Ако успееш да си купиш билет за самолет на промоция, особено за майските празници, нищо чудно да кацнеш като Рандъл Макмърфи, героя-бунтар от „Полет над кукувиче гнездо“, в лудница. И там със сигурност ще ти понаместят непокорния и любознателен характер.
Иначе казано – ако стоически преминеш през всички неясноти, недомлъвки и подозрителни екстри, които обещават агенции, туроператорски фирми и самолетни компании, ако оцелееш след многочасово говорене по телефона, пращането на мейли и онлайн регистрации, то тогава в прИмоцията непременно трябва да е включен и едноседмичен престой в „Курило“.
„Докато се смеете, сте в безопасност. Когато изгубите смеха, губите всичко в живота си“, е едно от правилата на героя на Кен Киси. В този смисъл животът на редовия гражданин от български произход, понечил да си купи евтин билет за някоя дестинация, е абсолютно изпразнен от съдържание.
Комисията за защита на потребителите или пък Националният съвет за рекламата, ако още съществува, явно се реят някъде в облаците, защото изобщо не реагират на подвеждащи реклами. В сайта на една самолетна компания например непрекъснато се предлагат билети на промоция. За къде ли не. Като тръгнеш да си купиш обаче, се оказва като в онзи виц, че не били „компютри, а компоти“… Тези промоции са толкова промоции, колкото Крим днес е част от Украйна – все не можеш да ги нацелиш за кога точно са валидни. Със сигурност не са за теб, ако не си определил точната дата на пътуването си. Няма как да си купиш изгодно пет билета, които да важат до края на лятото, и после да решиш кога да ги реализираш в този времеви отрязък. Номерът не излиза и ако решиш да си напазаруваш билети предварително с месеци напред и с фиксирани дати. ПрИмоциите все са отлетели. Дори започваш да си мислиш дали действително съществуват, особено след като попиташ няколко пъти. „Добре де, ами този билет от 41 евро до Рим, дето го рекламирате, кога мога да го ползвам и при какви условия? Отсреща мъгляво обясняват, че пътуването до Вечния град ще ти е над 800 лв., особено по време на предстоящите празници, тъй като всички тръгнали да пътуват точно тогава, самолетите били пълни, местата отдавна разпродадени… Ако искаш, разбира се, пътувай, но не и на промоция. „А ако реша да тръгна утре, тези 41 евро важат ли?“ продължавате да питате упорито, за да ви отговорят още по-изнервено: „Не, цената пак е друга“, обясняват по-изнервено те.
Нищо не е ясно. Освен че авиокомпаниите искат да ти вземат парите предварително. И че те правят на луд, като рекламират продукт, до който простосмъртните няма как да стигнат. Каквото и да пробваш, все не можеш да нацелиш някаква промоционална цена за определената дестинация. Изходът е – или да им теглиш една и самите тях да ги пратиш да пътуват, ама с театъра… или да полетиш на крилата на скъпите билети. Цената им предполага, че също ще си изгубиш усмивката.
