Колкото и да се оплакват от безпаричие, университетите ни са финансовите галеници на образователната система. От централния бюджет всяка година към тях изтичат 350 млн. лв. за обучението на нереално голямата държавна поръчка. И съответно те правят всичко в името на Негово величество студента. Първо го приемат с отворени обятия, стига да има диплома за средно образование или на входящия изпит да е изкарал нещо, различно от „слаб 2“. После ремонтират учебни сгради и общежития, купуват нови компютри и апаратура за упражнения, а накрая хранят и поят новите си „гости“ с надеждата, че поне половината от тях ще изкласят до завършването. Както се казва – „бройката е злато“, и нито един университет не жали средства не само за да я запази, но и да я увеличи.
Данните от одити на Сметната палата, проведени в няколко от водещите ни вузове , обаче показват, че е далеч по-удачно висшите ни образователни институции да се занимават само с лекциите и практиката, отколкото да продължат да харчат обществен ресурс. Некоректна документация, проведени търгове без вътрешни правила, лошо зададени параметри, необосновано „удряне на по едно рамо“ на определени кандидати, надвишаване на прогнозните стойности на поръчките, непроведени процедури… Това влиза в „конспекта“ от нарушения, които държавните одитори в по-голяма или по-малка степен са съставили за Техническия университет във Варна, Пловдивския университет „Пайсии Хилендарски“, университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас и Медицинския университет в Пловдив. Както се вижда, те са с различна насоченост, което значи, че проблемът е системен. Ако се абстрахираме от вечните, но недоказани обвинения в корупция, университетите ни явно все още се чувстват загубени в дебрите на вечно променящия се Закон за обществените поръчки (ЗОП). И харчат милиони левове с надеждата, че някак са уцелили вярната схема или „ще минат по тъчлинията“ на държавния контрол.
Показателен пример за „загубени в търговете“ са варненските „техници“, които в рамките на година са провели пет процедури по ЗОП на обща стойност над 1.15 млн. лева. Три от тях са завършили с подписан договор, една е обжалвана, а последната е прекратена. Във всичките, без изключение, са нарушени правилата на играта. Истински кадрил се разиграва с търга за доставка на канцеларски материали за 150 хил. лева. Разминаване между документацията и указанието за изпълнение, субективни критерии за оценка на офертите, сгрешено съдържание на декларациите, пропуски в сроковете. И за капак на всичко – „Офис елемент“ ООД вместо да бъде отстранена от конкурса заради некоректно формулирана оферта, дори го е спечелила, въпреки че кандидатства и с непълни документи.
На наддаването за доставка на технологично оборудване за 390 000 лв. без ДДС, освен „дребните“ пропуски в документацията, избраната за изпълнител фирма „Лирекс БГ“ пък е предложила многократно по-големи отстъпки от конкурентите си, без да се обоснове как са образувани те, каквито са изискванията по чл.70, ал.1 от закона.
Екшън се разиграва и с поръчката за охраната на сградите на Техническия университет, за която са предвидени 750 хил. лв. без ДДС. Първата процедура е прекратена, тъй като в документацията липсва задължението за доказване на икономическо състояние. В следващото „охранително“ състезание част от изискванията отново са лошо зададени, а двама от кандидатите минават ситото с неотговаряща на изискванията оферта. Но това бледнее пред дузината непроведени търга. Варненци са си плащали като попове над 55 000 лв. за мобилни и стационарни телефони, пазарували са горива за над 22 хил. лв.,ремонтирали са тоалетни, кабинети и сгради за 112 384 лв. и са ползвали юридически услуги за 98 443 лв., при все че изброените харчове е трябвало да минат по Закона за обществените поръчки.
В пловдивския Медицински университет са разчитали на отделни служители от администрацията си, а не на задължителните по закон екипи да организират и изпълняват процедурите по обществени поръчки. И резултатите логично далеч не са блестящи. Там са се опитали да пазаруват храна от стоковата борса, но тържището все пак не е студентски стол. А повторният им напън да осигурят манджа на студентите си чрез търг е завършил с прекратена процедура заради неотстраними нарушения и жалби от страна на кандидатите. По същата схема отива в небитието и планиран ремонт на студентско общежитие Блок № 1и на кухня към студентски стол. Новият опит за същото упражнение е приключил с класиране, резултатите от което циркулират между Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията. Колкото до конкурса за доставка на материали и консумативи за учебна и научна дейност, той е частично прекратен заради явни фактически грешки и непълно описание. Медиците са си купили от Германия апарат за генна амплификация за 117 317 лв., забравяйки за необходимостта от малка обществена поръчка.
Интересен е казусът с Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, който през 2012-а е провеждал търгове по вътрешни правила, утвърдени през 2009-а и несъобразени с изискванията на закона. Въпреки това там са се справили сравнително добре, само дето са платили за ремонт на спортна зала около 44 хил. лв. отгоре над прогнозираното. Иначе по „традиция“ и бургазлии са си напазарували шоколади, месо, мляко, хляб, бира и други храни и напитки за над 97 хил. лв., без да смятат за нужно да си утежняват живота с излишни процедури.
В Пловдивския университет са по-напред с материала. Но там по презумпция пропускат да изпратят информация за търговете и договорите до „Официален вестник“ на Европейския съюз. Може би и затова България е на челно място в „черния списък“ на Брюксел по лоши практики при провеждането на обществените поръчки.
