Както е тръгнало, в скоро време Столичната община ще пусне „по пистата“ повече началници, отколкото са снегорините, чистещи с променлив неуспех улиците на София. Поредният кандидат за заместник-кмет е генералът от Военномедицинска академия Стоян Тонев. Той бе предложен миналата седмица лично от Йорданка Фандъкова да оглави ресор „Здравеопазване“ и със сигурност безпроблемно ще го направи. Трактовката „структурни промени“ явно се разбира от градоначалството като подходящ начин за раздуване на управленския щат. Защото досегашният вицекмет по „Здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности“ – Албена Атанасова, запазва поста си, само че вече ще има по-малко отговорности. Не че госпожа Атанасова имаше нещо общо със здравния сектор, освен че известно време е ръководила доброволци на Българския Червен кръст. Но това е друг въпрос.
По-същественото е, че управата на София може да се похвали с девет заместник-кметове, към които в скоро време ще се присъедини и Тонев. Всъщност бившият началник на ВМА
едва ли без бой ще си извоюва привилегията
да ръководи столичното здравеопазване, тъй като ще бъде принуден да съобразява решенията си с 10-членната комисия по здравеопазване и социална политика. Тя се управлява от доц. Лилянда Еленкова, която все още има доста силни позиции в здравната сфера, въпреки че неотдавна загуби мястото си в борда на директорите на столичната онкология.
А че софийското здравеопазване се нуждае от рестарт, спор няма. Огромната част от 14-те общински болници са „заспали“ в 80-те години на ХХ век откъм битови условия, ниво на апаратурата и качество на услугите. Двадесет и трите поликлиники не могат да си намерят място в системата, а повечето софиянци дори не знаят дали те още съществуват. Фактът, че през 2013-а в общинските лечебници са инвестирани едва 2 млн. лв. за техника и ремонти, си е живо доказателство, че те са били грижа за общината толкова, колкото безбройните дупки по улиците на „забравения от бога“ квартал „Кръстова вада“. Попитайте всеки болничен мениджър и той ще ви отговори, че за пълното обновяване на една средноголяма болница са необходими поне 5 млн. лева…
В проектобюджета на София за 2014-а за здравеопазване са предвидени над 35 млн. лв., което също е твърде нищожна сума, при положение че огромната част от нея ще отиде за покриване на дейности и заплати на медицинските работници. Но това не попречи на Стоян Тонев да започне да чертае грандиозни реформаторски планове. Той публично обеща, че до два месеца столицата щяла да има здравна карта, в която да бъдат отбелязани
лечебните заведения във всеки район
с плюсовете и минусите им. Ако става въпрос само за „отбелязване“, то може да бъде направено в рамките на няколко часа от всеки столичанин, сблъсквал се нееднократно с „негостоприемната“ система. Но ако иде реч за реформаторска „здравна карта“, Тонев рискува да не изпълни обещанието си, тъй като въпросът първо трябва да бъде разрешен на национално ниво от здравния министър д-р Таня Андреева. А тя вече заяви, че ще има закриване на болници и съкращаване на персонал, защото 400 лечебници са твърде много за 7-милионна България. Така сметките на генерала могат да се окажат криви. Освен това Андреева добави, че е необходимо общинските болници да се отворят към публично-частни партньорства и да си съдействат с частните лечебници, а Стоян Тонев посочва, че частните болници са напълно независими от правилата и трябва да поемат ангажимент към общественото здравеопазване – към спешните случаи, епидемиите и големите катастрофи. За епидемиите и катастрофите е ясно – дай Боже, да не се случват, но новата система за спешна помощ вече започна да се изгражда и сред „11-те малки пироговчета“ не е отредено място на частниците, които по принцип са профилирани в предоставянето на строго определени според бизнес плановете им услуги. Тоест, няма как те с обвързващи договори да бъдат принудени да се включват в общественото здравеопазване. А тези, които желаят, и сега го правят.
Другите идеи на генерал Тонев за реформи в столичното здравеопазване също са дискусионни и най-малкото подлежат на публично и държавно обсъждане. Като цяло в създаването на
общински център за спешни случаи
има резон, тъй като 15 линейки в повече няма да дойдат зле на претоварената „бърза помощ“. Но предлаганият обхват на действие на това звено – обслужване на бебета до една година, възрастни, инфекциозно и психиатрично болни, е откровен нонсенс. Двегодишните деца са също толкова безпомощни и нуждаещи се от навременни здравни грижи, колкото и едногодишните. Освен това да сложиш бебе в линейка, в която допреди минути е лежал инфекциозно болен, най-малкото носи огромни рискове. Не е известно засега и как диспечерите по телефона за броени секунди ще разберат дали пациентът е психиатрично болен, след като такъв специализиран регистър все още не съществува? А дали 820 джипита в системата на общинското здравеопазване са „прекалено много“ не решава администрацията, а здравният пазар. Този, който няма пациенти, сам ще затвори кабинета си, независимо дали има или няма специалност.
