Държавата няма да спасява фалирали предприятия, обяви преди дни премиерът Пламен Орешарски. И вероятно мнозина данъкоплатци си отдъхнаха облекчено, защото министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев с натрапчив хъс уверява, че реализацията на предизборните обещания на БСП за реиндустриализация на икономиката предстои. Без обаче да е ясно колко точно ще струва това „упражнение“ на и без друго одрипавелия въпросен български данъкоплатец. Още повече че всички тези някога мощни заводи бяха оглозгани най-вече от близките и приятелите на партийни активисти от всички бои.
Не че желанията на икономическия министър на този етап имат някакви реални измерения. Но така или иначе вече е ясно, че има „заделени“ няколкостотин милиона, които ще бъдат налети в джобовете на бивши приватизатори като бонус за това, че са успели да фалират едни от най-добрите предприятия в страната, каквито са примерно „Ремотекс“ и „Химко Враца“.
В същото време, странно защо, държавата някак си стои доста дистанцирано от един не по-малко интересен казус – за бъдещето на Бургаската корабостроителница. Както повечето от предприятията у нас, от създаването й през 1948-а до приватизацията й за жълти стотинки през 2000 г. в полза на „Нове холдинг“ (на бизнесмена Васил Божков) и тя е била едно от добре работещите предприятия в страната. Там са произвеждани стотици риболовни траулери, танкери, пасажерски фериботи и т. нар. плаващи работилници, които се използват като бази за ремонт на корабите на Далекоизточния руски речен флот и за стотици други кораборемонтни дейности. Но в последните години вместо в ръцете на отговорния частник (който трябваше да компенсира общата безотговорност на държавата собственик) корабостроителницата да се развива и модернизира, тя затъва в нови и нови борчове, които стигнаха 200 млн. лева. Поръчките намаляват до нула, докато се стигна до естествения край на тази до болка позната у нас сага на източването – фалита.
За него обаче, както става ясно от последното общо събрание на акционерите (на 28 януари), виновни няма да се търсят. Сегашният мажоритарен собственик на предприятието е регистрираната първо в Кипър, а преди месец прехвърлена на Сейшелските острови компания „Хюнас инвестмънтс лимитед“ с представител Анастасия Йоанидис. Нейните представители у нас странно защо са се отказали да търсят отговорност от бившето ръководство на предприятието за причинени от управлението му имуществени вреди. Офшорното дружество придоби 80.6% от акциите на корабостроителницата, след като стана ясно, че тя не може да обслужва кредита си от 55 млн. евро и част от кредита бе незабавно изискуем. Това стана, въпреки че един от тримата малки акционери в дружеството – Венчо Бачев, който според Търговския регистър притежава 13.150% от „Бургаски корабостроителници“ АД, изрично е настоявал бившите управители да не бъдат освобождавани от отговорност. Тогава е било взето решение акциите на корабостроителниците да се променят от налични в безналични, което на практика улеснява бъдещото им прехвърляне.
Според Бачев е доста притеснително, че последният заверен отчет на дружеството е от 2011 година. Той настоява корабостроителницата да стане публично дружество, за да има периодична отчетност и надзор над дейността й. Бачев казва, че най-големите му страхове са за това да не се стигне до момент, в който предприятието да не може да вземе лиценз за корабостроене.
А такава опасност съществува. Нека припомним, че през 2012-а заради дългове съдия-изпълнител продаде имот на „Бургаски корабостроителници“ от 123 дка на акционерното дружество „Ел Си енерджи“ АД. Така едно доста голямо парче от общо 853 дка терени – собственост на предприятието, върху които са изградени пристанище и пристанищна стена, вече смени собственика си. А точно това е мястото, където акостират и се разтоварват търговски кораби. Липсата на този актив сериозно би затруднила възможността за възстановяване на работата на корабостроителницата. Още повече че вече липсва и част от терена, където се сглобяват обемните метални конструкции преди пускането им на вода.
В добавка към кашата, която забъркаха всички управлявали досега корабостроителницата, те цели три месеца „пропуснаха“ да плащат заплати, а в средата на декември миналата година взеха, че и уволниха без предупреждение всичките й около 150 работници. Естествено, за изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на договорите дори не може и да се говори. Това на практика „взриви“ мира в региона. След блокадите и протестите министърът на социалната политика Хасан Адемов се появи пред работниците, но простичко обясни, че няма как държавата да помогне на корабостроителницата и да принуди собствениците и мениджърите й да изплатят заплатите на служителите. И че тя просто е с вързани ръце, независимо че става дума само за 700 хил. лева.
На целия този фон преди седмица стана ясно, че немската компания P&S Project, собственост на българина Бойко Петров, който живее в Рощок от 28 години, има интерес да инвестира и да възстанови работата на бургаската корабостроителница. В сътрудничество с норвежка компания той бил в състояние да осигури поръчка за строеж на траулери за 1 млрд. евро и в Бургас да се правят корпусите им. Във вторник (11 февруари) Петров пристигна в морския град за среща с областния управител Павел Маринов и с уволнените корабостроители. Той представи готов петгодишен план за оздравяване на предприятието. В документа, с който в. „БАНКЕРЪ“ разполага, прогнозният ръст на печалбата от 0.5 млн. евро през първата година трябва да достигне 8 млн.евро на петата година. А прогнозният ръст на заетите работници в корабостроителницата от 450 души през първата година ще стигне до 900 души.
Петров настоя държавата да се намеси, за да се идентифицират сегашните собственици на фалиралия завод. „В Германия, когато един собственик не управлява добре предприятието си, държавата се намесва и го дава на някой, който може да го спаси. Това не е просто немски модел, това е моделът, по който се работи в Европа“, коментира предприемачът. Компанията му P&S Project съществува от десет години и се занимава и с проектирането на кораби. Петров призна, че от години се опитвал да работи с нашата корабостроителница, но предишните й собственици очевидно не са имали намерение да строят там кораби.
Предприемачът започва тази седмица и срещи по министерствата. По всяка вероятност са организирани от областния управител Павел Маринов, който е застанал зад идеята корабостроителницата да заработи. До този момент е уточнено, че той ще разговаря с вицепремиера Даниела Бобева, с министър Драгомир Стойнев и с премиера Пламен Орешарски. Има вероятност да се срещне и с министъра на транспорта Данаил Папазов. Както вече бе казано, немската фирма в момента си партнира с норвежка корабостроителница, спечелила огромен проект за строежа на риболовните траулери.
Представителят на германците и директор на местния офис на немското дружество Радослав Вълчев вече е провел срещи с бургаски депутати, които също са готови да подкрепят намеренията на немците.
„Държавата има възможност да си възстанови участието в завода срещу дълговете, които сегашните собственици имат към нея“, смята Вълчев. По изчисления на специалисти става дума за около 5 млн. лева. Вълчев добави, че стотиците милиони задължения, за които се говори, са от издадени банкови гаранции за участие на свързани фирми в обществени поръчки. Тези гаранции са изтекли отдавна и не са престирани, поясни Вълчев.
На въпрос на в.“БАНКЕРЪ“ към Петров защо просто не купи корабосроителницата, той отговори: „Говори се за цена от около 200 млн. евро, а това е несериозно: в Западна Европа подобно съоръжение сега може да се купи за десет пъти по-малка цена. Интересът ми към Бургас е по-скоро носталгичен, отколкото финансов. Не мога да си обясня как толкова години след промените тук предприятията вместо да започнат да работят, рухват едно по-едно. В момента е много по-добре да се даде възможност корабостроителницата да заработи и да върне доброто си име отпреди десетилетия.“
Какво обаче ще решат кредиторите на предприятието и дали временният синдик Цветан Банков ще приеме оздравителната програма на немците, все още не е ясно. Причината е, че той в момента е в чужбина и разговор с него все още не е проведен.
Ще остане ли Бургаската корабостроителница работещо предприятие, или „невидимата ръка“, която подрежда българския пазар, ще направи нещо неочаквано – може само да се гадае. Покрай скандалите с освободените работници изплува един доста любопитен факт. Оказа се, че през лятото на 2012-а е бил приет новият подробен устройствен план в района, в който е предвидено да изникнат МОЛ-ове, административни центрове и жилищни сгради. Дали пък това, което твърдят работниците в предприятието в сигнала си до районната прокуратура – за умишлен фалит на предприятието, няма връзка с тези нови „картинки“ в плана на района…?! И дали градската легенда, че теренът вече е спазарен с руски инвеститори, които имат свои проекти за тях, няма да излезе истина?!
