Британският финансов министър Джордж Озбърн обеща да реформира данъчното облагане на местната банкова система, като въведе петстепенна скала и фиксира таван на налозите. Окончателният вариант на промените ще бъде обсъден с представители на сектора, след като финансовото ведомство публикува документа за реформата. Очаква се консултациите по темата да започнат още през идната седмица. Новите правила трябва да влязат в сила в началото на 2015-а.
Правителствените планове може да предизвикат политическа буря дори преди публикуването на проектопредложенията . Финансовият министър в сянка на лейбъристите – Кати Джеймисън – вече характеризира промените като „тайно данъчно намаление“ за големите банки, скрито в бюджета на Озбърн. Джеймисън прикани Озбърн да обясни какъв ефект ще окаже въвеждането на скалата върху вноските в бюджета през следващите години. Либералдемократът лорд Оукшот – бивш говорител на финансовото министерство, заяви, че е погрешно да се предлага орязване на данъка, когато банките „все още са прекалено големи, за да фалират“.
Въпросният налог върху баланса на кредитните институции влезе в сила на 1 януари 2011-а. Той се отнася за английски банки, банкови групи и строителни дружества, за чуждестранни банкови групи, развиващи дейност на Острова, както и банкови поделения в небанкови корпорации. Целта бе секторът да плати своя дял за ограничаването на бюджетния дефицит, набъбнал след спасяването на финансовите дружества с пари на данъкоплатците по време на финансовата криза, както и да намали размера на рисковите активи. Подобни данъци по онова време въведоха и Франция, и Германия. През първата година налогът бе 0.04% от размера на консолидирания баланс и от него в хазната трябваше да влязат 1.15 млрд. англ. лири. През 2013-а данъчната ставка трябваше да се повиши до 0.07% и да внесе 2.3 млрд. паунда в бюджета, а през 2013-а 2.5 млрд. англ. лири. Очакваните приходи обаче не бяха достигнати, а налогът претърпя седем увеличения. В момента той е 0.156% – почти четири пъти над първоначалното му равнище.
Проучване на одиторската компания „Кей Пи Ем Джи“ констатира, че над 70% от данъка е платен от британските банки. През фискалната 2013/2014 година от него в хазната са постъпили 1.6 млрд. англ. лири, а през текущата данъчна година се очаква приход от 2.3 млрд. лири. Миналата година „Барклейз“ е платила 504 млн. брит. паунда, а „Ейч Ес Би Си“ – 544 млн. паунда.
Според предложената от Озбърн реформа кредитори с активи под 20 млрд. англ. лири ще бъдат освободени от налога, а онези с балансово число между 20 и 40 млрд. лири ще плащат 50 млн. лири годишно. В най-високата част на скалата попадат банки с активи между 160 и 320 млрд. брит. паунда и те ще внасят максимум 375 млн. лири в хазната. Това означава, че „Барклейз“ би си спестила 129 млн. брит. паунда, а „Ейч Ес Би Си“ – 169 млн. паунда. Като се има предвид, че тазгодишната данъчна ставка е с 20% по-висока от миналогодишната, двете банкови групи биха внесли общо с 400 млн. паунда по-малко в бюджета.
Банковата общност на Острова приветства правителствената инициатива, защото отдавна протестира срещу несправедливия (според нея) налог. Пийтър Мейбрей – партньор в областта на данъчното облагане в счетоводната компания „Прайсуотърхаус Купър“ – определя реформата като „окуражаваща“.
