Три часа отне на Комисията по бюджет и финанси да обсъди и приеме последните промени в Закона за потребителските кредити. Обсъдени бяха всевъзможни идеи и предложения, някои от които имаха за цел да създадат равнопоставеност между кредитори и длъжници, а други – да вменят определени задължения на банките, които да предпазят длъжниците от тяхното собствено безхаберие. В началото народният представител от „Коалиция за България“ Георги Анастасов настояваше да бъде записано подробно (в чл.5, ал.10 на закона) какво съдържа един договор за кредит. Предложението му обаче не бе прието. А присъстващите в залата представители на Асоциацията на търговските банки му обясниха, че текстовете, които той иска да бъдат вписани, ги има в приложенията, които са неразделна част от закона. Самите текстове в нормативния документ пък били взети директно от европейската директива за потребителския кредит и промяната им първо щяла да доведе до пълно прекрояване на закона.
„Аз настоявам всички тези изискванията да се отнасят както за хората, които вземат заеми по телефона, така и за тези, които ги получават като отидат в клона на банката и разговарят с неин служител. Затова сме направили нашето предложение, което по никакъв начин не противоречи на европейската директива. Казано по друг начин: това, че ЦСКА е станал шампион още на 30 май, не значи че първенството няма да завърши на 30 юни“, заяви Анастасов. Футболният му ентусиазъм обаче бе охладен от Йордан Цонев, който приключи дискусията по темата с думите: „ЦСКА няма как да е шампион. Затова примерът е неудачен, така че да гласуваме.“
Следващата важна тема, свързана със заемите за гражданите, бе
шрифтът в договорите
Предложението бе той да е или 3 мм на буквата или да е шрифт 12. Представителите на Асоциацията на търговските банки заявиха, че 3 мм е много, тъй като дори проектозаконът , който се разглежда в момента, е с шрифт 2 милиметра. Цонев обаче бе безкомпромисен. „Ама ако не бяхте писали договорите с дребните шрифтове години наред, сега нямаше да се занимаваме с този проблеми. Така че приемаме те да се пишат с шрифт 12“, обяви председателят на комисията.
Професионален дебат се разгоря и около
таксата за разглеждане на кредитите
Депутатът Румен Йончев поиска тя да бъде отменена. Цонев обаче му отвърна, че тя ще остане, защото това е такса, която покрива действителни разходи на банките. „Има много случаи, когато заеми искат лица, които не отговарят на изискванията, но банките разглеждат молбите им. И правят разходи за това.“, обясни председателят на комисията.
Тук се намеси председателят на банковата асоциация и главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян, която популярно се опита да аргументира необходимостта от таксата. „Ако трябва да направя някаква аналогия – когато ходиш на лекар, има някаква такса. Някои отиват, защото наистина се нуждаят от помощта му, но други просто ходят, за да си поговорят с него или защото са си внушили, че боледуват от нещо. При нас – банките, ако не събираме такава такса, а ние наистина правим разходи, за да оценим платежоспособността на кандидатите за заем, тези разходи ще се прехвърлят върху другите ни клиентите“, каза Хампарцумян. Но Йончев се хвана буквално за думите му, като го репликира: „Това, което каза г-н Хампарцумян , означава, че можем да сложим и такса за влизане в магазина.“ С изказването си обаче предизвика реакцията на Йордан Цонев който контрира: „За влизане в магазина няма разходи.“ Тук се намеси главният изпълнителен директор на „Банка ДСК“ Виолина Маринова, която каза: „Имайте предвид, че от десет клиенти, които ние посрещаме, около 50% не се одобряват за кредит. А в същото време ние правим разходи, за да стигнем до едно или друго решение. Например ние проверяваме в НОИ дали клиентът има осигурителен доход. И ние заплащаме за тази информация. Ако не можем да събираме тази такса от всички кандидати, ще трябва да покрием разходите си, като събираме по-високи такси от клиентите, които са одобрени за кредит, което според нас е несправедливо.“
Димитрин Вичев, представител на една от многобройните организации на граждани, които се оплакват от произвола на кредиторите се опита да налее
масло в огъня
с думите: „Г-н Хампарцумян направи аналогия с таксите за лекар. Но тя е 3 лв. спрямо 20-30 лв., които клиентът плаща, ако услугата му бъде предоставена от банката. Докато при някои банки таксата за разглеждане е от порядъка на 300-500 лева.“ Но Виолина Маринова веднага го отряза с думите: „Това не е вярно.“
Същинският въпрос по темата постави депутатът от „Коалиция за България“ Георги Кадиев, който попита: „Когато клиентът влезе в банка, знае ли каква такса ще му съберете, преди още да кандидатства за кредит?“ И Виолина Маринова веднага му отговори, че по закон банките са задължени да предоставят тези данни в преддоговорната информация. С това темата на спора бе изчерпана и предложението таксата за разглеждане на исканията за кредит да отпадне не бе прието.
Бяха отхвърлени предложенията на Георги Кадиев за налагане на лихвени тавани с аргумента, че те засягат дружествата за бързи кредити, за които се готви отделен закон? Йордан Цонев обясни, че промените в закона не целят да намалят лихвите по кредитите, а да въведат равнопоставеност между кредитор и длъжник. Той призова депутатите да форсират приемането на проектозакона.
След още час дебати комисията прие проектозакона и във вторник – 25 март той ще бъде гласуван окончателно в пленарна зала.
