ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Кръстосан огън за правата на клиента

Заради задължението да въведем разпоредбите на Брюксел българските потребители

Може ли и у нас потребителите да разчитат на защита като в Европа? Сега, колкото и да ни насърчават да си отстояваме правата пред търговците, в повечето случаи никой не предприема мерки, знаейки прекрасно, че няма да получи никаква институционална подкрепа. А тези, които все пак се решат да потърсят съдействие от Комисията за защита на потребителите, бързо разбират, че тя не само не ги защитава, но и ги прави на маймуни повече от самите търговци.

Показателно е, че предишните управляващи от ГЕРБ, които уж се наричат граждани за европейско развитие на България, решиха, преди да отстъпят местата си, че най-онеправдан е… бизнесът, и понижиха двойно санкциите за фирми, които не спазват гаранционните условия. Тази абсурдна картинка сега е напът да се промени коренно, но не защото сегашната власт е осъзнала нуждата от реформа или пък потребителските организации са оказали натиск върху нея. Причината е съвсем друга и за радост все още непреодолима за българските политици – Брюксел. Заради задължението да въведем, при това без каквито и да било национални съображения, европейската директива 2011/83/, сега се подготвят сериозни изменения в Закона за защита на потребителите, които трябва да влязат в сила преди 13 юни 2014-а.

Въпросната директива на практика обединява всички стари разпоредби в тази сфера и цели да изясни и повиши потребителските права в общността. С нея се определя каква информация е необходимо да съдържат договорите между купувач и продавач, какви са възможностите потребителят да откаже покупката, да получи пълно сервизно обслужване или да я замени за нова, сроковете за доставка и други. Правилата ще важат и за търговията с вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител. Извън обхвата остават единствено договорите за социални, финансови и транспортни услуги, за здравно обслужване, за туристически пътувания с обща цена, за хазартни дейности, за доставка на храни и напитки, както и при сделките с недвижимо имущество.

В българското законодателство ще се въведе и изцяло нова защита на потребителите при контракти, сключвани по телефона. През последните години именно така много хора влязоха в капана на различни доставчици и оператори. Занапред търговците ще са длъжни винаги да се представят със своето търговско, а не юридическо име и да информират за целта на обаждането. Освен това те няма да могат да задължават или обвързват купувачите с направената по телефона оферта, докато не бъде подписан писмен договор. Сега много често любезни служители омайват с бомбастични предложения по-наивните граждани, които, без да се усетят, се обвързват с нов двугодишен договор за телефон, телевизия или нещо друго.

С новите разпоредби се уреждат и т. нар. споразумения от разстояние или сключени извън търговския обект. Най-общо в случая става дума за пазаруването в интернет, при което продавачът ще е задължен да даде на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирмата, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цена на куриерските услуги. При сключване на контракти по електронен път и онлайн плащане пък е необходимо цялата преддоговорна информация да бъде показана в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави своята поръчка. Въвежда се и задължение още в началото да се посочи дали има ограничения за доставка на стоките и какви платежни средства се приемат.

Не по-малко важно е, че доставката в рамките на договорения срок вече ще се приема за даденост. При закъснение потребителят ще е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Освен това търговецът ще поема цялата отговорност стоката да достига до клиента в изрядно състояние и с обещаното качество.

Потребителите ще имат право и на 14 вместо досегашните седем календарни дни, през които могат да прекратят контракта, без да посочват причина, да дължат обезщетение или неустойка и без да заплащат каквито и да е разходи. Този период ще започва от момента на доставяне на продукта. При договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание правото на отказ ще се брои от датата на тяхното сключване. Очаквано срещу това се обявяват всички ЕРП-та, топлофикации, ВиК и GSM оператори. От "ЕВН България" например изразяват категорично несъгласие Законът за защита на потребителите да урежда договорите за доставка на ток и парно, тъй като те били регламентирани в Закона за енергетиката.

Иначе хората ще могат да се отказват и от контракти, сключени по време на онлайн търг, например през e-bay. Това обаче няма да важи за споразумения, направени по време на публичен търг. Право на отказ няма да има и когато то е "неуместно с оглед на естеството на стоката или услугата". Имат се предвид положенията, в които услугата е била изпълнена напълно, цената зависи от колебанията на финансовия пазар, продуктът е изработен по поръчка, целостта му е била нарушена при отварянето и т.н. Същото се отнася и за доставката на печатни издания.

Друга новост ограничава броя на ремонтите на една и съща стока. Ако търговецът е удовлетворил три рекламации, при последваща повреда в срока на законовата гаранция потребителят ще има право да развали договора. Очаквано това нововъведение не се приема особено радушно от бизнеса. Конкретно от "Виваком" са категорични, че така ще се дадат необосновани права на клиентите да прекратяват контрактите си. "В много случаи това ще доведе до пряко обогатяване на потребителите за сметка на търговците. Никъде в мотивите не е посочено защо точно три рекламации трябва да се приемат за виновно неизпълнение на договора от страна на продавача", заявяват от телекома.

Покрай транспонирането на европейската директива политиците ни ще вкарат в Закона за защита на потребителите и някои свои доста спорни текстове. Депутатът от ДПС Йордан Цонев например е внесъл предложение за създаването на изцяло нова глава в норматива, отнасяща се до подписването на договори при общи условия. Идеята му е потребителите да бъдат обвързвани с такива общи условия само ако са се запознали с тях и са ги подписали. При промяната им търговците ще бъдат длъжни да уведомят клиентите си и да им дадат правото на избор дали да се съгласят с измененията, или да се откажат от договора.

По предложение също на Цонев, когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите и последващите изменения в тях, те ще трябва да се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище дали има неравноправни клаузи. Ако пък не е предвидено държавен орган да одобрява конкретно общите условия на договорите за финансови услуги и последващите изменения в тях, това ще се прави от самата Комисия за защита на потребителите. При наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите търговците ще са длъжни в 14-дневен срок да ги отстранят.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че държавата беше достатъчно подготвена за първия по-сериозен сняг?

Подкаст