Съдът е напът да „произведе“ напълно нов човек от един иракчанин, който е дошъл у нас през 2007 г., даден му е хуманитарен статут и са му издадени български документи за самоличност. Само че сега твърди, че има съвършено различни имена и се е родил в друг ден и година, а не на тези, които са записани в документите му. Затова е подал молба в съда, който единствен може да постанови да му се сменят и имената, и ЕГН-то.
Пита се в задачата, ако е така, както този човек твърди сега, на кого всъщност държавата е дала право да остане тук? И защо е излъгал пред Агенцията за бежанците, където кандидатите да живеят у нас собственоръчно попълват декларация, в която записват както имената, така и датата си на раждане?
Делото тепърва ще се разглежда от първоинстанционния Районен съд в София (СРС), въпреки че казусът се търкаля между инстанциите повече от пет години. Иракчанинът е получил хуманитарен статут у нас през май 2007-ма. И още на следващата година е поискал да му се сменят и трите имена, и рождената дата. Защо – само той си знае. Но е факт, че между датите, които сега сочи, и старите, както и между старите и новите му имена няма нищо общо.Те дори не са близки, за да може да се каже, че някой чиновник е допуснал техническа грешка.
Районният съд обаче е отказал да удовлетвори искането на иракчанина. Според магистратите в СРС Кодексът за международното частно право, който се ползва при уреждане на отношения с международен елемент, както в случая, позволява смяна на име на чужденец, но не и на дата на раждане. Същото е решил и Софийският градски съд, който е потвърдил тяхното становище. Последвала нова жалба, този път до последната възможна инстанция – Върховния касационен съд. Който пък само преди няколко дни прецени, че съдът у нас има право да се произнася по такъв казус, и го върна обратно на Районния съд за разглеждане по същество. Защото, като е получил хуманитарен статут и възможност да пребивава у нас, иракчанинът е получил и всички права, които се полагат на българските граждани. Неговото обичайно местопребиваване е вече тук. Ето защо според върховните съдии отказът на първата инстанция да разгледа молбата му за промяна по същество е отказ от достъп до съд.
Какво ще реши Районният съд по същество е трудно да се предвиди. Всичко зависи от доказателствата, които иракчанинът ще приложи към молбата си за „пълна промяна“. От Държавната агенция за бежанците обаче са категорични, че също ще проверят случая. Защото, ако иракчанинът е излъгал, докато си е попълвал документите за оставане у нас, това е основание да му бъде отнет хуманитарният статут. Пък и в крайна сметка недопустимо е държавата да не знае кой в действителност е човекът, когото е допуснала да остане у нас и на когото е издала документи, с които може безпрепятствено да шета из Европа.
Любопитен факт е също, че адвокатът на иракчанина е приложил към молбата до ВКС две решения от съда в Пещера, с които той допуска смяна на имена и ЕГН-та на български граждани. Бързата справка в интернет показва, че тази практика за „производство“ на хора съществува и до днес, въпреки че преди няколко години предизвика нечуван скандал и дори се стигна дотам да се искат наказания за съдиите, които я прилагат. Попаднахме дори на случай, в който български гражданин без никакъв проблем само за два месеца е успял да се сдобие с напълно нова самоличност. Първо си е сменил фамилията, а после и датата на раждане. При това последното решение в негова полза носи дата 15.15.2012 г., когато и да е това. Но никой нищо не пита. В друг случай пък се оказва, че прокуратурата и общината изобщо не са били призовани за делото, а това е задължително по закон – затова и решението за промяна на самоличността на молителя впоследствие е било отменено.
