Адвокат Марио Топчийски е член на Висшия адвокатски съвет(ВАдвС)и председател на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“. Нейни членове и привърженици са повечето адвокати в ръководните органи на най-голямата адвокатска колегия в страната – Софийската. От създаването си досега асоциацията полага усилия за законодателни и структурни промени в адвокатурата, отчитайки недоволството в редиците й. Въпреки различията в схващанията какъв да е обхвата на реформата в професията, „Адвокати ЗА Промяна“ застанаха зад проекта за промени в Закона за адвокатурата. Те отправиха и най-тежката критика срещу работата на съдебната система.
Адвокат Топчийски, как се стигна до решението на ВАдвС за сериозно увеличение на минималните адвокатски хонорари?
– Наредба №1 за адвокатските хонорари, която ВАдвС издава съгласно Закона за адвокатурата, не беше променяна дълго време. Както предишният състав на съвета, така и сегашният задържаха промените съзнателно, макар че въпросът е обсъждан многократно. Те бяха наясно, че обществото е в икономическа криза и клиентите са затруднени. Вярно е, че преди да отдели средства за адвокатски услуги, човек трябва да покрие сметките за тока, за водата и парното, за учебниците на децата. Последните значителни корекции в наредбата са обаче от началото на 2009 г.и са неутрализирани от инфлацията. Но това не беше решаващо за сегашното увеличение. То беше провокирано изцяло от Тълкувателно решение № 6 на Върховния касационен съд (ВКС) от миналата година. С него съдът се намеси косвено в регулацията по наредбата, тълкувайки разнородната практика по чл.78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Става въпрос за правото на съда при присъждане на разноските да намали адвокатския хонорар на спечелилата делото страна до минимално определения размер по Закона за адвокатурата. Това става след съответното възражение на насрещната страна и въз основа на преценка на съда дали заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Но нашият закон определя минималните адвокатски хонорари чрез наредбата, която забранява на съда да ги намалява под трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея.
С други думи, съдът изтълкува тази колизия между различните нормативни актове във вреда на адвокатурата?
– Липсва пряка колизия на нормите, но резултатът е, че това тълкуване се отрази пряко на работата и доходите ни. А такова тълкуване е извън правомощията на ВКС съгласно конституцията и Закона за съдебната власт. Тълкувателното решение беше възприето от всички колегии в страната като пряка атака и непремерена агресия спрямо адвокатурата. При това съдиите пропуснаха нещо очевидно – намаляването на хонорарите до абсолютния минимум лишава спечелилата делото страна справедливо да възстанови похарченото от нея за правни услуги. В резултат клиентите вече отказват да заплащат услуги по договор, а той е основният способ за определяне на стойността им. Вместо това избират минималните размери на хонорара, знаейки, че ако платят повече, сумата няма да им бъде възстановена от насрещната страна. Излиза, че на практика съдът регулира колко да получават адвокатите за труда си. Нещо, което го няма никъде в цивилизования свят. Пак казвам – намесата като цяло беше изключително агресивна и неоправдана, независимо от особените мнения на част от върховните съдии по решението.
Коя е причината за тази агресия?
– Смятаме, че е свързана с активността ни да търсим правата си като професия, когато се захванахме да променяме нашия устройствен закон. Очевидно на някого това не се харесва и моментът за издаването на тълкувателното решение не беше избран случаен. Имахме информация, че се подготвя подобно нещо, но не допускахме, че ще бъде направено по толкова дързък и провокационен начин. ВКС за пореден път изземва законодателна власт, доразвивайки законите чрез тълкувателни решения, вместо да ги спазва. Подобно приравняване на всички хонорари към минималните няма опора в законодателството. Минималните хонорари служат най-вече за счетоводен ориентир и за ориентир на съда по съответните дела, но не може по заобиколен начин да се въвеждат като основно правило.
Подобна атака срещу адвокатурата проведе преди няколко години и Върховният административен съд. С тълкувателно решение от 2009 г. той отказа присъждане на разноски от административните съдилища в производствата по касационни жалби срещу решенията на първата съдебна инстанция по административнонаказателни дела. Явно съдът смята, че упражняващите адвокатската професия трябва да бъдат ограничавани и удряни по всякакъв начин. Това създава изключително напрежение в гилдията и наложи вдигането на минималните прагове на хонорарите. Тук е мястото да подчертая, че подходът ни беше реактивен. Инициативата за увеличението беше не на ВАдвС, а на колегиите в страната.
С промените в наредбата забранявате на съда да намалява адвокатския хонорар под двукратния размер на възнагражденията, посочени в нея. Същата забрана предлагате и с промените в Закона за адвокатурата. Това ще накара ли ВКС да изтълкува нещата по различен начин с оглед позоваването му на чл.78 от ГПК?
– Ще видим. Във всеки случай прекомерността е морална категория и като такава трябва да бъде задавана от ВАдвС в Етичния ни кодекс, а не да бъде налагана като санкция от съда. Ще призная, че ние сериозно обсъждахме и варианта да приравним минималните адвокатски възнаграждения на държавните такси, които съдебната система събира от гражданите и от юридическите лица при водене на делата. Тези такси винаги са били по-високи от адвокатските и си остават по-високи и сега. Когато адвокатският хонорар се определя пропорционално върху интереса, той по правило е не повече от 2 процента. А държавната такса при завеждане на делото е 4% плюс още по 2 за въззивно и за касационно обжалване. Това прави 8%, които държавата събира от гражданите. Нещо повече – нашите минимални хонорари са по-ниски като цяло от таксите, които събират нотариуси и частни съдебни изпълнители. Тези такси обаче не се коментират от ВКС, което е израз на сегрегационен подход.
Съобразени ли са новите минимуми с възможностите на клиентите да си осигурят достъп до правосъдие?
– Търсени са максимално добри решения. Не ние, а държавата ограничава достъпа до правосъдие, прилагайки различен аршин за юридическите професии. И принуждавайки ни чрез съда да вдигнем минимумите на хонорарите. Съзнаваме, че нашата реакция, съчетана с това, което те допуснаха, ще накара хората да завеждат по-рядко дела. Трябва обаче да е ясно, че тълкувателното решение на ВКС не защитава достъпа до правосъдие. Наказвайки изправната страна с присъждане само на минимален хонорар, той косвено спира хората да търсят правна защита. Как клиентът да плати на адвокат реално договорен между тях хонорар, ако знае че може да му бъде възстановена само малка част от него чрез съдебното решение? Не тук е мястото на грижата за социалнослабите граждани, а в Закона за правната помощ. А по него всички възнаграждения са много по-ниски дори от минималните по Наредба №1. Само че държавата не упражнява никакъв контрол при определянето на адвокатските хонорари по Закона за правната помощ. Масови са случаите, в които граждани злоупотребяват с т. нар. безплатна правна помощ, която изобщо не е безплатна, защото средствата са от държавния бюджет. Ощетени са както адвокатите, така и бюджетът, защото въз основа на една декларация и без ефективна проверка на материалното състояние на молителя хора със завидно имотно състояние, доходи и бизнес избягват плащането на адвокатски услуги и източват неправомерно държавния бюджет. Сега, в резултат на тълкувателното решение и новите минимуми, тези кражби на адвокатски труд ще бъдат стимулирани.
Но ще успяват ли адвокатите да събират новите по-високи минимални хонорари, щом отдавна има оплаквания че не успяват да го правят? А „слизането“ под минимума е дисциплинарно нарушение?
– Трудно. Хората от по-малките колегии, в по-бедните региони на страната бяха против повишението. Но пък няма как един такъв нормативен акт да действа регионално. Натискът от големите колегии беше в обратната посока, а те включват повечето адвокати в страната. Във Висшия адвокатски съвет обаче имаше пълно единодушие – един от редките случаи, когато го постигаме.
На проведеното миналия месец годишно общо събрание на адвокатурата се чуха небивало остри упреци към работата на съда. Не само за тълкувателната му дейност, но и за корупцията при решаването на делата?
– Една от големите причини съдебната система да е в толкова тежко състояние е липсата на вътрешен механизъм за самоконтрол. Другата голяма причина е, че няма ефективен контрол на обществото върху нея. В адвокатурата сме много разочаровани от това, че при конституирането на гражданската квота към Висшия съдебен съвет (т. нар Граждански съвет към ВСС ) адвокатурата не беше поканена да участва като институция. Никога не е ставало дума Висшият адвокатски съвет да се намесва в работата на Висшия съдебен съвет, това е недопустимо. Но да не участваме в гражданската квота към ВСС определено е грешка.
А защо „Адвокати ЗА Промяна“ не поиска включване в тази квота, след като в нея има всевъзможни сдружения, включително и на магистрати?
– Обществена покана към нас на практика имаше по силата на измененията в закона. Но смятам, че участието на адвокатурата трябва да е институционално – с представител на ВАдвС, а не на асоциацията. Тя няма този административен опит и финансов потенциал, каквито има съветът. Висшият адвокатски съвет обаче не беше поканен. Адвокатите са по призвание тези, които трябва да бият камбаната, да сигнализират къде куца системата, кога един закон се прилага накриво, кога в него има противоречия или кога е просто калпаво направен. ВАдС може да обхване практиката в цялата страна и да се чува думата му по съдебните въпроси е абсолютно задължително. Този институционален глас ще е с най-високо ниво на компетентност с участието именно на Висшия адвокатски съвет. Той има право на глас по всеки закон, подзаконов акт и тълкувателно решение. Защо този глас да не се използва тук?
Ще го поискате ли?
– Аз лично ще поставя този въпрос официално така, както съм го правил и преди. Желанието ни да бъдем коректив е израз и на нашето несъгласие с мита, че адвокатите пишели законите. Това, за съжаление, е абсолютно невярно.
Промените в Закона за адвокатурата предизвикаха някои драматични реакции. Доколко те са основателни?
– Мисля, че драма е силен израз. Имаше различни мнения, но драма – не. Промените са всеобщо дело и започнаха с искания на колегии от страната – Благоевградската и Старозагорската. След това към тях се присъединиха почти всички останали, а накрая – и ВАдвС. При изработването на проекта по отношение на законодателната техника участваха и университетски преподаватели начело с проф. Красимира Средкова, която е ръководила Съвета по законодателство към Народното събрание. Аз и колегите застанахме зад проекта, макар че той обхваща само част от нашите виждания за устройствения ни закон. Намерението ни беше да предложим такива промени към края на мандата, но сега подкрепихме колегите с две ръце. Нещо повече – уверихме ги, че ще получат пълната ни подкрепа, ако се наложи проектът да бъде защитаван, включително с протестни действия. Някои от нас са участвали в протести срещу подобни наказателни подходи срещу адвокатурата през 90-те години и тогава постигнахме успех.
Очаквате ли съпротива срещу проекта?
– Да се надяваме, че няма да има. Промените имат подкрепата практически на всички 12 000 адвокати в страната. Те са минали през извънредни общи събрания на отделните колегии, през обсъждания по апелативни райони, през две национални конференции, две национални съвещания, проектозаконът е огледан от много страни и са положени сериозни усилия от широк кръг колеги. И всеки опит законопроектът да бъде неглижиран ще доведе до непредвидими последици. Ситуацията се радикализира и този, който спре този закон, ще трябва да си направи много добре сметката.
Други юридически професии не гледат обаче с добро око на някои от предложенията.
– Искрено съм учуден на реакцията на колегите – нотариуси срещу това адвокатите да могат да удостоверяват документи. По молба на ръководството на Нотариалната камара само преди месец и половина ВАдвС подкрепи нотариусите за сделките с автомобили (прехвърлянето на собствеността да става с нотариална заверка на договора – б. р.). Реакцията им сега е необяснима и от друга гледна точка. Ние просто уеднаквихме практиката спрямо други закони по отношение на правото на адвокатите да правят заверки по делата на книжа на свои клиенти. Аз по дело за няколко милиона съм заверявал документи за стотици хиляди левове по силата на действащото законодателство. И това е всекидневна адвокатска практика в съда. Заверки може да прави дори един кмет, който при това не е избран, а е назначен, и не е юрист. Ако на адвокатите бъде дадено правото да заверяват декларации и пълномощни, редът за това ще бъде съгласуван с правосъдното министерство и интересите на гражданите ще бъдат гарантирани. Така е в съседна Гърция, в Израел, в САЩ и в много други държави. В България до 1997 г., когато влезе в сила Законът за нотариусите и нотариалната дейност, нотариатът беше държавен. Същото важи и за съдебното изпълнение, преди да бъде приет Законът за частните съдебни изпълнители. Да припомним, че тези юридически професии станаха частни дейности с държавни правомощия, срещу което адвокатурата не възрази!
Ще възникне ли опасност за гражданския оборот, както те твърдят?
– Нотариусите проверяват само формалните критерии за изповядване на една сделка, но не навлизат в същината й, в нейната мотивация и предистория. Те не изследват интересите на отделните страни и не ги защитават, а само удостоверяват волята им в едно охранително производство. Защитата на интересите на участниците в гражданския оборот е работа на адвокатите. Абсолютно недопустимо е и даденото на нотариусите право да дават консултации по сделки, които предстои да изповядат. Това е опасно за интересите на гражданите, тъй като са възможни противоречия между интересите на страните. Има достатъчно висящи дела срещу нотариуси за сделки, които са в противоречие със закона.
Очаквахте ли Комисията по досиетата да оповести толкова сътрудници на бившите тоталитарни служби във висшите органи на адвокатурата?
– Малко са! Но се питаме също дали случайно излязоха тези имена точно когато представихме един готов продукт за промени в нашия закон. Ударът е върху адвокатурата, спор няма. Но реално този закон за досиетата не решава проблемите, а ги създава. Макар че в сегашната си редакция е най-радикалният, той не е лустрационен и не предвижда санкции. Обявява, че едни хора са сътрудничили, ние го научаваме – и какво от това? Някои са били подлеци, други са били притиснати. Освен това законът за досиетата не сочи две категории лица, които трябва да се обявят пред обществото. Едната, която трябваше да е на първо място, е тази на вдъхновителите, давали политическата линия за вербуване на адвокати. По онова тоталитарно време в ЦК на БКП за адвокатурата отговаряше човекът, който отговаряше също и за военните, за милицията и за съда и прокуратурата – ген. Велко Палин. Тоест Военноадминистративният отдел на ЦК на БКП отговаряше за адвокатите! Тези хора са дали идеята да се навлезе в адвокатското съсловие чрез вербовката! Втората липсваща група са адвокатите – членове на БКП, които бяха мнозинство. Те по принцип не са били вербувани, но са докладвали за колегите си по партийно задължение.
Какво ще е отношението към осветените сътрудници?
– Очакваме от тях да напуснат ръководните органи на адвокатурата – това е въпрос на морален избор и на лично достойнство! Съзнаваме, че сред осветените адвокати има поне три категории хора – палачи, жертви и кариеристи. Предстои да внесем с колеги във Висшия адвокатски съвет писмено предложение във връзка с решенията на Комисията по досиетата.
