„Проектът на нов Наказателен кодекс вменява синдикални функции на съдебната система“, скочиха работодателите от Българската стопанска камара. И изпратиха гневно писмо до премиера Орешарски и до министрите на правосъдието и на труда.
Ябълката на раздора е опитът с новия НК да се въведе ново престъпление – неплащане на осигуровки. При това със затвор са заплашени само работодателите, въпреки че работниците отбягват плащането на осигуровки със същата охота, защото предпочитат повече пари на ръка вместо „светло пенсионно бъдеще“ някога. Още повече като са напълно наясно, че това бъдеще никак няма да е светло, дори ако го дочакат.
В проекта за новия НК е въведено престъплението „осигурителна измама“. Според текста на новия чл.339 ще се наказва с до шест години затвор всяко длъжностно лице или работодател, който осуети установяването или заплащането на задължителни осигурителни вноски в размер на не по-малко от 25 минимални работни заплати (8500 лв. към момента).
Посочени са и
начините за въпросното „осуетяване“
То може да стане, като се използва работна сила без договор, обяви се възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице, не се подаде декларация, посочат се неверни данни в декларацията или се състави или използва документ с невярно съдържание. Хипотезите, които биха довели до наказателна отговорност за работодателя, са изрично изброени. Създадени са и квалифицирани състави, които предвиждат по-тежко наказание, ако предметът на престъплението, сиреч укритите осигуровки, са в големи и особено големи размери – тогава освен по-високи наказания може да последва и конфискация на имуществото на работодателя.
В проектозакона изрично е записано, че лицето, което подлежи на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност. Ще рече – затворът заплашва само работодателите. Защо, след като осигурителните вноски се поделят в съотношение 60:40, питат работодателите и определят този текст като несправедливост и дискриминация. Това обаче е най-малкият проблем на новия Наказателен кодекс, който криминализира неплащането на осигуровки. Експертите от БСК поставят и други правни въпроси, които съвсем не са за подценяване.
НК, за разлика от Кодекса на труда, не дава определение какво в случая ще се разбира под понятието „работодател“. Според Кодекса на труда той може да е буквално всеки, който предложи работа някому – не само маститият собственик на фабрика, но и майка, която ползва детегледачка у дома или собственик на порутена къща, наел майстори да му я вдигнат отново. Според КТ „работодател“ е всяко физическо или юридическо лице, или дори домакинство, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние. Като изрично трябва да се подчертае, че наличието на трудово правоотношение съвсем не се определя от това, дали има подписан трудов договор, или не.
Още по-интересен е въпросът за самоосигуряващите се, за много от които сумата от 8500 лв. е джобни пари. Те също са длъжни да плащат осигуровки за здраве и за пенсия, като го правят изцяло за своя сметка. И ако не го правят, ги заплашва административнонаказателна отговорност – същата, каквато грози и работодателите сега. Само че в НК за доктори, адвокати, архитекти и др. „свободни атоми“ затвор не е предвиден. Никой не дава обяснение защо, след като общественият интерес, който закриля закона, е един и същ.
Третият въпрос, на който проектът за НК така и не дава отговор, е – как ще се постъпи с държавата, която е възможно най-некоректният платец на осигуровки. От години НЗОК периодично отчита, че
хазната не превежда дори половината от вноските
които дължи за осигуряваните от нея групи – основно чиновници, пенсионери, деца и безработни. Защото проектът не прави разлика между работодателите – той може да е държавна структура, а може и да е частник. С това предложение обаче се поставят под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в това число и ключови за стабилността и развитието на страната фигури – като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието, скачат хората от БСК. И с право.
Стопанската камара изразява принципното си несъгласие с проекта и настоява проектозаконът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество – там по принцип се обсъждат въпросите, засягащи трудовите и осигурителните отношения. В случая новият текст на НК безспорно се оказва такъв.
Там обаче работодателските организации ще трябва да се сборят със синдикатите. Защото криминализирането на „осигурителната измама“ е стара профсъюзна мечта. А идеята е любима не само на управляващите в момента. Малцина вероятно си спомнят, че и през 2012 г. депутати от ГЕРБ предложиха затвор за укриване на осигуровки, ако са над 3000 лева. Само че предложението не стигна до обсъждане, а ГЕРБ няколко месеца по-късно сдаде властта. И тогава БСК беше категорично против въвеждането на наказание за такова престъпление в Наказателния кодекс.
Всъщност опити да се криминализира неплащането на осигуровки има периодично. И в сега действащия НК има такова престъпление – в чл. 259а е записано, че длъжностно лице, което разреши изплащането на заплати, без преди това да са платени вноските, се наказва с до три години затвор, ако дължимите на държавата суми са в големи размери. Текстът бе записан през 2000 г., но на практика никога не е използван, защото почти веднага Конституционният съд го обяви за противоконституционен. В мотивите си тогава КС поясни, че гражданите имат право на възнаграждение за положения труд, което не може да им бъде отнемано току-така. И макар че имат право и на осигуряване, когато
тези две права са в конкуренция
превес се полага на личния интерес, а не на обществения. Защото трудовото възнаграждение служи за задоволяването на всекидневните нужди на работника и на семейството му за тяхното оцеляване. Докато общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива нужди в един бъдещ, несигурен момент, при пенсиониране, при болест и прочие.
След това произнасяне на КС та до днес текстът на чл.259а присъства в Наказателния кодекс само колкото да напомня на политиците, че заиграването с тази тема и прехвърлянето на проблема от болната глава на здравата няма да е лесно. Но те продължават да опитват.
Истината е, че с вкарването на това престъпление в НК се прави поредният опит да се прехвърли на полицията, на прокуратурата и съда работата на изпълнителната власт, която би трябвало да свършат нейните безбройни агенции и чиновници, призвани да бранят правата на работещите. Тези ведомства имат право буквално да стъжнят живота на всеки работодател с огромни глоби, ако не внася навреме осигуровки за работниците си. Но очевидно проблемът доста надскача възможностите на инспекторите по труда да се справят с него.
Държавата обаче би могла да инвестира в назначаването на повече инспектори в Главна инспекция по труда (ГИТ), отколкото да пълни НК с все нови и нови престъпления. Защото за тях впоследствие пък ще трябва да търси нови дознатели, прокурори и съдии. За да могат всички тези хора само да плашат гаргите – защото надали има някой, който да вярва, че скоро у нас работодател ще влезе в затвора заради укрити осигуровки. Поне не и докато съществуват възможностите за условно наказание, за пробация, за замяна на присъдата с административно наказание, намаляване на наказанието при погасяване на задължението преди края на наказателното производство и ред още други „екстри“, предвидени за подсъдимите.
Така че затвор за осигуровки пак няма да има. Дори и новото престъпление да мине успешно при гласуването в парламента. Което има шанс само в навечерието на някакви избори.
