Първоначалната еуфория около дебюта на ЦСКА на Българската фондова борса бързо отмина. Сега остава да видим дали до 4 април или след възможното удължаване на срока клубът ще успее да продаде най-малко 1.4 млн. акции, за да отчете успешна емисия. Но дори „армейците“ да се справят с това предизвикателство, проблемите им тепърва предстоят. На практика ЦСКА няма никаква собственост освен футболистите, затънал е в многомилионни дългове и трудно ще привлече големи акционери.
Световният опит показва, че фондовите борси са опасна територия за футболни клубове без ясни активи, дългосрочни инвестиционни програми и силни мажоритарни собственици. Показателен в това отношение е борсовият провал на английските тимове, започнал с началото на новото хилядолетие. През 90-те години на ХХ век да излезеш на публична продажба бе нещо като мода и 27 тима от Великобритания се възползваха от тази възможност. Постъпленията от продажбата на акции обаче бяха използвани предимно за увеличаване на заплатите на водещите играчи. Повечето отбори дори не успяха да платят дивиденти на собствениците си. Отделно от това сривът на фондовите пазари допълнително обезцени футболната стока. Постепенно английските клубове започнаха да се изтеглят от борсата, като последните напуснали бяха лондонските „Тотнъм“ и „Милуол“. Така във Великобритания публично търгувани останаха само „Арсенал“, „Манчестър Юнайтед“, „Бирмингам“ и „Селтик“.
Други борсово представени тимове обаче
неизменно повишават стойността си
и носят добри печалби на собствениците си. Това са „бизнес отбори“, които инвестират в класни футболисти, постигат много победи на терена, извличат положителен баланс от трансферните си операции и си гарантират високи приходи от евротурнирите. Любопитното е, че лидерът в това отношение е Италия, където придържането към финансовия феърплей напоследък бе издигнато в култ и носи резултати. В Серия А разчитат на корпоративен борсов модел, при който мажоритарните пакети от акции се държат от големи компании, а за свободна продажба се пускат ограничен брой ценни книжа. Съответно и дребните собственици имат ограничена отговорност за финансовото състояние на тима. На местна почва тази схема работи безотказно, а еталон за подражание е столичната „Рома“. Около 78% от акциите на „вълците“ са собственост на холдинга NEEP Roma Holdings S.p.A., който от своя страна обединява банковата група „Уникредит“ и дружеството с ограничена отговорност AS Roma SPV. Останалите около 22% могат да бъдат купени от всеки, който притежава лиценз да търгува на „Борса Италиана“. И инвестицията в „Рома“ определено си заслужава. Само в рамките на година акциите на клуба са поскъпнали с над 140 процента. Това е резултат от феноменалния сезон на римляните в Серия А, който почти сигурно ще завърши с директно класиране за Шампионската лига и достъп до големите пари в турнира.
Подобна е структурата и организацията на докосващия третата поредна титла торински гранд „Ювентус“. Мажоритарен собственик е фамилията Аниели, която чрез холдинга Exor S.p.A. държи около 60% от „бианконерите“. Наследникът на автомобилната империя ФИАТ Андреа Аниели е сегашният президент на клуба. От 2010-а насам 7.5% от компанията се държи от либийски публичен фонд, свързан с наследниците на Муамар Кадафи. Останалите акции се продават публично. Към момента „Ювентус“ търгува малко над един милион акции на цена около 0.23 евро за брой. За година стойността им се е повишила с 5.6 процента. „Черно-белите“ обаче се готвят за поредния си опит за пробив в „лигата на богатите“, единствени в Италия имат собствен нов стадион, а звездите им Артуро Видал, Пол Погба и Карлос Тевес струват колкото всичките сегашни футболисти на „Милан“.
Последният от голямата италианска тройка е „Лацио“, който неотдавна бе отстранен от „Лудогорец“ в Лига Европа. „Лациалите“ излязоха на борсата още в далечната 1998-а, а от 2004-а контролният пакет – 66.69%, се държи от предприемача Клаудио Лотито. Въпреки че ултрасите на „небесносините“ публично обявиха война на мажоритарния собственик и го приканват да напусне, за миналата година римският клуб е изплатил на акционерите си дивидент от почти 10 процента. Което никак не е малко за тим, подвизаващ се предимно в средата на таблицата. Акциите на „Лацио“ понастоящем се продават за 0.5 евро едната, което означава пазарна капитализация от 34.11 млн. евро.
Далеч
„по-народен“ е моделът на „Борусия“
(Дортмунд). „Жълто-черните“ излязоха на Франкфуртската фондова борса през 2000 година. Собственици там са холдингът Borussia Dortmund e.V. със 7.24%, изпълнителният директор Бернд Гешке притежава почти 12%, а останалите са на свободна продажба за феновете. Пазарният успех на „Борусия“ е видим във финансовия отчет за миналата година. В началото на 2013-а акциите са се продавали за 3.11 евро броя, а днес се търгуват около кота 3.92. Повишението е свързано с обективни фактори като рекордната печалба от 51.2 млн. евро за сезон 2012-2013, победният рейд в Шампионската лига, извел дортмундци до осминафинален сблъсък с „Реал“ (Мадрид) и почти гарантираното участие в групите на турнира и догодина. „Борусия“ инвестира и в най-обещващите млади таланти на Германия (като Марко Ройс и Илкай Гьондоган), които ще напуснат Дортмунд само срещу огромни суми в евро.
Най-драматичната връзка с борсата има английският гранд „Манчестър Юнайтед“. „Червените дяволи“ станаха публично дружество през 1990-а, а в следващото десетилетие опитите на няколко от най-богатите хора в света да купят контролния пакет акции се провалиха. Американският бизнесмен Малкълм Глейзър
методично увеличи дела си от 3.17 до 98%
само в периода септември 2003-а – май 2005-а. Междувременно, когато придоби контрол над 75% от ценните книжа, Глейзър се възползва от правото да извади клуба от публична продажба. Впоследствие взе и останалите 2% като цялата кампания му струваше около 1.5 млрд. долара. Проблемът е, че американецът направи сделката предимно с кредити, взети от Royal Bank of Scotland. Феновете остро възнегодуваха срещу янкито, който бе припознат за чужденец за каузата на „Юнайтед“. Появи се консорциум, създаден от тях под името „Червените рицари“, който искаше да изкупи обратно клуба за 1.4 млрд. евро. Под силния обществен натиск Глейзър бе принуден да върне 10% от книжата на „червените дяволи“ на Нюйоркската фондова борса, като целта му бе и да увеличи клубния капитал. Втората борсова сесия донесе 16.7 млн. продадени акции на средна стойност 14 долара, което бе далеч под очакваните 16-20 долара за брой. Сега „Манчестър Юнайтед“ струва общо към 2.38 млрд. долара. Въпреки неуспехите в Премиършип се радва на добър борсов интерес. Само преди дни „Байрън Кепитал“ изкупи 25% от акциите на свободна продажба и вече е собственик на 2.5% от клуба, като от компанията обявиха, че правят дългосрочна инвестиция.
