Вместо да измъкнат обществените поръчки от блатото, в което са затънали от няколко години, подготвяните промени в законодателството може да ги дръпнат по-надълбоко. Правителството и в частност вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева може и да искат повече прозрачност, но народните избраници са на съвсем друго мнение. При това изненадата е, че основни критици са мандатоносителите от БСП.
Именно предложението на червения депутат Борислав Гуцанов държавните органи да възлагат поръчки на свои дружества без конкурс, което бе прието от правната комисия в парламента, взриви обществото през седмицата. Става въпрос за т.нар. in house поръчки, които през 2011-а правителството на ГЕРБ също се опита да въведе, но се отказа заради острата негативна реакция на работодателските организации, Комисията за защита на конкуренцията и Сметната палата. Този път обаче, с гласовете на БСП и ДПС (които преди две години бяха против), възможността обществени поръчки да се възлагат без търгове на държавни и общински предприятия бе одобрена. Сега, разбира се, пък депутатите от ГЕРБ гласуваха против.
Очаквано организациите на бизнеса веднага реагираха, като Българската стопанска камара дори излезе с критично становище по въпроса. „Възразяваме срещу въвеждането на възможността за възлагане на поръчки без търг или конкурс на кандидати (in-house поръчки) – се казва в него. – Отсъствието на изисквания към свързаните с възложителя фирми като оборот, квалификация на персонала, опит и др. ще доведе до масово създаване на собствени дружества от възложителите с основна цел обсебване на ресурсите, неконтролируемо харчене на публични средства и вътрешна корупция.“ Според заместник-председателя на камарата Камен Колев предоставянето на такава възможност ще доведе до елиминиране на конкуренцията, отсъствие на справедливо определяне на цената на поръчката и на условията за нейното възлагане. Опцията „собствени“фирми на възложителите ще ограничи и свие рязко пазара на обществените поръчки и достъпа на малкия и средния бизнес до тях, ще влоши финансово им състояние, ще отблъсне чуждестранните инвеститори, ще доведе до скрито одържавяване на икономиката и допълнително ще влоши ефективността на разходване на публичните средства, по който показател страната ни е на последно място в Европейския съюз, категоричен е Колев.
Интересно е мнението и на депутата от ГЕРБ Томислав Дончев, който всъщност забърка цялата каша през 2011-а с идеята си за въвеждане на такива поръчки. „Според мен в българското законодателство би следвало да се уреди ред за in house възлагането, само че той трябва да бъде ограничителен. Необходимо е да има ясен лимит, за да можем да избегнем опасността от изкривяване на пазара, която реално съществува. Защото този текст в момента дава безконтролната възможност всяка публична институция – община, министерство, агенция и т.н., да си регистрира търговско дружество и да му възложи една огромна част от присъщите й дейности, за които има средства в бюджета, което безспорно ще изкриви пазара“, заявява Дончев. Но най-същественият аргумент, по думите му, е определянето на справедливата пазарна цена на дадена услуга, доставка или строителство, която ще бъде платена на свързаното предприятие. Справедлива е цената, определена от пазара – в условията на свободна конкуренция и с участието на множество кандидати. А в конкретния случай това няма как да се случи.
„Има, разбира се, няколко изключения. Аз на база на предишния си опит мога да ги посоча. Примерно, едно от изключенията са дейностите, свързани със събиране и депониране на отпадъци. Там има един обективен измерител, който е план-сметката, приета от общинските съвети. Можем да намерим един-два други такива примера. Само че кажете ми утре, ако някой реши да възлага строителство, на каква цена ще го възложи? Ако някой реши да възлага дадена услуга, на каква цена ще стане това?“, продължава с въпросите Дончев.
В крайна сметка бе решено да се изготви методиката за определяне на цена и да бъдат разписани правилата за директното възлагане в специална наредба за прилагането на норматива. Срокът за сътворяването й е шест месеца след приемането на промените в Закона за обществените поръчки.
Сред бламираните от депутатите предложения на вицепремиера Даниела Бобева се оказа и това възложителите да определят дял между 30 и 70% от стойността на поръчката за подизпълнители. С това Бобева смяташе да улесни достъпа на малки и средни фирми до големите търгове, но още при представянето на законопроекта стана ясно, че няма да получи необходимата подкрепа. Все пак бяха приети идеите да се защитят малките компании, като основните изпълнители бъдат задължени да се разплащат с тях навреме. В противен случай няма да получават пълните суми по договорите си.
Народните представители от БСП прокараха и единственото предложение на съпартиеца си Таньо Киряков обществените поръчки за доставки или за услуги в областта на физическото възпитание и спорта да се възлагат не с открит конкурс, а чрез договаряне без обявление. Така спортните ни федерации и ресорното министерство сами ще избират на кого да плащат за различните стоки и услуги. От ГЕРБ се възмутиха, че дори осигуряването на храна за детските градини или на лекарства, които се произвеждат само от една фирма в света, пак става чрез конкурси и няма логика спортът да получава такава привилегия. Но гласовете им не успяха да надделеят над тези на БСП и ДПС.
Заради множеството спорове и допълнителни промени правната комисия не успя да разгледа целия проектозакон и реши да продължи работата си идната седмица. Така приемането му от парламента най-вероятно отново ще се забави и няма да се случи до края на януари, както обеща Даниела Бобева.
