В опита си да изпише вежди при избора на главен съдебен инспектор лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов извади очите на първия, пожелал да излъчи кандидат – Съюза на съдиите в България (ССБ). Два дни след като председателката на професионалната организация Таня Маринова обяви, че съюзът ще се включи в дебата за нов съдебен инспектор и започва вътрешни консултации, за да излъчи „достоен“ кандидат, Борисов натресе подкрепата си, без никой да му я е искал.
Великодушната готовност да ангажира първата парламентарна политическа сила с неизвестна кандидатура, която да внесе в Народното събрание, изглежда крайно нечистоплътна. Докато управляваше държавата, Борисов наблюдаваше с удоволствие боксовия мач между дясната си ръка Цветан Цветанов и ССБ. А те двамата имат заслугата Висшият съдебен съвет (ВСС)да уволни предишната председателка на съюза Мирослава Тодорова. Сега Борисов изведнъж заяви, че е убеден, че българските магистрати могат да открият в редиците си и да излъчат „най-подходящия и достоен кандидат“. Неизвестно защо в ГЕРБ били убедени, че този кандидат щял да бъде „с изключителен професионализъм и морален авторитет“ и да ръководи „по безупречен начин дейността на институцията“.
Грозното подмазване стига до абсурд с уверението, че партията щяла участва в избора само при провеждането на „прозрачна и истинска състезателна процедура“. Излиза, че при предварително фаворизиран кандидат тази прозрачна и истинска процедура ще е излишна, тъй като другите парламентарни сили не могат да изберат съдебен инспектор без съгласието на ГЕРБ. Борисов иска всъщност да удари с един куршум поне три заека – да натрупа политически актив, да се пише приятел на съдебната система и да си измие ръцете за забавянето на този избор, който трябваше да бъде проведен още при неговото управление. А той закъсня, защото ГЕРБ не предложи свестен човек за поста.
Напълно извън здравия разум пък е контрастът между днешната готовност на Борисов да внесе кандидатурата на неизвестно лице и вчерашните му акробатики по темата. През януари ГЕРБ твърдеше, че в партията обсъждат своя кандидатура и имат „достатъчно на брой имена“. После лидерът им изтърси, че няма мнение и изобщо не знае за какво става въпрос. А само седмица преди да се обясни в любов на съдийския съюз, Борисов поде флирт с Реформаторския блок, като им предложи да издигнат обща кандидатура, понеже те били от 20 години във властта и може би познавали някоя добра кандидатура. Реформаторите обаче отказаха категорично на ГЕРБ, принуждавайки ги да търсят легитимация извън парламента. А Борисов подметна и друго – че може да внесе не само кандидатура, излъчена от съдийския съюз, но и човек на Асоциацията на прокурорите в България. От ССБ са категорични обаче, че постът трябва да бъде зает от съдия, което една прокурорска организация не би трябвало да приеме, ако е независима и иска да постигне обрат в правораздаването.
Няколко имена се завъртяха, докато ССБ обсъжда профила на бъдещия кандидат, който щял да бъде огласен в близките дни. Възможните номинации на съюза са Мирослава Тодорова (което би било нахалство и е малко вероятно)и човекът на ССБ във Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев. Някои допускат, че съюзът може да заложи и на говорителката си Нели Куцкова. Сред съдиите има обаче и реакция: че ССБ не представлява всички в професията, че води политика от името на няколко свои шефове, а финансирането му от чужбина го прави проводник на задкулисни интереси.
Чува се и името на Богдана Желявска, председателка на конкурентната и казионна Българска съдийска асоциация и заместник-председателка на Софийския градски съд (СГС)(и оглавява гражданското му отделение). Тя обаче е човек с крайно негативен облик в съдебните среди, а изопачаването на правото и манипулирането на случайния подбор отдавна е осигурило на СГС печалната слава на челник в корупционното „правораздаване“. Говори се, че Желявска е гласена и за председател на Софийския апелативен съд на мястото на Веселин Пенгезов, което е далеч по-удобно за нея и покровителите й.
