Европейската централна банка в момента провежда своите всяващи страх прегледи на активите и тестове на балансите на банките в Европа, за да установи дали кредитните институции ще устоят на потенциална следваща икономическа и финансова буря. Малко повече от 100 от най-големите европейски банки са обект на съвместната проверка с Европейския банков орган, а резултатите се очаква да бъдат публикувани през ноември 2014 година. От тях ще стане ясно какво всъщност е състоянието на финансовите институции и какви корекции трябва да бъдат предприети. Другата основа цел на проверката е да гарантира на всички заинтересовани страни, че банките са стабилни и надеждни.
Предишни стрес-тестове на Европейския банков орган предизвикаха бурни критики и се разглеждаха по-скоро като козметично упражнение, което да укрепи доверието в европейските банки. Те не бяха възприети като еквивалент на суровите тестове, проведени в САЩ.
Сега обаче Европейската централна банка се подготвя да поеме новата си роля на надзорник и ще иска да защити името си, бидейки по-строга към финансовите институции. Прехвърлянето на надзорните правомощия към ЕЦБ е ключова стъпка в Европейския банков съюз, чиято цел е да се опита да прекъсне връзката между банките и техните национални правителства.
Това накара много кредитори да действат превантивно, за да бъдат в добро финансово здраве и да постигнат отлични резултати на тестовете. В името на тази цел редица европейски банки ограничиха заемите за частния сектор с 2.3% (по последни данни на ЕЦБ) и сведоха до минимум поемането на рискови операции, което до известна степен охлади възможностите за растеж на икономиката на ЕС.
Един от ключовите въпроси по време на прегледите ще бъде как да се третират държавните облигации, притежавани от банките. В тестовете на Европейския банков орган суверенният дълг се разглежда като безрисков клас активи, въпреки доказателствата за обратното, предоставени от Гърция и други икономики. Европейската централна банка заяви, че ще включи държавните ценни книжа в оценката си, но оставя в ръцете на Базелския комитет по банков надзор да реши какъв капитал банките трябва да поддържат срещу тях.
Досега институцията трябваше да оценява всички суверенни облигации „в съответствие с риска, който те представляват за капитала на банките“. Като се има предвид това изискване, кредиторите можеха да бъдат принудени да заделят допълнителен капитал срещу потенциални рискове от експозицията. Но сега президентът на централната банка Марио Драги представи нова методология, по която да се третира този клас активи: „ЕЦБ няма да принуждава европейските банки да заделят допълнителен капитал за дълговите ценни книжа, които се държат до падеж в инвестиционния портфейл на институцията. Но въпреки това централната банка ще санкционира експозициите към облигации, включени в търговския портфейл, т.е. тези, които всеки ден се търгуват на пазара.
Крехката позиция на ЕЦБ не съответства на общата концепция, представена само преди няколко месеца. Тогава централната банка обещаваше да бъде строга и безпощадна по отношение на дълговите портфейли на кредитните институции, а президентът Драги многократно подчертаваше своята готовност да убеди инвеститорите в надеждността на резултатите от стрес-тестовете, които отчитат здравето на кредиторите.
А въпросът не е без значение, след като през 2011-а ЕЦБ инжектира повече от 1 трлн . евро в банковата система на еврозоната в опит да стимулира кредитирането и растежа на икономиката. Банките от своя страна използваха средствата главно за да изкупуват държавните облигации на техните правителства. А именно това бе причината за кризата. И въпреки че прекъсването на тази практика ще бъде деликатен процес, това все пак трябва да се случи. Това е начинът да се намали уязвимостта на банковия сектор от политиката на националните правителства.
Ако все пак ЕЦБ си затвори очите за размера на държавния дълг в балансите на банките, остава въпросът дали правителствата с най-слабите банкови системи ще имат ресурса да рекапитализират своите кредитни институции, в случай че резултатите от тестовете покажат недостиг в балансите им. И кои частни инвеститори ще рискуват да попълнят капиталовите дупки, инвестирайки в проблемните банки?
