Около 62 млрд. лева са просрочените задължения в малките и средни предприятия. Това обяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев, който представи данните на бранша за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към началото на 2013 година.
Задълженията на малкия бизнес представляват около 40 на сто от всички 169 млрд. лева просрочени плащания. На практика през миналата година най-засегнати отново са били фирмите в строителството и търговията. Ако през 2012 година на 100 лева продажби в малките фирми се падат по 59 лева задължение, то в периода от 2010-а до 2012 година – започва обратната тенденция към спад на задълженията спрямо продажбите. Колев определи 2012-а година като несигурна на икономиката и със замръзнала инвестиционна активност и успокои, че по-високата задлъжнялост на бизнеса на практика означава, че икономиката работи. Ако една икономика пък не работи, тези задължения няма да се разплащат.
Данните показват още, че около 113 млрд. лева са междуфирмени задължения. Отрицателното в този показател обаче е, че парите, които фирмите си дължат помежду си, са с 5.6 млрд. лева повече от дължимите през 2011-та година, а изводът е, че финансовото положение на по-голямата част от предприятията остава лошо. Основната част от задълженията – 95.4 на сто, са на предприятията от частния сектор, а стопанската камара съзира в това голямата тежест на икономическата криза, която пада основно върху частния бизнес. Други 7.8 млрд. лева пък са задълженията на фирмите от обществения сектор в началото на предходната 2013-а година.
Камен Колев обясни, че за замръзналата инвестиционна активност говори спадът на дългосрочните кредити на фирмите, които в момента предпочитат да вземат пари назаем, с които да погасяват своите временни задължения. Така през 2012-а дългосрочните кредити на бизнеса у нас са били 30.5 млрд. лева са, а размерът на краткосрочните дългове е около 17 млрд. лева. Причините за спада е, че заради лошите кредити банките станаха много по-предпазливи при отпускането на големи суми, а от друга страна фирмите не предприемат нови инвестиции.
В последните месеци на 2012-а година задълженията на родните фирми са били с 62 на сто по-големи от собствения им капитал, което говори за декапитализацията им. Друга негативна тенденция е, че приходите на фирмите изостават в размера на задълженията им, което говори, че с тези си печалби компаниите не могат да погасяват кредитите си. Най-голямата задлъжнялост през изследвания период е към банките – 28.7 на сто, следвана от тази към предприятията – 24 на сто и доставчиците – 18.5 на сто.
Според работодателите задълженията към работниците и забавените заплати имат незначителен дял от общия размер на задълженията и възлизат на около 2 млрд. лева. Това представлява едва 1% от всички задължения на бизнеса. С 54 млн. лева са се увеличили задълженията за осигуровки, а данъчните дължими суми са с 300 млн. лева повече от тези в края на 2011-та година.
Изследването показва още, че просрочените задължения на държавата и общините към последния ден на 2012 година възлизат на 284 млн. лева, към края на 2013 година са 314 млн. лев. – 152 млн. лева от държавата и 162 млн. лева от общините. Най-големи са задълженията в енергетиката и търговията, съответно с 3.23 млрд. и 4.08 млрд. лева.
От стопанската камара отчитат като положителна тенденция решението на държавата да възстанови ДДС-то на бизнеса в края на миналата година, но работодателската организация настояват да се разплатят и просрочията по обществените поръчки. Сега задълженията на държавата към фирмите, изпълнили обществени поръчки, възлизат на близо 300 млн. лева. Работодатели предлагат въвеждането на т. нар. "данъчна ваканция" за компаниите, които имат просрочени вземания от държавата и общините. На практика това означава фирмите, които имат вземания от различни договори с държавата, да получават отсрочка при плащането на техните данъци.
Наблюдава се слабо съживяване на бизнес климата у нас, а ръстът на БВП за 2013 г. се очаква да бъде около 0.7-0.8%, прогнозира Камен Колев. През последните месеци на миналата година се наблюдава и добър ръст на износа, което е положително за външнотърговското ни салдо.
