Държавата на задкулисието, доносничеството и ченгесарщината страда от липса на полицейска агентура. Рефренът не е от вчера, но сегашното ръководство на МВР го превърна в постоянен напев. Вътрешният министър Цветлин Йовчев и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров все по-често подхващат темата за агентурата. Нещо повече – възстановяването на агентурния апарат беше поставено в центъра на концепцията им за полицейска реформа.
Двамата полицейски шефове заговориха в тази посока още в първите месеци, след като поеха силовото ведомство. Втурването на жандармерията по села и паланки, за да варди народа от пладнешките хайдуци , също бе повод да се изтъкне дефицитът на агентура. Масло в огъня наля и поисканият от опозицията вот на недоверие за провалената политика по сигурността. А когато го изслушваха във вътрешната парламентарна комисия тази седмица, Йовчев обяви, че ръководеното от него министерство обмисля да назначи временно около 4000 души като охранители в помощ на местната власт. Инициативата щяла да бъде реализирана съвместно със социалното министерство и съответно щяла да допринесе за повишаване на заетостта в провинцията.
Какъв точно ще е статутът на тези местни гардове не стана ясно, но вероятно Йовчев ги вижда като нещатни сътрудници на МВР, на които местната власт да осигурява някакви материални стимули. В началото на мандата си силовият вицепремиер споменаловните дружинки и гражданските патрули да помагат в ловенето на бандити. Всъщност Йовчев даде заявка за оттегляне на жандармерията от селата, признавайки онова, което всички предричаха – че въпреки уверенията на МВР шефовете, присъствието й там ще е краткосрочно, а после ромите ще налетят отново като скакалци. “Възложихме функции на жандармерията, които тя нямаше. В места, където проведохме тази операция, имаме намаляване на битовата престъпност с до 70 процента. Работим по комплекс от мерки, които ще дадат възможност допълнително да се подобри противодействието на битовата престъпност”, обясни вътрешният министър.
Масовото назначаване на нещатни сътрудници от този тип е все пак по-непрофесионалният вариант за агентурна дейност. Наред с него Йовчев и Лазаров настойчиво говорят за възстановяване на апарата от класически секретни сътрудници, използван по времето на социализма. Лазаров дори обясни, че е трябвало да бъде активирана жандармерията именно заради липсата на секретни сътрудници. Три били информационните потоци, на които разчитат службите – сигналите на граждани, специалните разузнавателни средства и секретните сътрудници. За първия поток не изнесе данни, а за втория даде странно обяснение – ползването на СРС вече не било ефективно, понеже било компрометирано от многобройните скандали с изтекли записи и с незаконно подслушване. Странна логика – вместо да затегне контрола и да ползва тези способи по предназначение, МВР се отказва доброволно от тях.
Още по-странно е откриването на топлата вода със секретните сътрудници. Към днешна дата те били наполовина по-малко, отколкото през 2009 г., но пък пък за последната година броят им е скочил със 100 процента. Още през лятото на миналата година Лазаров обяви, че ръководството на МВР има намерение да изгради нов апарат от секретни сътрудници, които да се борят с икономическите престъпления. Главсекът оповести, че на един оперативен работник в МВР се падал по един секретен сътрудник, а в бившата ГДБОП този коефициент нямал и под единица. “На практика ние с какви способи и ресурси разполагаме сега? СРС, които са компрометирани, секретни сътрудници, които ги няма, и доверието на гражданите да подават сигнали”, обобщи Лазаров.
Пак по това време главсекът и министърът обявиха, че увеличаването на щата от секретни сътрудници ще е за сметка на ползването на СРС, което е намаляло тройно, след като ГЕРБ сдаде властта. При дебатите по вота за сигурността бившите управляващи бяха упрекнати, че въвели сбъркан и порочен модел – оперативните работници да не работят със секретните сътрудници. Стигнало се дори до изготвяне на концепция, подписана от висшето професионално ръководство, която за щастие не била реализирана. Тя предвиждала оперативните работници да работят по оперативни дела само в случаите, когато е образувано досъдебно производство. “Добре, че не са успели това да направят. Не може да имаш ефективно противодействие на престъпността без секретни сътрудници”, категоричен бе Йовчев.
По всичко личи, че умножаването на агентурата е сред водещите мерки за борба с битовата престъпност (МВР обяви 14). По думите на Лазаров присъствието на жандармерията е на 15-о място, т.е. то не може да бъде правило, а изключение. Сред 14-те мерки са преразпределението на вътрешните ресурси, секретното наблюдение, блокирането на възлови кръстовища за задържане на селските крадци и обирджии, обновяването на интерактивната карта на местата с повишена престъпност, създаването на съвместни екипи за промяна на нормативната база с Асоциацията на охранителните фирми.
Поставяйки в центъра на приоритетите си привличането на повече доброволни сътрудници, главният секретар на МВР посочи обичайния контингент за набиране на ресурс – бивши служители на МВР или бивши военни. От една страна, Лазаров, изглежда, е наясно, че това не може да стане само с добри намерения, щом спомена и необходимостта от правен механизъм и ясни правила за използването им, основани на Закона за МВР. Прав е и в твърдението си, че сътрудниците трябва да са “подготвени хора със съответната гражданска позиция и морално устойчиви възгледи за изграждане на обществото”. Въпросът е наясно ли са Йовчев и Лазаров с реалните трудности пред набирането на агентура в днешно време, щом като преди да оглавят МВР никой от тях не е помирисвал оперативна работа във ведомството. И двамата са кадри на разузнавателните служби – Национална служба “Сигурност” и ДАНС. А работата на агента в ДАНС е далеч от тази на оперативния работник в МВР.
“Клиентите” на ДАНС (както онези, които службата следи, така и онези, които вербува)са обикновено с добри обществени позиции и с добри финансови възможности. В резултат такива хора се манипулират по-лесно, защото има какво да губят и затова са по-мотивирани. В много случаи те предоставят информация като условие за покровителство, за да се предпазят или за да навредят на свои конкуренти и противници.
Заради по-високите равнища на престъпност, които проследяват, НСС, ГДБОП и ДАНС винаги са вербували сътрудници по-лесно от оперативните работници в МВР. По същите причини специализираните служби и агенции могат да си позволят неща, които са немислими за редовите служители на МВР. Дейността по вербуването и воденето на отчет на сътрудниците се урежда със секретни инструкции, но правилото е, че вътрешното ведомство няма право да пипа агенти на разузнаването, нито да се меси в негови оперативни разработки. Попадне ли в тази територия, спира работата по случая.
Нещо повече – публична тайна е, че в нашите условия вербуването на секретен сътрудник към служба от горния ешелон често граничи с откровена шуробаджанащина и злоупотреба с власт. Вербуват се млади хора по номенклатурна линия, на които се осигурява веднага добра работа в държавния или в частния сектор или направо им се урежда бизнес. И това става не просто с тяхно съгласие, а по тяхно желание и при наличието на съответните семейно-родствени връзки и подобни зависимости. Докато оперативните работници в МВР трябва да привличат сътрудници, на които нищо не могат да предложат. При тези условия патриотичните мотиви са въздух под налягане, а продънената съдебна система демотивира и най-морално устойчивите. Без сериозна мотивация броят на доброволните сътрудници на МВР може и да нарасне, но с “мъртви души”, формално записани на отчет, за да се покрие бройката.
