В началото на седмицата Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли жалбата ( № 49893 / 07) срещу България на фирма „Краш-2000“, Бахтишен Казанджиева и Емил Иванов, както и седемдесет собственици на апартаменти в разрушения като незаконен комплекс „Златна Перла“ в природен парк „Странджа“. Европейските магистрати обявиха за недопустимо и определиха като явно необосновано искането на мераклиите да застроят последните незасегнати от строителната инвазия кътчета на нашето Черноморие.
В мотивите за това решение на Страсбург се казва, че тази зона е била обявена за Национален парк със заповед на министъра на околната среда и водите много преди дружеството да купи недвижими имоти на границата на защитената територия. С други думи, фирмата е била наясно за ограниченията за строителство на терена и за несигурността на инвестициите си. Именно и това е причината, поради която евромагистратите са сметнали са неуместни претенциите за „легитимни очаквания“ за разрешение за строителство в контекста на правото си по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията по правата на човека и основните свободи – за мирно ползване на своята собственост. А както знаем, решенията на Европейския съд са необжалваеми и окончателни.
Двамата собственици, подписали жалбата, са част от седемдесетте клиенти на дружеството (почти всички чужденци от различни националности), които в периода между декември 2004-а и ноември 2006-а са купили апартаменти на зелено от фирма „Краш-2000“. Те сасключили предварителни договори с компанията и са платили по 30% от цената на бъдещите си имоти. В ангажиментите, поети от фирмата, влиза изграждането на апартаментите и прехвърлянето на собствеността на купувачите, след като строежът на сградите бъде завършен. „Изгорелите“ собственици са поискали от съда в Страсбург да обяви, че с отказа да им узакони строителството държавата е нарушила правото им да ползват имуществото си в обявения за защитена територия парк и са поискали съдът да осъди страната ни, че е нарушила правото им на достъп до съд.
Европейските магистрати са установили, че през април 2005-а компанията „Краш-2000“ е закупило от частни лица терени със статут на земеделска земя на самото крайбрежие. Общата площ на имота е близо 16 000 кв. м, но те са разположени в рамките на зона, обявена още през януари 1995-а за защитена територия като национален парк. В интерес на истината е да кажем, че в самата заповед за това точните граници на парка не са описани, но така или иначе общата му територия е конкретизирана.
Нека припомним, че веднага след като сделката е била сключена, фирмата е поискала промяна на предназначението на терена, така чеопределената като земеделска в оня момент земя да се превърне в терен за ваканционно селище. Представен е и проект, който показва намерението на новите собственици да застроят терена.
Интересното в случая е, че Министерството на околната среда и водите реагира на желанието на инвеститорите с две коренно различни становища. Заместник-министърът му по онова време (а и сега) Чавдар Георгиев през юли 2005-а е изразил мнение, че преди да бъде одобрен проектът, трябва да има оценка за въздействието върху околната среда. Само няколко месеца по-късно обаче – през октомври, вече е решил, че от такава оценка няма нужда.
Получили в ръцете си този документ инвеститорите от „Краш-2000“ очевидно са се справили доста бързо с проблема на местно ниво. От общината в Царево (по това време там е кмет „знаменателният“ Петко Арнаудов, на чиито градоустройствени начинания в. „БАНКЕРЪ“ е посветил не една и две публикации) много бързо придвижват преписката и издават разрешителни за изграждане на ваканционното селище, което включва десет сгради. Еколозите, обаче реагират на започналото строителство и в началото на февруари 2006-а от министерството са принудени да вземат мерки. Те изпращат ново писмо до фирмата строител с което съобщават, че отново сменят становището си и потвърждават необходимостта от оценка за въздействието на обекта върху околната среда. По същото време директорът на парка със своя заповед спира строежа. На 2 юли 2007-а Върховният административен съд окончателно потвърждава забраната за строеж, като установява, че разрешенията са издадени, без да има редица изисквани от закона и нормативите документи, оценки и планове. Въпреки това дружеството по-всяка вероятност е получило „гаранции“, че ще се сдобие с разрешение и започва да инвестира в инфраструктурата и завършва грубия строеж на осем от сградите още през 2006 година. По време на правителството на ГЕРБ и след поредица от решения на Върховния административн съд сградите са разрушени.
Въпреки съдебните актове виновните за издаване на незаконните разрешителни за строеж така и не получиха никакво наказание. Нещо повече, бившият кмет на Царево Петко Арнаудов бе назначен за шеф на местното горско стопанство през лятото на миналата година въпреки недоволството от този скандален кадрови кадрил.
Ако си мислим, обаче че „играта“ на мераклиите да застроят парка е свършила, грешим.
Само дни преди решението на съда в Страсбург природозащитници предупредиха, че е издействано ново решение на Висшия административен съд, и то за пореден път създава заплаха за застрояване на природен парк Странджа. В деня, когато Европейският съд се произнесе по казуса, нашенски петчленен състав на ВАС отмени решението на тричленката за непризнаване на общия устройствен план на община Царево поради липса на оценка за въздействие върху околната среда. По този начин с последното си решение върховният ни съд пак пали зелената светлина за ново построяване на скандалния туристически комплекс „Златна перла“, както и други строителни обекти с още 75 000 легла в Природен парк „Странджа“, и то без екологична оценка. Решението на нашите висши магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване.
Според коалиция „За да остане природа в България“ това ще отпуши възможностите за строежи като този в къмпинг „Златна рибка“. Еколозите се заканват за пореден път да сезират Европейската комисия, че отново се появяват предпоставки за нова наказателната процедура за бъдещите строежи в Странджа.
Решението на петчленния състав на съда излезе, след като община Царево и министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева обжалваха предишното решение на ВАС. Интересното в случая е, че в кориците на делото „се е промъкнала“ нова пълна промяна на позицията на екоминистерството, която реално подпомага бъдещите инвеститори.
Според еколозите всичко, което се прави в момента, ще принуди Европейската комисия да почне три наказателни процедури за нарушаване на европейски директиви и една на Орхуската конвенция. От коалиция „За да остане природа в България“ са възмутени, че след седем години държавата отново иска да застроява Природен парк „Странджа“.
Нека припомним, че заради оценката за съвместимост на градоустройствения план, Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Това принуди бившия министър на околната среда и водите Нона Караджова да оттегли положителната екооценка за градоустройствения план през 2010-а и така временно спря прилагането му, както и наказателната процедура.
„Случайно или не, при започване на изграждането на „Златна перла“ през 2006-а и издаването на положителна екооценка на общия устройствен план на община Царево през 2008-а както тогава, така и сега управлението на Министерството на околната среда и водите е поверено на един и същ заместник-министър – Чавдар Георгиев“, подчертават природозащитниците.
Решението на Върховния административен съд е показателно, че българските закони за устройство на територията, за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие не са адекватни на три европейски директиви – за стратегическа екологична оценка, за птиците и за хабитатите,“ мотивират се те.
Спорът е дали може да бъде действащ Общият устройствен план на община Царево, който няма задължителната екологична оценка. Планът предвижда застрояването на две трети от крайбрежието на юг от Царево със 75 хиляди легла, всички на територията на Природен парк „Странджа“ и Натура 2000, т. е. мрежата от защитени зони. Той е изготвен от екип, ръководен от свързания с Дюнигейт арх. Калин Тихолов, който за малко да стане министър на инвестиционното проектиране.
След всичко казано дотук за пореден път ставаме свидетели на реализацията на простата максима, че в управлението на държавата, нищо не става случайно…
