Две години след като Русия, Казахстан и Беларус създадоха търговски съюз, между бившите съветски републики започва валутна война. Казахстан девалвира на 11 февруари своята парична единица – тенге – с 19 процента. Тя вече ще се разменя по 185 за един щатски долар – с по 3% търговски диапазон от двете страни на тази стойност, съобщи Националната банка на страната. Предишната целева централна стойност бе около 150 тенге за един долар.
Валутата на Беларус, която е под стриктния контрол на местната централна банка, се разменя в съотношение около 9710 беларуски рубли за един щатски долар, което представлява 10% обезценка за последните 12 месеца.
Причина за девалвацията е резкият срив на цената на руската валута, която потъна този месец до рекордно ниските 41.0472 рубли на Руската централна банка за кошницата, съдържаща долари и евро. От началото на годината руската парична единица е загубила 6.3% от пазарната си оценка, а от началото на 2013-а – 15 процента. Москва облекчи ограниченията и позволи на рублата да отслабне след миналогодишния спад в руската икономика. Това принуждава Казахстан, който е най-големият производител на електроенергия в Централна Азия, да подкрепи конкурентоспособността на износа си. Русия има 17.7% дял в общия казахски търговски обмен и е на второ място след Европейския съюз с неговите 40.9%, по данни на статистическата агенция на Казахстан.
На среща с председателя на казахската централна банка Кайрат Келимберов на 11 февруари президентът на азиатската република Нурсултан Назарбаев определи девалвацията като „чисто финансова мярка“, която трябва да помогне на местните компании да извлекат допълнителни печалби и по този начин да повлияе положително на бъдещия растеж.
Трите бивши съветски републики, с население общо около 170 млн. души и с комбиниран БВП над 2 трлн. щ. долара, създадоха единно икономическо пространство през януари 2012-а. Блокът планира по-нататъшна политическа интеграция с цел до 2015-а да се превърне в Евразийски икономически съюз с координирана стопанска политика, с унифицирани визи и миграционни правила. Според руския президент Владимир Путин този алианс ще помогне за намаляване на световните дисбаланси и ще ускори интеграцията в „по-голяма Европа“.
Производството на минерални продукти, включително и нефт и газ, има 41% дял от търговията на Казахстан в този митнически съюз, а на метали – 24 процента. БВП на страната е нараснал с 6% през 2013-а. Същата година излишъкът по търговската й сметка се е свил с 82% – до 118 млн. щ. долара, по оценка на централната й банка. Казахското тенге е въведено в обращение през 1993-а – две години след разпадането на бившия Съветски съюз. Страната обезцени валутата си с 21% през февруари 2009-а и похарчи милиарди долари от валутните си резерви в подкрепа на икономиката и за спасение на най-големите си кредитни институции след фалита на щатската инвестиционна банка „Лиймън брадърс холдингс“.
Руската агенция „Интерфакс“ цитира на 11 февруари думите на руския заместник-министър на икономиката Андрей Клепач, че „промяната на валутния курс на рублата е много по-важна за трите държави от съюза, отколкото на казахското тенге за Русия“. В момента „Банк России“ управлява движението на рублата към валутната кошница от щатски долари и евро и излиза периодично на пазара, за да не допусне прекалени загуби или печалби. От май 2013-а досега за подобни валутни интервенции са били похарчени 29 млрд. щ. долара, по данни на Руската централна банка. Русия иска до 2015-а да пусне рублата да плава свободно.
