В навечерието на Националния празник на България на 3 март в Кърджали стотици полицаи и жандармеристи охраняваха от евентуални ексцесии на протестиращи граждани второто заседание на Окръжния съд (на 25 февруари) по делото на Главното мюфтийство срещу държавата. В залата не са били допуснати граждани и то се е гледало при закрити врата. Допуснати са само ограничен брой журналисти. Според председателя на Окръжния съд Георги Милушев това е направено единствено с цел да се осигури редът и да не се пречи на работата на съдебния състав.
Делото е за претенциите на Мюсюлманското вероизповедание в България за собствеността на сградата на историческия музей в града (известна като бившето „Медресе“) и прилежащите й терени.
В продължение на два часа представителите на мюфтийството са доказали „правата“ си върху този имот. По време на заседанието са разпитани вещо лице и четирима свидетели – по двама от двете спорещи страни. Но техническата експертиза, която е представена от вещото лице Димитър Димитров, е определена като непълна. Съдът му възложи допълнителни задачи, сред които и проверка на това какви регулационни процеси е претърпял имотът в периода 1922-2006-а, както и извършвани ли са през това време отчуждителни мероприятия – какви и кога. Стана ясно, че мюфтийството разполага с нотариален акт за парцела, върху който е изградено „медресето “ от 1922 година. Сред предоставените доказателства са и договори за отдаване на сградата под наем на различни сдружения, в които страна е била мюсюлманската вероизповедна община. Те са подписвани до 1951-а, когато сградата и терените са актувани за пръв път като държавна собственост. През 1978-а следва второ актуване, от което става ясно, че тя и по това време е държавна собственост. През 1994-а е обявена за паметник на културата и в момента се управлява от Министерството на културата.
Сградата, в която от 80-те години на ХХ век се помещава изключително богатата експозиция на Регионалния исторически музей в Кърджали, е построена по проекта на руския архитект Померанцев, професор в Художествената галерия на Санкт Петербург. Архитектурата е в средноазиатски стил, сградата е била предназначена за духовно мюсюлманско училище (медресе), но никога не е функционирала като такава.
Създалото се напрежение не позволи на съдия Веселина Кашикова да вземе решение и тя отложи делото за 8 април. Тя поиска да бъде назначена и нова комплексна техническа и архитектурна експертиза за сградата и за прилежащите й терени, както и уточняване на детайли от актовете за държавна собственост от 1950-а, 1994-а и 2008 година.
Преди време председателят на Висшия духовен съвет на мюсюлманите в България Шабанали Ахмед обясни тази и всички останали претенции на мюфтийството с думите: „По силата на Закона за вероизповеданията до края на 2012-а трябваше да се заведат съдебни дела за имотите, които са притежание на Мюсюлманското вероизповедание отпреди години. Затова ние обстойно с документи от архивите започнахме дела в цялата страна. Медресето в Кърджали, което в момента се използва като исторически музей, е една от тях“. Оказа се, че на този етап нито Мюсюлманското вероизповедание, нито районното мюфтийство в Кърджали са обсъждали каква ще бъде съдбата на сградата, ако това дело бъде спечелено. Единственото нещо, което каза тогава Шабанали Ахмед, е, че тя може да продължава да бъде използвана като музей, но… под наем. С други думи, мюфтийството очаква да се сдобие без пари с имот на държавата, който по-късно да се превърне в удобна касичка, която същата тази държава да пълни…
Друг интересен момент от тази имотна сага е, че при посещението си в града турският вицепремиер Бекир Боздаг получи като дар голяма снимка на Историческия музей. Дали при проведената по-късно среща с правосъдния министър Зинаида Златанова двамата са си говорили за „връщането“ на имотите, няма как да разберем…?! Макар че би било доста любопитно.
В тази връзка искаме да припомним и още един момент от близката ни история. На 19 май миналата година, по време на възпоменателния митинг за „възродителния процес“ в Джебел, лидерът на изселническа организация в Одрин Зюрфедтин Хаджиоглу в присъствието на солидно представената група на Движението за права и свободи призова от трибуната сградата на музея в Кърджали да бъде върната незабавно, тъй като била на мюсюлманите. Доста показателни са и думите, които живеещият в Одрин Хаджиоглу каза тогава: „Щом медресето е градено с парите от продажбата на кожите на жертвените кочове на нашите предци, щом издръжката на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул струва милиони, защо да не си върнем имота? Той е собственост на мюсюлманите и ние ще си поискаме от държавата всички вакъфски имоти. Защо да не можем там да изградим джамия и в нея да се водят големите петъчни молитвени служби“.
Хаджиоглу е човекът, който успя да скандализира номинацията на освободителя на Кърджали от Балканската война генерал Васил Делов за почетен гражданин, а общинските съветници от ДПС го подкрепиха и генералът не получи званието. Това се случи преди повече от година, когато градът честваше 100-годишнината от освобождението си от турско робство.
