Световните финансови пазари преглътнаха кризата около Крим със същата бързина, с която Русия овладя тази територия. И пазарите вече не се вълнуват от ситуацията около Крим, т.е. там всичко вече е пито платено.
Вълнения предизвика заседанието на Комисията, регулираща откритите пазари, водено за първи път от новия председател на Фед Джанет Йелън. Това събитие предизвика сериозно раздвижване на пазарите.
Срещата подсказа, че предстои покачване на лихвите и това предизвика паническото „бягство“ и от държавните облигации, и от корпоративните акции. Не че досега имаше дилър, който да не знаеше, че лихвите ще се покачат, при това скоро, но фактът, че влезе в изявленията на Фед , означава, че вдигане на лихвите ще има и то е неизбежно. Да, то е неизбежно, но не и предстоящо. Има още много вода да изтече и много хляб да изядем, преди това да се случи.
Изначалната, първичната реакция на инвеститорите беше да продадат каквото притежават – злато, сребро, държавни облигации и корпоративни акции, за да се снабдят с пари. А за какво са им парите, ако не смятат в скоро време да си купят нещо!? Въпросът е по-скоро реторичен. Да, сега те инкасираха печалбите си, предизвиквайки понижаването на цените на изброените активи, но съвсем скоро ще ги накупят отново. Най-вероятно е това да се случи още следващата седмица, когато цените им отново ще се повишат.
На фона на безпрецедентната разпродажба, в резултат на което цените на книжата и на САЩ, и на Германия се понижиха, цените на българските ДЦК се повишиха. С това започнахме – всички са накриво, а ние – на чорчик. Президентът Путин с анексирането на Кримския полуостров не можа да предизвика такава пазарна турболенция, каквато успя да предизвика първата жена – председател на Фед . При това само с един намек, че лихвите ще се повишават.
Нашите книжа увеличиха цената си, но не защото са много ценни, а защото у нас банките увеличават привлечените си средства от фирми и граждани, не успяват да раздадат достатъчно на кредити и в резултат натрупват големи количества от свободни парични средства. Поради липса на други алтернативи нашите дилъри основно купуват държавни ценни книжа. Отново ще спомена факта, че портфейлите от ДЦК на банките вече достигнаха рекордно високата за всички времена сума от 10.8 млрд. лева.
Свръхликвидността в банковата ни система е толкова огромна, че е в състояние да неглижира всякаква външна турбуленция . С това се обясняват и още по-високите цени на родните книжа, които рефлектират в по-ниската им доходност.
Еврооблигационната ни емисия с падеж юли 2017 г. вече се търгува при цена 108.85 евро за 100 номинал и е най-високата от близо една година. Тя осигурява доходност от едва 1.47% на годишна база, която е най-ниската договаряна , откакто книжата са емитирани на 9 юли 2012 година.
Доходността на вътрешната ни 10-годишна левова облигация се понижи за пореден път, достигайки 3.44% на годишна база. Книжата ни с падеж след седем години вече се търгуват при 2.8% годишна доходност, а петгодишните при 1.95 процента.
Следващият, предвиден в емисионния календар на Министерството на финансите аукцион , ще се проведе на 24 март. На него ще бъдат предложени 50 млн. лв. номинална стойност от облигационна емисия с падеж след 2.5 години или на 26 септември 2016 година.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
