Проектозаконът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование очаквано бе отхвърлен от парламента. Но неговият „ляв“ аналог така и не се появява на бял свят въпреки неспирните уверения на просветния министър Анелия Клисарова, че по текстовете му се работи денонощно.
Всъщност Европейската комисия постави срок на България да има нови закони за средното и висшето образование до април 2013-а. Така че часовникът ни цъка неумолимо. По втория показател можем някак да отбием номера със Стратегията за висше образование, която със сигурност е по-добра от досегашното нищо. Но какво ли ще се появи като училищен норматив само един господ и неизвестни експерти от просветното ведомство знаят. Образователното „отроче“ на предишното правителство бе писано почти три години, като в работните групи участваха над 100 неправителствени организации, много родители, директори на училища и детски градини, учители, ученици, професори и доценти от университетите, кметове и представители на общините. И независимо че творбата на ГЕРБ имаше доста слабости, не може да се отрече, че тя получи необходимото обществено внимание. Сега обаче девет неправителствени организации с открито писмо до министър Клисарова и до омбудсмана Константин Пенчев съвсем в реда на нещата апелираха да им бъде обяснено защо новият проектозакон се пише в условия на „тайнственост, непрозрачност и пълна изолация на гражданското общество“?
Председателят на Националния алианс „Усмихни се с мен“ Теодора Пиралкова твърди, че в целия граждански и неправителствен сектор, включително и в Обществения съвет към Министерството на образованието, никой няма представа къде и кой пише новите текстове. Организацията защитава правата на децата с увреждания, които досега винаги са били пренебрегвани.
Ирина Абаджиева от Инициативния родителски комитет добавя, че нито една от неправителствените организации не е била поканена в работната група, която се е заела с норматива. „Образователният закон, съществуващ в момента, не работи и то се вижда по резултатите. Очевидно е, че системата е направена така, че нито държавното училище функционира добре, нито има свобода за нови програми за модернизиране на образователната система. Системата сега позволява около 150 млн. лв. годишно да се отклоняват в една „черна каса“ на държавата и затова политическата класа няма интерес да реформира образованието. Ние дори не сме получили що-годе актуален текст, разполагаме с абсолютен апокриф“, изтъква Абаджиева.
Златина Станкова от Фондация „Зеленика“ споделя, че е участвала в работната група в предишното Народно събрание, където са работели страшно много неправителствени организации и се чувал гласът на всеки. А Теодора Крумова от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ смята, че е възможно при изработването на новия проект да се използва като основа готовият на ГЕРБ, допълнен с „разни хаотични идеи“. И че може би се работи „на тъмно“ заради страха от обществената реакция, която ще последва, ако бъде представен отхвърленият закон в „нови дрешки“.
При всички положения това са тежки обвинения по важни въпроси, на които министър Клисарова е длъжна да отговори публично. А тя не го прави, което само хвърля още повече камъни в нейната градина. Неясно защо напоследък Клисарова почти всеки ден лансира нови идеи за висшето образование – от единни кандидатстудентски изпити по специалност до промяна в срока на магистратурите. Човек остава с впечатлението, че утре ще излезе нов Закон за висшето образование, а не за училищното. Съществени предложения за реформи също остават настрани от вниманието й. Например синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ представи анализ на предучилищното образование, в който се установяват огромни системни проблеми. Заплатите в детските градини са със 150 лв. по-ниски от тези в училищата, а средната възраст на педагозите е критичните 59 години. Те и обслужващият персонал не получават допълнителни плащания за надработено време. Детските градини нямат средства за материали и консумативи и затова редовно събират пари от родителите. Децата в групите са между 27 до 32 и често стават жертви на грипни епидемии. Направените икономии се отнемат от общините, а директорите и родителите настояват и градините да преминат към системата на делегираните бюджети. Това е ключов въпрос, който трябва да намери своя отговор в новия закон за предучилищното и училищното образование. Но ако ще се шият кръпки в някое тихо ъгълче, където нищо не се чува, образованието ни така и ще си остане гладно и босо.
