратениците. Интересен е и фактът, че 500-хилядна гаранция беше поискана само от него, и то въпреки обстоятелството, че общата щета за бюджета от действията на цялата група е около 200 000 лева.
Непосредствено след арестите обаче прокуратурата, МВР и НАП изглеждаха убедителни. Според тях доставките на захар се фактурирали с фалшиви фактури на кухи дружества, за да послужат при евентуални проверки, докато се пренасят товарите, а след това ги унищожавали. От десет-дванайсет доставки месечно реално били фактурирани само една-две. Захарта от двата завода на компанията се продавала на реални купувачи, с които контактувал Талев. Парите превеждали в банка, след което той ги теглил и ги носил на ръка на някои от изпълнителните директори на „Литекс комерс“.
Ползването на прокуратурата и на МВР службите за политически и финансов рекет у нас не е от вчера. И не е спирало нито за миг. В добавка идва непрекъснатото мачкане на процесуалния закон като пластелин от законодателя, съчетано с разтягането му от съдебната власт, което вкупом дискредитира напълно наказателната политика на държавата. В тази обстановка рекордните гаранции са ефектен прах в очите, прикриващ дефектите на правораздаването. А Ганчев е в правото си да се защитава по правилата на закона и да си пази парите от посегателства. Както е и направил съгласно разпоредбите на НПК.
В случая защитата на Гриша Ганчев може да се възползва от последните промени в НПК от август миналата година. С тях беше повторно въведена прословутата Глава 26, популярна като института за „вечния обвиняем“. Той дава право на обвинения за тежко престъпление да поиска делото му да бъде разгледано от съда, ако са изтекли две години от привличането му като подсъдим. В случая и двете обвинения срещу Ганчев са за тежки престъпления, тъй като предиждат лишаване от свобода за срок над пет години.
Споровете около тези текстове бяха истерични – както когато ги отмени ГЕРБ, така и при възстановяването им от сегашните управляващи. Възможността обвиняемият да „пришпори“ делото беше определяна като съкратена давност за тежки престъпления, като скрита амнистия и въобще като начин за избягване на наказателна отговорност въз основа на неадекватен процесуален срок. Основният аргумент на противниците на това право беше, че в много случаи прокуратурата по независещи от нея причини не може да събере бързо необходимите доказателства. Това се случва твърде често, когато става дума за схеми за финансови и данъчни престъпления заради нуждата от анализиране на голям брой документи и изпълнение на множество експертизи. А именно със забавена съдебно-счетоводна експертиза Андрей Андреев, наблюдаващият прокурор по делото на Ганчев, обясни забавянето му.
Андреев обяви още, че до един месец щял да приключи разследването. Дали ще спази този срок и ще бъде ли внесен обвинителен акт в съда, обаче не казва. За отмяната на паричната гаранция за Гриша Ганчев адвокатите му са се възползвали не от Глава 26 (което ще направят, ако Андреев не внесе обвинение до края на май), а от съпътстваща възстановяването й промяна в сроковете за действие на мерките за неотклонение. Те също може да действат до определено време и промяната в тази насока беше отново в полза на обвиняемите – тези срокове бяха скъсени.
Съгласно чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда (сред които са и мерките за неотклонение) се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление. А ако прокурорът не изпълни това свое задължение, мерките се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. И ако разследването наистина се бави заради изготвянето на експертиза, а не по вина на прокуратурата, излиза, че държавното обвинение е заклещено в законодателен капан. По делото срещу Гриша Ганчев и компания засега той щраква единствено по отношение на гаранциите, но след броени месеци това може да засегне и същината му.
Тежести
Бомбастиката при налагането на високи парични гаранции е в тон с тази при налагането на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража. В последните години магистрати и съдебни началници периодично отбиват медийни атаки по шумни дела с принципно правилния довод, че постоянният арест, който обществото иска за всяко по-сериозно престъпление, не е вид наказание, а временна мярка за обезпечаване на наказателното преследване. При паричната гаранция възприятията са още по-разнопосочни. По закон тя е едва трета по тежест от общо четирите мерки за неотклонение. Преди нея е домашният арест, а след нея – смятаната за погалване подписка. У нас обаче на паричната гаранция се гледа като на втора по тежест, а ако е твърде голяма – и като почти равна на ареста. В същото време паричната гаранция изглежда най-непригодна да осъществи целите на мерките за неотклонение. Те са да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. От една страна, плащането на известна сума реално не пречи на обвиняемия да извърши тези действия, стига да не държи повече на парите или да не е сигурен, че ще бъде освободен от наказателна отговорност, от изтърпяване на наложеното наказание, ще получи оправдателна присъда или наказание, което не предвижда лишаване от свобода. Извън тези хипотези сумата по паричната гаранция се връща и при задържане за изпълнение на наказанието. В крайна сметка повечето суми по паричните гаранции не остават в държавата, но преждевременното им връщане е почти сигурен белег за изхода на делото. Белег, който вещае поредния провал на прокуратурата.
Рекордните гаранции
Наред с тази на Гриша Ганчев другите две признати за рекордни парични гаранции са на бизнесмени, смятани също за олигарси – Христо Ковачки и Богомил Манчев, чиито апетити в енергетиката се преплитат.
Ковачки плати гаранция от 300 000 лв. през 2008 г. по обвинение за източване на ДДС в огромни размери (близо 17 млн. лева). През септември миналата година Върховният касационен съд (ВКС) върна делото му на Софийския градски съд (СГС) с мотив, че е установил правилно обстоятелствата по делото, но не ги разтълкувал в тяхната взаимовръзка. Ковачки може да разчита, че ще си прибере парите, защото самият СГС е минирал дори произнесената от него тригодишна условна присъда, заменена от Софийския апелативен съд с оправдателна. Според СГС е имало система за укриване и избягване на плащането на данъчни задължения, към която обаче подсъдимият нямал никакво отношение, въпреки че осъществявал стратегическото ръководство и управление на дружествата. И въпреки че ВКС с право определя тези изводи като взаимноизключващи се, СГС едва ли ще напише нещо различно, преди висшата инстанция да оправадае Ковачки окончателно.
Собственикът на ядрената компания „Риск Инженеринг“ Богомил Maнчев пък е абсолютният рекордьор по платена гаранция – 500 000 лв., и то след обжалване на наложените първоначално от прокуратурата 1 000 000 лева. Обвиненията срещу него и срещу Събин Събинов, управител на „УорлиПарсънс – България“, основната консултантска компания по проекта за АЕЦ „Белене“, са усукани до нелепост и едва ли има прокурор, който би ги доказал. Според обвинението те двамата подпомогнали последните директори на НЕК – Крум Атанасов и Кирил Лефтеров, които също са обвинени, да извършат длъжностно присвояване на 8.6 млн. лева. От тях са поискани парични гаранции от по 10 000 лв., а от Събинов – 50 000 лева. Престъплението им се състои в това, че са продължили плащания от НЕК към фирмата на Манчев и след като Министерският съвет и Народното събрание замразиха проекта АЕЦ „Белене“. Всъщност за това, че плащанията са продължили, са отговорни тримата икономически министри от съответния период, които като принципали на Българския енергиен холдинг не само не си направили труда да прекратят договорите, но и ги изпълнявали в разрез с решенията на парламента и кабинета. Че Манчев ще си прибере парите по гаранцията, няма съмнение. Нищо, че според заместник главния прокурор Борислав Сарафов случаят бил „изключително елементарен“ и разследването щяло да приключи „доста скоро“.
