Дискусията около промените в Закона за кредитните институции е в решителна фаза. В последната седмица на януари текстовете му ще бъдат обсъждани по същество на второ четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси и след това ще бъдат предложени за окончателно приемане в пленарна зала. Логично общественият интерес към този законопроект расте. Медиите и политиците обаче не се съсредоточават върху съществената част на промените – а именно въвеждането на новите европейски изисквания за оценка на риска и за капитала на банките. Те са трудно разбираеми за голяма част от хората. По тази причина коментарите са съсредоточени около това какви ще са таксите и лихвите по кредитите след приемането на този закон. И по-точно дали те ще намалеят. По този въпрос в общественото пространство бяха изговорени купища небивалиции. В това число и от част от народните представители.
В последните медийни изявления на основният оратор по темата Румен Гечев, вече се наблюдават проблясъци на здрав разум за промените в закона за кредитните институции. На 24 януари в сутрешното студио на една от националните телевизии той обяви, че ще има ограничения в таксите за предсрочно погасяване на ипотечните кредити. Те обаче ще бъдат заложени в закона за потребителския кредит, а не в закона за кредитните институции, нещо което вестник „БАНКЕРЪ“ предлага повече от месец.
„Ще разширим обхвата на закона за потребителския кредит като включим в него текстове които ще разпореждат, че когато клиентът погасява предсрочно жилищният си заем със собствени средства, няма да му бъде събирана такса. А когато плащането става със заем от друга банката таксата ще е до един процент от размера на дълга“, обясни Гечев. Мярката е разумна доколкото се предвижда и в европейската директива за ипотечните заеми, която предстои да бъде приета от Съвета на Европа през февруари.
Гечев обяви, че ще се създадат законови текстове, които да задължават банките да формират лихвените си равнища по заемите върху общодостъпните междубанкови индекси – ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР. Той обаче категорично отказа да се ангажира с прогноза, дали това ще доведе до намаляване на цената на кредитите. ТВ водещите упорито се опитваха да измъкнат от него подобно обещание, с аргумента, че у нас лихвените по заемите са по високи от тези в повечето други европейски държави. Гечев обаче обясни, че това е заради по-високите рискови надбавки, тъй като в сравнение с други страни от ЕС у нас бизнесредата е по-нестабилна, платежоспособността на гражданите е по-ниска и опасността да останат без доходи е по-голяма. Най-важното, което той умишлено или не пропусна да отбележи е, че в сравнение с други държави от ЕС цената на привлечените средства, с която банките у нас отпускат заеми, е в пъти по-висока. Вярно е, че в Германия както каза Гечев, ипотечен кредит може да бъде получен при 4-5% лихва, но там за едногодишен депозит гражданите не могат да получат лихва повече от 1-1.5 процента. Докато в България средният годишен процент на разходите по ипотечен заем е около 8%, но и лихвата по едногодишните депозити в евро се движи около 3.5 процента. А при някои банки тя надхвърля 5 процента.
Преди да се въведе изискване всички лихви да се базират на ЮРИБОР, ЛИБОР и СОФИБОР е добре да се знае, че тенденцията е в бъдеще те да се покачват, защото трите междубанкови индекса от доста време са на исторически ниски нива и от тук нататък могат само да растат. Този въпрос бе зададен и на Гечев, но той заяви, че това са пазарни процеси, на които не може да се влияе със закони и държавна политика. С други думи действията в посока на либерализация и прозрачност не винаги водят до намаляване на цената на една стока – в случая кредитите. Но това българското общество пак ще го усети по джоба си.
Дискусията по темата за таксите и комисионите и в това студио не мина без глупости. Водещите на предаването, които явно си нямат никакво понятие от бизнеса на банките, попитаха дали ще има регистър на таксите и комисионните, по които клиентите да се ориентират коя е най-добрата оферта. А Гечев витиевато им отвърна, че с промените в законите хората ще бъдат по-добре информирани за условията, при които им се предлагат заемите. Подобен въпрос за създаването на регистър могат да зададат само хора, които никога не са виждали колко е дебела тарифата за таксите и комисионните на една банка.
В България, по изчисленията на някои експерти има над 200 основни банкови продукта. Всяка кредитна институция има по няколко вариации на всеки продукт като към тях безспорно има такси и комисионни. Представяте ли си това да бъде вкарано в единен регистър? Той ще бъде огромен и опитите за сравнения между таксите за отделните продукти ще са невъзможни, защото клиентите ще се изгубят в морето от информация. Да не говорим, че параметрите по отделните продукти често се менят.
Много по-добре би било ако в закона за потребителския кредит бъде вкаран текст, който да даде право на Комисията за защита на потребителите да одобрява общите условия на банките по отделните видове заеми за гражданите. Тъй като в тези общи условия са описани всички такси комисионни и методиката за определяне на лихвите. Комисията може да преценява дали те са законосъобразни и по този начин ще изпълнява ангажиментите си да защитава правата на кредитополучателите.
