Само в рамките на месец две български делегации летяха до Китай с идеята да засилят бизнес отношенията ни с азиатската страна – едната парламентарна, а другата президентска. За съжаление и от двете ползите едва ли ще са повече от разходите – все пак само самолетнтие билети са по над 1500 евро на човек. Но пък вълненията, които воаяжите предизвикаха, особено този на президента Росен Плевнелиев, заслужават внимание.
В действителност двете делегации много повече си приличат, отколкото се различават. Най-ярката връзка между тях е… Лъчезар Динев. Въпросният “анонимен” бизнесмен не членува в нито една от големите браншови организации като Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ). Въпреки това пътува до Китай редом и с председателя на Народното събрание Михаил Миков , и с държавния глава Плевнелиев. Е, вярно, че първия път (през декември 2013-а) това не направи впечатление на никого, но сега името му не излиза от новинарския поток, след като се оказа, че неговата фирма “Българско розово масло” е единствената, подписала с китайците договор за износ.
Кой всъщност е Лъчезар Динев и защо първите ни държавници го приемат така охотно в делегациите си? Вестник “БАНКЕРЪ” успя да разбере, че 43-годишният бизнесмен е роден в Пловдив, но живее в столичния кв. “Лозенец”. Завършил е Университета за национално и световно стопанство. До 1990-а е програмист, като създава софтуер за Министерството на отбраната. От 1992-ра до 1994-а чрез ЕТ “ЛНД- Лъчезар Динев”развива внос на компютърни модули и аксесоари, както и производство на облекла и дистрибуция. Прави и софтуер за клиенти като IKEA и Coca Cola Bulgaria Ltd. През 1994-а става маркетинг асистент в Coca Cola Bulgaria. Година по-късно работи за Търговска банка “Биохим”,отдел “Корпоративно кредитиране Южна България”, при въвеждането на нов софтуер и сателитно управление на клоновата мрежа. През 1996-а основава и управлява “Интернет България” ООД, чрез която осъществява една от първите сателитни връзки със САЩ, превръщайки компанията в независим доставчик от БТК. През 1999-а фирмата му създава първите в България карти за достъп до интернет.
Покрай “Интернет България”, която продължава да ръководи и до днес заедно със съпругата си Даниела, името на Лъчезар Динев започва да се появява в публичното пространство. Случайно или не, най-често за нея пише в. “Капитал”, като Динев редовно е цитиран по въпроси, свързани със световната мрежа. Архивите разкриват още, че преди десет години “Интернет България” е спечелила дело срещу БТК за монополно положение. Впоследствие обаче се оказва, че председател на борда на директорите на държавния по онова време телеком е Ралица Маринова – сестра близначка на съпругата на Динев. Заради конфликта на интереси се налага ресорният министър от кабинета “Скаскобургготски” Николай Василев да я махне от заеманата длъжност, но още същия ден (16 април 2004 г.) я назначава за член на съвета на директорите на “Параходство Български морски флот”. Междувременно Ралица Маринова се подвизава и като директор на Дирекция “Концесии и управление на публичната държавна собственост” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Но да се върнем към Лъчезар Динев. Покрай заниманията му с доставката на интернет явно успява да натрупа солидни капитали, тъй като в периода 2002-2003-а изкупува апетитни земи в Банско, дори пред долната станция на лифта. А през 2004 г. завършва проектирането на първите си два комплекса в бъдещия топ курорт с помощта на арх. Петър Диков, сега главен архитект на София. Инвестициите се осъществяват чрез акционерното дружество “Маунтин Парадайс” и “Маунтин парадайс инвест” АДСИЦ, като до 2008-а са създадени над 250 апартамента в комплексите “Маунтин Парадайс”, “Маунтин Парадайс ЮГ”, “Маунтин Парадайс “Орехите” и “Маунтин Парадайс – лифта”.
Собственици на “Маунтин Парадайс” АД са Лъчезар Динев (90%) и Даниела Динева (10%). Над две трети от акциите на дружество със специална инвестиционна цел обаче са притежание на “Туринфо” ЕООД, което до май 2012-а е било изцяло на Динев. Оттогава фирмата се ръководи от бизнеспартньора му Матей Манчев, а дяловете й са прехвърлени на “Нови гаражи” ЕООД. Зад последното дружество пък стои китайската компания “Овърсийс файнаншъл акуизишън сървисис”.
Интересното в случая е, че заради настъпилата през 2009 г. криза продажбата на апартаменти в Банско започва да буксува и бизнес плановете на Динев не се реализират според първоначалните прогнози. Вероятно поради тази причина създадените впоследствие дружества “Планински рай”, “България тур”, “Нови апартаменти” и “Апартаменти в Банско” в момента са с наложени запори за общо около един милион лева.
Никак не е за пропускане и фактът, че през декември 2012-а Комисията за финансов надзор отнема лиценза на “Маунтин Парадайс Инвест” АДСИЦ, независимо че дружеството се смята за един от стожерите на БФБ с реализиран оборот от търговията на ценните му книжа за предишните 12 месеца от 11.3 млн. лева. Но под тази бляскава повърхност се крият доста любопитни неща. Например всички сделки с акциите на АДСИЦ-а са били на цена от 250 лв. за брой. Пазарната капитализация е огромна – 125.5 млн. лв., а записаният собствен капитал е едва 487 хил. лева.
Покрай отношенията си с китайците от “Овърсийс файнаншъл акуизишън сървисис” Лъчезар Динев явно е открил нови възможности за бизнес. На 22 юли 2013-а той регистрира сдружението “Българо-китайска търговско промишлена палата”, в което влизат още съпругата му Даниела и споменатият вече Матей Манчев. По време на визитата в азиатската държава с председателя на парламента Михаил Миков Динев дори е цитиран от БНР в качеството си на председател на въпросната палата. “Малката” подробност е, че в действителност сдружението “Българо-китайска търговско промишлена палата” е един вид фантом, който успешно копира истинската Българо-китайска търговско промишлена камара. Тя съществува от над четири години и сред членовете й са “Роза Импекс”, “Трейс Груп Холд”, “Манджуков”, “Хилтън София”, “Инса”, “Аурубис България”, BNP Paribas, “Велико Търново Дивелопмънт”, “Лактима”, “Уникредит Булбанк” и други. Нелепото е, че при същата тази декемврийска визита в Китай заедно с Миков, освен Динев, пътува и нейният председател Виктор Азманов.
Вестник “БАНКЕРЪ” се свърза с Виолина Накова – председател на Изпълнителния съвет на Българо-китайска търговско промишлена камара. Тя заяви, че организацията им знае за неприятното дублиране на имената и е разговаряля с Лъчезар Динев по въпроса. Той обаче обяснил, че регистрирал сдружението единствено с лична цел и няма намерение да спомага за засилването на бизнес отношенията между България и Китай, каквато пък е целта на камарата на Азманов.
А каква точно лична цел преследва Динев вече не е трудно да се досетим. В последните два дни на октомври миналата година той създава още пет нови фирми – “Българско Розово масло”, “Български винопроизводители”, “Лактобацилус булгарикус”, “Авто магазин” и “Тойота сървисиз”. През декември, когато отива в Китай с Михаил Миков бизнес амбицията му явно удря на камък, но месец по-късно – в компанията на президента, нещата потръгват. Съществуващото от два месеца и половина дружество “Българско Розово масло”, чийто предмет на дейност е закупуване, разработка, преработка, поддръжка и продажба на софтуер и компютърни програми, подписва договор за износ на розово масло. Нищо, че не е член на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, която обединява 93 производители.
Около Лъчезар Динев има и други любопитни факти. През май 2013-а редица медии пишат за него, че ще прави първия в света официален електронен магазин на марката “Мерцедес”, изобразен изцяло на кирилица. Димитър Владиков от Българската агенция за инвестиции обяснява по случая, че Динев се бил договорил с производителите на луксозната марка от “Даймлер” и щял да предлага както най-новите модели автомобили, така и най-дребните детайли, свързани с тях. Целевият пазар на магазина естествено бил Русия и бившите социалистически републики. Тогава дори служебният министър на икономиката и енергетиката Асен Василев връчва сертификат за инвестиционен клас Б на проекта на Динев.