Само за пет-шест години една изключително печеливша държавна фирма изгуби огромен дял от домашния си пазар, проведе няколко спорни обществени поръчки и сви драстично приходите и печалбата си. Всичко това съвсем резонно повдига въпросите доколко се справя ръководството й с нейното управление и какво прави ресорният министър? Става дума за „Летище София“ ЕАД. Дружеството е оператор на едноименния столичен аеропорт и се занимава с обработката на самолети, пътници, багажи и т.н., както и със стопанисването на магазините за безмитни и t ravel-retail продажби в двата пътнически терминала. Негов едноличен собственик е държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Нека върнем малко лентата назад в годините след откриването на новия Терминал 2 в края на 2006-а. Съоръжението доведе до увеличаване на броя на пътниците до над 3 млн. годишно и предостави на „Летище София“ рекламни и търговски площи, съизмерими с тези на едни от най-големите МОЛ-ве. През 2007-а държавният оператор отчете печалба от 21.856 млн. лв., а през 2008-а – впечатляващите 30.212 млн. лева. Кризата, разбира се, удари и авиацията – печалбата за 2009 г. се сви до 14.9 млн. лв., за 2010-а бе малко по-добра – 15.334 млн. лв., за 2011-а 12.27 млн. лв., за да се стигне през 2012-а до едва 9.44 млн. лева. Но се оказа че
може да се затъне и по-надълбоко
На пръв поглед нещата през 2013 г. са се подобрили. В средата на миналия месец от аеропорта се похвалиха пред медиите, че той излиза на солидна печалба – над 12 млн. лв., повече дори от очакваното, 3.5 млн. обслужени пътници и над 40 хиляди полета. Никой обаче не спомена за един изключително любопитен детайл, оповестен на заседание на Обществения съвет в сектор „Въздушен транспорт“ към ресорното ведомство, провело се в края на миналата година. Тогава сегашният изпълнителен директор Христо Щерионов отчете печалба за деветмесечието от 10.9 млн. лв., но посочи че през март 2013-а е извършена продажба на земя, собственост на летището, за 7.935 млн. лева. Тоест, ако махнем тази сума, годишната печалба от обичайната дейност се срива до мизерните 4 млн. лева.
Наистина, дружеството има да си прибира над
40 млн. лв. вземания
от различни клиенти, натрупани най-вече заради дължими държавни такси и лихви по тях. Само че изгледите за скорошното им вкарване в касата на летищния оператор не са никак големи, предвид тежката икономическа ситуация и сложните административни процедури, през които трябва да се минава.
Още по-неприятното е, че и 2014-а не се очертава да е лека и безгрижна. В проекта за бизнес план на „Летище София“ за тази година (все още неодобрен от транспортното ведомство) са записани близо 550 хил. лв. по договори за процесуално и юридическо представителство. Явно те ще отидат за адвокатски кантори, които ще представляват българската страна по редица международни съдебни искове срещу клиенти на летището. От такива разходи няма как да избягаш, но защо тогава се плащат заплати и на 16 човека в правния отдел, от които 14 се водят юрисконсулти?
Освен всичко друго в бизнес плана са заложени и близо 600 хил. лв., които дружеството ще трябва да плати по граждански иск на фирма „Джиза БГ“. През май 2007-а тя подписа петгодишен договор за над 7.2 млн. лв. за комплексно почистване на новия Терминал 2. Компанията бе единствен участник в обществената поръчка, тъй като от кандидатите се искаше да имат внушителния оборот от поне 30 млн. евро за последните три години. Около въпросния контракт се вдигна доста шум в началото на 2010-а, след възложена проверка от тогавашния министър на транспорта Александър Цветков. Инспекцията установи, че с поръчката за почистването на терминала разходите за тези дейности са били завишени близо 20 пъти. Изпълнителният директор на летището по онова време Пламен Станчев се оправда, че „Джиза БГ“ ползва много по-качествена техника и консумативи и има повече персонал, в сравнение с предишните фирми по чистотата. Но след скандала министър Цветков изпрати данните от одита на прокуратурата и договорът бе прекратен. Сега, изглежда, „Летище София“ ще трябва да се бръкне отново заради него.
Изобщо цялата работа с
почистването на терминалите, много намирисва
Следващата обществена поръчка, обявена през ноември 2012-а, също предизвика доста дискусии. Още при пускането й се появиха съмнения, че условията са писани за конкретна фирма, която да спечели, въпреки изключително раздутите си цени. Ръководството на аеропорта отново вдигна много високо летвата, с изискването кандидатите да докажат минимум 15 млн. лв. оборот през последните три години. При това положение не бе учудващо, че в надпреварата се включиха само варненската „Вики Комфорт“ на Лъчезар Петров, обединението „Аеропорт Клийн“ („Сканклийн“, „Василка София“ и „Скавас контрол“) и италианската компания „С.П.Д.“ ЕООД, която у нас се представлява от Вигано Джермано и е мажоритарен собственик на „Джиза БГ“. До крайното класиране оценителната комисия допусна само последните две дружества, отстранявайки „Вики Комфорт“ заради липсващите сертификати за качество на някои препарати. Отстраненият кандидат обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, която на свой ред установи, че допуснатите до договаряне „С.П.Д.“ ЕООД и Обединение „Аеропорт Клийн“ въобще не отговарят на условията на възложителя и са класирани в пълно противоречие с нормативните актове. В отговор „Аеропорт Клийн“ оспори това становище пред ВАС. Интересното е, че към касационната му жалба се присъедини и ръководството на „Летище София“ и в изключително кратки срокове – само за 12 дни, върховните магистрати направиха на пух и прах твърденията на Комисията за защита на конкуренцията и възстановиха статуквото.
После изникна нов проблем –
заради изискването почистването да става със сегашните чистачки на летището, които да бъдат прехвърлени към частната фирма победител. Странно защо при изготвянето на методологията на поръчката в частта за прехвърлянето на персонала е било заложено хората първо да бъдат съкратени, вместо да се използва чл.123 от Кодекса на труда, предвиждащ запазване на трудовото отношение при промяна на работодателя. Което накара синдикатите да настръхнат.
Първоначално министърът на транспорта Данаил Папазов заяви, че ще се намери разумен вариант за прехвърлянето на чистачките, че почистването на „Летище София“ в момента не е с необходимото качество, и след извършване на процеса по прехвърляне служителите щели да бъдат финансово стимулирани да изпълняват по-добре задълженията си. Впоследствие обаче Папазов размисли и в края на октомври 2013-а каза, че е препоръчал на ръководството на аеропорта да прекрати поръчката. Но досега това така и не е направено. Малка подробност е, че начело на дирекция „Обществени поръчки“ по онова време е Тихомир Иванов, който сега е председател на борда на директорите на „Летище София“.
Много спорове има и около още една процедура – обявения на 19 август 2013 г.
търг за наема на тринадесет търговски обекта
намиращи се на територията на летището. Едно от условията бе кандидатите да са собственици най-малко на 20 заведения, да разполагат с минимум 150 души персонал, да гарантират, че са финансово стабилни – оборот от поне 9 млн. лв. за последните три години и минимум 300 хил. лв. печалба или материални активи. За капак бе поставено и изискването за минимум петгодишен опит със заведение на международно летище, което съвсем сви броя на претендентите.
„Не съм съгласен с някои от поставените критерии в съответния търг, поради което съм направил съответните забележки и на ръководството, и ви уверявам, че веднага след провеждането на този търг и при спазване на всички процедури ще обявим следващ за всички незаети помещения“, обеща транспортният министър. Резултат засега няма.
Ясно е, че в държавните фирми не обичат да ограничават разходите си. Конкретно в столичния аеропорт са силно привързани и към някои от служителите си. Запознати твърдят, че десетките пенсионери продължават да заемат различни ръководни длъжности, вместо отдавна да са се отдали на заслужен отдих. Но че около най-голямото ни международно летище нещо не е наред , вече усещат и депутати от управляващата партия. На 29 януари Георги Свиленски и Страхил Ангелов от „Коалиция за България“ са внесли питане до Данаил Папазов. Двамата се интересуват: „Има ли акумулиран голям обем на несъбрани вземания и кои са основните длъжници на дружеството? Същевременно има ли летището натрупани задължения към други дружества?“ Очакваме с интерес отговорите на министър Папазов.
Ръководството
Софийското летище бе едно от малкото държавни дружества, които не усетиха сериозни сътресения след идването на власт на новия кабинет. Изпълнителният му директор по времето на ГЕРБ Веселин Пейков сам подаде оставка в края на юни и на неговото място бе назначен Христо Щерионов, който оглавяваше дирекция „Летищно осигуряване на полетите“. Пейков пък зае овакантеното от Щерионов място. През август 2013-а в борда влезе отговорникът дотогава за обществените поръчки Тихомир Иванов, а на 18 октомври и Динко Желев, определян като човек на БСП.
