„Експертите са убедени, че това средство трябва да се въведе, но е важно да убедим и обществото в полезността на електронния мониторинг“, каза правосъдният министър Зинаида Златанова при представянето на поредния проект, с който у нас се популяризира т.нар. електронно проследяване на осъдени и арестанти. Пореден, защото вече имаше такъв преди години и той бе реализиран успешно, отново с пари от европейски донори. Само че беше в по-малки мащаби.
Всъщност обществеността отдавна е убедена в полезността на електронните гривни по краката на осъдените, пуснати на свобода. Още повече че хората виждат как работи тази система в почти всяка западна кримка, която гледат вечер от телевизора. Единственият им въпрос е защо у нас не се прави така. Дежурният отговор е, че няма пари. Простата сметка обаче показва, че не това е проблемът.
Проектът за електронен мониторинг, който бе рекламиран миналата седмица от правосъдния министър, се финансира по така наречения Норвежки финансов механизъм. Бюджетът му е повече от щедър – за него са заделени 598 886 евро, които са предвидени за 19-месечна работа на системата. С тези пари трябва да бъдат „обути“ с гривни едва 180 осъдени на пробация или задържани под домашен арест българи. За да се превърне починът в масова практика обаче, ще са нужни милиони – основно за оборудването на контролните центрове, от които ще се следи дали осъдените не напускат домовете си без разрешение, за обучение на персонала, без да броим традиционните кръгли маси и семинари за началниците.
Ако обаче парите се харчат смислено, а не с намерението да се захрани бизнесът на някой партиен другар, те няма да са толкова много на фона на другите безумни харчове, които прави държавата. Годишно около 1000 затворници излизат предсрочно под условие от затвора и би могло да бъдат включени към системата. Осъдените на пробация с ограничения в придвижването пък все още са рядкост. Евентуално може да се мисли да се сложат гривни и на задържаните под домашен арест, които са най-големият мор за полицията – публична тайна е, че тя не може да сложи пред вратата на всеки арестант полицаи на смени, а това прави изпълнението на наложената мярка трудноконтролируемо .
Освен това тези пари има откъде да дойдат – чрез гривните могат да се спестят камара разходи от издръжка на арестанти и на затворници за храна, за отопление и охрана и ред още екстри. Дето се вика, няма да се харчим и за толкова разноски по дела за лошите условия в затворите и арестите, с които задържаните в момента буквално спукват правосъдното ведомство – затворите у нас отдавна не отговарят на никакви съвременни стандарти, тъй като голяма част от тях са построени в началото на миналия век, а и са препълнени с народ.
Според Златанова издръжката на един задържан в ареста излиза повече от 5 лева на ден, докато ако бъде оставен у дома си с гривна на крака, разходите за бюджета ще намалеят двойно – до 2.25 лв. дневно. Ако сметката на Златанова е вярна, годишният разход по наблюдението дори на всичките 1000 предсрочно условно пуснати от затворите ще струва едва 821 250 лв. – пари, които не са проблем дори за държава като нашата и могат да бъдат осигурени.
Очевидно е, че нетолкова парите са проблем за електронния мониторинг на осъдените у нас. Има и друго – силното адвокатско лоби в парламента, което не допуска задължителното въвеждане на гривните донякъде и заради страха от възможността в електронните пранги да попаднат и депутатски крака. А заиграването с „човешките права“ не издържа като аргумент, особено след като половината цивилизован свят ги прилага: гривните не са нито тежки, нито неудобни, нито унижаващи достойнството. Не нарушават с нищо нормалния начин на живот на осъдените. Единствената им цел е да сигнализират, когато осъден наруши периметъра си за движение, в който съдът го е ограничил. Ако го направи – гривната подава сигнал до команден център, полицията идва и го прибира.
Така че рано или късно ще има изменение в закона, което да допусне прилагането на гривните, колкото и сега темата да изглежда „експериментална“. Но дотогава този полезен „аксесоар“ у нас ще може да се прилага само доброволно – със съгласието на осъдения.
