Неочаквани дарове от Германия и Швейцария получиха анти-европейските партии през последните дни.
Шестима (от общо осем) съдии от германския конституционен съд в Карлсруе поискаха на 7 февруари становище от колегите си в Люксембург дали програмата за неограничени покупки на държавни облигации (ОТМ) на Европейската централна банка не противоречи на европейското законодателство. Два дни по-късно (на 9 февруари) швейцарците гласуваха със символично мнозинство от 50.3% да бъде ограничен потокът от емигранти в страната. И двете събития защитават по своеобразен начин националните интереси на отделните държави и подкрепят индиректно засилените националистически настроения на Стария континент.
Безпристрастен прочит на решението на федералния конституционен съд на Германия показва, че то е направо крайно. Магистратите са дошли до заключение, че сделките ОМТ (при които ЕЦБ поема ангажимент да купува неограничен обем облигации на засегнати от кризата държави в замяна на поети от тях ангажименти за реформи) противоречат на германската конституция. Те обвиняват ЕЦБ, че е превишила правомощията си, че схемата застрашава устоите на спасителните програми за еврозоната, и, което е още по-лошо – че подкопава основните принципи на демокрацията. В случай че бъде използвана, програмата ще лиши германския парламент от фискален суверенитет, като го принуди да преглътне всякакви произтичащи от нея загуби. И че същата тази програма представлява монетизация на дълга, при която централната банка печата пари, за да финансира правителствени задължения.
Германците отиват дори още по-далеч, като искат от Европейския съд да изясни основни моменти от европейското законодателство, включително и дали програмата ОМТ влиза в правомощията на ЕЦБ, дали не трябва да бъде ограничена, дали не нарушава суверенитета на националните парламенти и дали не представлява монетарно финансиране на правителствения дълг. А самото изпращане на мотивите им в Люксембург означава, че те ще бъдат преведени на още 23 официални езика и ще бъдат предоставени на страните членки на ЕС.
Мнозина икономически наблюдатели смятат, че Европейският съд е приятелски настроен към еврозоната и едва ли ще тръгне срещу ЕЦБ. Каква точно ще е позицията му обаче е трудно да се предвиди. Възможно е институцията да откаже да гледа казуса или да го приеме и да го остави „да отлежи“. Ако Люксембург вземе страната на ЕЦБ, това може да свърши с конституционна криза, защото ще се окаже, че немското законодателство противоречи директно на европейското. Нещо повече, германските конституционни съдии дадоха ясно да се разбере, че Бундесбанк и другите германски институции са подчинени на германската конституция.
Мнозина обръщат внимание, че в случая по-скоро конституционният съд на Германия е превишил правата си, като се е произнесъл по монетарна политика и по този начин е накърнил независимостта на ЕЦБ. Именно такива са мотивите и на двамата съдии, поискали отхвърляне на иска на вносителите като несъстоятелен. Жребият обаче вече е хвърлен, тъй като магистратите са преценили, че демокрацията е по-важна от еврото. И най-вероятно програмата ОМТ няма да види бял свят. Германските евроскептици пък със сигурност ще тръбят, че конституционните съдии са на тяхното мнение.
Усещания за триумф буди и проведеният на 9 февруари референдум в Швейцария за ограничаване на притока на чуждестранни работници. Инициативата за него бе на евроскептичната швейцарска Народна партия, която поиска местните жители да получат преференциален достъп до националния пазар на труда, а правата за постоянно пребиваване на чужденци и плащанията на осигуровки да бъдат ограничени. В резултат, след почти 12 години отворени граници за граждани на ЕС, 50.3% от имащите право на глас швейцарци поискаха квоти за имигрантите. Берн има три години време да въведе новите правила и да определи размера на квотите. Те ще засегнат на първо място работниците от Европа, повечето от които са висококвалифицирани. Емигрантският дебат обаче изобщо не се изчерпва с вече проведения референдум, защото редът си да бъде обсъдена чака една още по-радикална инициатива, наречена „Ecopop“. Тя е внесена от група активисти и защитници на околната среда, които искат годишният брой на имигрантите в Швейцария да се ограничи до 0.2% от населението. Те се надяват да има вот по предложението им през следващата година.
Резултатите от референдума получиха незабавното одобрение на Марин Льо Пен – лидер на френските националисти, както и на Хайнц-Кристиян Щрахе – ръководител на австрийската антиемигрантска Партия на свободата. Европейската комисия пък се закани, че ще разгледа всички двустранни договори с Швейцария (която не е член на ЕС). Досега те са седем на брой, подписани са през 1999-а и са в сферата на свободно движение на хора, на транспорта, селското стопанство, проучванията и публичните доставки. И тъй като са правно свързани, те не могат да бъдат отменяни индивидуално. Президентът на Европейския парламент Мартин Шулц също изрази крайното си разочарование от референдума и подчерта, че при най-лошия сценарий той може да означава „граничните патрули отново да бъдат върнати“.
