Тази година Софийският централен затвор буквално се напълни с чужденци, пресекли нелегално границите на държавата. Според последните данни към 1 февруари тук „пребивават“ 123 чужденци, осъдени за незаконно преминаване на българската граница или за превеждане на нелегални през браздата. От тях само петима са все още без присъди и изчакват да приключат делата им. Всички останали са вече осъдени. Това е сухата статистика, която е направила Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието. Зад нея стоят обаче съдбите на повече от сто нещастници, тръгнали на път към своята „обетована земя“ – Европа.
Във всички районни съдилища по вътрешните ни граници с ЕС се отчита огромен ръст на делата за неуспешни бягства. През цялата изминала година там не е минал и ден, в който да не е било насрочено поне едно такова дело. От справките се вижда, че голямата част от подсъдимите са били все хора, подали документи да получаване на статут за пребиваване у нас, но така и не дочакали да го получат.
Когато залавят бегълците за първи път на нашата граница, те минават с условни наказания и със символични глоби. Но така и не става ясно дали някой изобщо се занимава да издирва и събира даже тези пари по принудителен ред. Но нарушителите, които имат по два или три неуспешни опита да напуснат нелегално България, не могат да се отърват от решетките. Защото вече минават в графата „рецидивисти“.
Само Русенският районен съд и само през януари е прибавил нови трима нелегални бегълци към затворническата статистика. Двама от тях са сирийци, а един – иракчанин. Опитали са се да минат незаконно през границата на път към Германия и Белгия. Иракчанинът е засечен на жп гарата с фалшиви белгийски документи, а другите двама бегълци са спрени на Дунав мост. Единият от тях само в рамките на три месеца – от октомври до началото на януари, е направил два опита да избяга от България: първо през Силистра, а после и през Русе. Но и при двата е бил спрян от граничарите. Първоначално Силистренският районен съд го е наказал само с три месеца условно. След второто му залавяне обаче той ще трябва да излежи и двете наказания – събират му се общо осем месеца престой в нашенски килии.
Картината е сходна във всички съдилища по границите. Защото според нашия закон опитът незаконно да се излезе от страната е престъпление, за което се полагат до пет години затвор и конфискация на имуществото. Бягството през границата се запазва и в проекта за нов Наказателен кодекс. Наказанието е същото, но с уговорката, че онзи, който влезе в България, за да търси убежище, няма да бъде наказван. Избраната от авторите на проекта формулировка обаче оставя открит въпроса: влезлите през Турция бегълци какво точно търсят у нас, след като в южната ни съседка нищо не ги заплашва. И отново ще ги праща към затворите.
Според нормативната уредба у нас всички чуждестранни граждани изтърпяват наказанията си само и единствено в Софийския централен затвор. А той макар да е построен през 1903 г., дава далеч по-нормални условия за живот от палатките и фургоните покрай границата. Сега затворените в него чужденци са почти 1/10 от всичките му обитатели. Те имат същите права, каквито имат и българите – включително и на условно предсрочно освобождаване за добро поведение след изтърпяване на половината от наказанието, стига да са показали „примерно поведение и честно отношение към труда“. За цялата 2013 година това се е случило с двама чуждестранни граждани, осъдени за незаконно минаване на границите, и с един чужденец, осъден за каналджийство, сочи справката от ГДИН.
Престоят в затвора по никакъв начин не оказва влияние върху правото им да поискат статут у нас – хуманитарен или на бежанец, и това се прави масово. Понеже престъплението по чл.279 от Наказателния кодекс, за което лежат по затворите, не е тежко умишлено деяние, чужденците не губят правата си. И като излязат, това е първото, което правят. Дали ще останат обаче зависи от преценката на Държавната агенция за бежанците. При отказ евентуалната екстрадиция може да се отложи с години чрез съдебни обжалвания, както „Параграф 22“ вече подробно разказа. Ако все пак в един момент България им се стори по-привлекателна от завръщането у дома. И до следващия опит да избягат от нея.
