"Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне", казва една китайска поговорка. И ефектът от действието й ще усетят всички, които си мислят, че един закон за личния фалит ще ги отърве от злите и безпощадни кредитори. През седмицата в предаване по "Нова телевизия", бизнесменът Димитър Ламбовски, който е бил член на управителния съвет на Първа източна международна банка (сега "Интернешънъл Асет Банк"), заяви, че личният фалит дава шанс на неплатежоспособните граждани да се отърват от вечното дългово робство и да започнат на чисто. Тази теза повече от година се повтаря като мантра в обществото и хората с финансови проблеми съвсем логично я приемат като панацея за решаване на проблемите им.
За да сме коректни, е редно да кажем, че в повечето модерни държави има законово уреждане на несъстоятелността на гражданите и е добре такъв нормативен документ да бъде приет и в България. Само че също така е коректно да предупредим хората, че правилата за личната несъстоятелност въобще не са онази небесна благословия, която те очакват да ги избави от неволите. Да, вярно е, че след като обяви личен фалит, гражданинът след определен период има шанс да излезе на чисто и без дългове. Но това е само
едната страна на монетата
За да може ефектът на един закон, който ще има толкова силно отражение върху хората, да бъде оценен правилно, той трябва да бъде "огледан" от всички страни. Точно това са направили участниците в стажанската програма на парламента, които са изготвили сравнително правно проучване на производството по несъстоятелност на физически лица. То обхваща практиките в държавите от Европейския съюз, в Австралия, Исландия, Канада, Нова Зеландия, САЩ и Швейцария. Свършена е наистина огромна по обем работа, която заслужава искрени адмирации.
Какво показва проучването?
В някои от споменатите държави не всички граждани, които не могат да си плащат задълженията, имат право да поискат процедура по личен фалит. В Канада, Нова Зеландия и Франция има минимум на дълга, под който съдебно производство не се образува. Това се прави с цел да се спестят административни разходи и да не се товарят съдилищата.
В други държави като Англия и Ирландия пък има горна граница на задълженията на хората, над която правилата за личния фалит не важат. В Литва, Полша и Финландия от процедурата по несъстоятелност могат да се възползват само граждани, които не могат да обслужват задълженията си поради независещи от тях обстоятелства – заболяване, загуба на работа заради фалит на фирмата и т.н. Ако всички тези практики бъдат въведени в България, ще се окаже, че не всеки изпаднал във финансово бедствие гражданин ще може да потърси закрила от закона.
В някои държави несъстоятелност може да бъде наложена дори гражданинът да няма просрочени задължения. Там законът позволява на кредитора да поиска от съда несъстоятелност за дадено лице само защото активите, с които разполага – депозити, имоти и друго имущество, не са достатъчни, за да покрият дълговете му. Или както се казва на финансов език, заради свръхзадлъжнялост .
В Естония например могат да обявят някого в личен фалит само защото е укривал информация за финансовото си състояние. В Австралия и Латвия тази санкция се стоварва върху хора, които са се разпоредили със своето имущество в ущърб на кредиторите си.
Целта на процедурата по личен фалит обаче навсякъде е само една –
да бъде одобрен погасителен план
Както става ясно от проучването, този план се състои в преструктуриране и разсрочване на задълженията, така че длъжникът да може да ги погасява. Всички негови доходи и имуществото му попадат по контрола на синдик, който се отчита за всички свои действия пред съда. Недосегаеми за кредиторите остават само някои лични вещи на длъжника, както и минимална част от доходите му, които му позволяват да съществува. Добре е да се знае, че в почти всички държави при тази процедура жилището на длъжника – дори да е единствено, се отнема и продава в полза на кредитора, пред когото е заложено. Изключение правят Гърция, Канада и Люксембург.
В САЩ жилището се отнема само ако е над 15 хил. щ. долара. Но дори когато единственото ипотекирано жилище не е отнето, обявеният в несъстоятелност гражданин погасява първо задълженията си към ипотекарните кредитори, а след това към всички останали.
За сведение на интересуващите се
възнаграждението на синдика
се плаща от длъжника. А когато той не разполага с пари, разходът се поема от държавата. Но пък тя веднага се превръща в кредитор на длъжника, вместо когото плаща на синдика.
Общ принцип във всички страни е че след подаване на молбата за откриване на процедура по несъстоятелност всички сделки които намаляват масата на несъстоятелността са недействителни. Никой да не си прави тънки сметки, че когато научи за открита срещу него процедура по несъстоятелност, бързо ще прехвърли жилището на децата си или на някой доверен човек. В доста държави, освен че тези сделки са недействителни, на отмяна подлежат и сделки с имущество, което длъжникът е сключвал определен период от време, преди да бъде обявен във фалит. Такива са процедурите например в Швеция, Холандия, САЩ, Ирландия и Нова Зеландия. Като сроковете, в които сключваните сделки могат да се отменят, са различни. Те варират от шест месеца до две години. Например, ако гражданин е продал жилище или автомобил и след година бъде обявен в несъстоятелност или свръхзадлъжнялост по искане на кредиторите, съдът може да отмени сделката за колата или имота и купувачът трябва да ги върне в разпореждане на синдика, управляващ личната несъстоятелност.
Процедурата по несъстоятелност може да продължи до 10 години. Както "БАНКЕРЪ" вече писа по
въпроса с времетраенето на несъстоятелността
практиките в различните държави са много различни. Важно е да се знае обаче, че срокът, в който доходите на длъжника са под попечителството на синдика, може да бъде удължаван, ако бъде установено, че той е укрил свои парични средства, приходи или имущество. Казано по друг начин, когато един човек е в процедура на личен фалит, не може да се води по документи безработен, а в същото време да се е пазарил за почасова работа, където получава пари на ръка и не ги обявява пред синдика. Хванат ли го, че прави това, не само ще му отнемат дохода, който получава на ръка и ще го включат в средствата, които се разпределят между кредиторите, но и ще му удължат срока, в който разходите му са под контрол.
И накрая добре е да се види как в законодателствата на отделните държави е уреден въпросът с отпадане на непогасените задължения след изтичането на срока, в който имуществото, доходите и имотите на фалиралия гражданин са поставени под контрола на синдика.
В изготвения за парламента доклад се казва, че независимо от надеждите на много хора у нас
непогасените дългове не изчезват в небитието.
Там пише дословно следното: "Сравнителният преглед на правната уредба в европейските и извъневропейски правни системи разкрива обща характерна черта – не се предвижда цялостно, настъпващо "ex lege" (ще рече по закон), освобождаване на длъжника от непогасени парични задължения след приключването на производството на несъстоятелност. Често срещан нормативен подход е да се поиска частично освобождаване, но при изричното съгласие на кредиторите (например в Ирландия и Австрия) или при покриване на редица защитаващи интересите на кредиторите законоустановени предпоставки. Например в Германия е възможно "кредиторът да откаже да освободи длъжника от плащането на остатъка по дълга". От доклада става ясно, че такъв отказ може да направят и кредиторите в Латвия, Естония, Гърция, Франция и други държави.
И какво стана с надеждата личният фалит да даде възможност на длъжника за ново начало, без върху него да тегнат стари непосилни за плащане задължения? Изпари се във въздуха. Защото хората, проучвали законодателството на много страни, в това число на всички членки на ЕС, са установили, че само кредиторите могат да решат на кой длъжник и при какви условия да опрощават дължимото.
