Докато нашите депутати вече половин година се надцакват с различни лобистки поправки в Закона за обществените поръчки и непрестанно отлагат приемането му, в Брюксел действат изключително бързо. Само месец след като Европейският парламент одобри директивата, която регламентира изключително деликатната тема за харченето на публичните средства, и Съветът на Европейския съюз прие предлаганите промени. Така, каквито и сметки да са си правили народните ни избраници, ще им се наложи да се съобразят с европейските разпоредби.
Директивата на практика преразглежда сегашните правила на ЕС за обществените поръчки. За първи път например ще се установяват общи стандарти на договорите. Една от основните реформи е свързана и с намаляването на бюрокрацията за кандидатите. Сега повечето компании, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем необходимостта да представят значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. Занапред тези книжа ще се изискват само от спечелилия претендент.
Новите правила ще насърчат и разделянето на поръчките на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Когато пък възлагащият орган реши да не прилага този подход, ще е необходимо да посочи писмено основните си съображения за това. Сега у нас често се прави точно обратното и различни дейности по изпълнението на даден проект се обединяват в една голяма обществена поръчка. Действително по този начин се пестят време и усилия, но от друга страна, победителите винаги са едни и същи големи играчи. А качеството е спорно, тъй като една и съща компания сама изготвя проекта, след което и го реализира заедно с всички съпътстващи специфични дейности.
Брюксел ще ни задължи също така да въведем нови критерии за „икономически най-изгодна оферта“. По-силен акцент трябва да бъде поставен върху качеството, екологичните съображения, социалните аспекти или иновациите, докато се вземат предвид цената и жизненият цикъл на закупеното. Очаква се новите изисквания да сложат край на диктатурата на „най-ниската цена“. В тази сфера българската практика също е съвсем противоположна. Подписват се стотици договори на нереално ниска стойност, но после се налага повечето от тях да бъдат анексирани.
За да се преборят със социалния дъмпинг и за да се гарантира спазването на правата на работниците, евроекспертите са разписали и допълнителни правила за възлагането на подизпълнители и по-строги разпоредби за „необичайно ниските оферти“. Компаниите, които не спазват трудовото законодателство на Евросъюза, ще бъдат изключвани от търговете. До обществените поръчки няма да се допускат и дружества, които са били уличени в корупция или измама във вреда на финансовите интереси на общността.
Неплащането на данъци или социалноосигурителни вноски също ще води до задължително изключване. Но в случая има една вратичка – държавите членки ще могат да не се съобразяват с това при изключителни обстоятелства, когато първостепенни съображения от общ интерес правят възлагането на поръчката крайно необходимо.
Европейските партньори ще се опитат да прекъснат и една изключително популярна схема в България за скритото възлагане на обществени поръчки. Става дума за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача. Според новите правила това ще може да става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които нито могат да бъдат предвидени, нито се дължат на възлагащия орган. Или когато е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от конкурса, защото съществува само един икономически оператор, способен да отговори на поставените изисквания. Тези „пролуки“ обаче може да обезсмислят изцяло основната идея на реформата.
Европейската директива въвежда и изцяло нова процедура за насърчаване на иновациите в областта на обществените поръчки. Т. нар. партньорство за иновации ще позволи на публичните органи да обявяват търгове, без да предопределят техническото решение на конкретен проблем, давайки по този начин възможност на изпълнителя и възложителя да излязат заедно с иновативни предложения.
Новите правила ще влязат в сила 20 дни след публикуването им в официалния вестник на Европейския съюз. След тази дата държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да приложат разпоредбите в националното си законодателство.
