Финансово закъсалите Български държавни железници (БДЖ) възнамеряват да създадат ново дружество, което ще се занимава с ремонт на локомотиви. Идеята бе обсъдена по време на провелия се през седмицата обществен съвет в сектор „Железопътен транспорт“и срещна подкрепата на браншовите и неправителствените организации.
Предприятието ще бъде реализирано с участието на дъщерните фирми БДЖ -„Пътнически превози“, БДЖ – „Товарни превози“, и при необходимост частни фирми, които разполагат със специализирано оборудване за извършване на такъв вид дейност. Заместник-министърът на транспорта Петър Киров подчерта, че чрез създаването на такава компания ще се повиши безопасността на железопътните превози, което е основен приоритет за ведомството.
„Първоначално предприятието ще извършва само основните ремонти по локомотивите, а след това ще поеме малките и средните ремонти, както и всекидневната техническа поддръжка. Целта е след време новосъздаденото дружество да извършва ремонти и на частни локомотиви, собственост на български фирми и на компании от региона“, допълни и изпълнителният директор на БДЖ Християн Кръстев.
Без съмнение железниците имат голям проблем с локомотивите. Държавната фирма разполага с над 500 дизелови и електрически машини, но 77 % от тях са на възраст над 30 години, а на 15 на сто между 26 до 30 години. Тоест почти целият състав е на преклонна възраст. Освен това през годините програмите за ремонт бяха тотално занемарени и се натрупа голямо изоставане, което вече се отразява върху превозите на товари. Преди два месеца от ръководството на БДЖ признаха, че се правят годишни планове за тази дейност, но те се изпълняват едва на 20 процента. Иначе основен ремонт на един локомотив излиза минимум 500 хил. лв., като на година се обновяват само около седем машини.
По-същественото обаче е – кои частни фирми биха могли да се включат в съвместното начинание? Един от основните играчи в сектора до неотдавна бе „Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне“. То е част от публичното „Железопътна инфраструктура-холдингово дружество“, което в началото на 2013-а беше преименувано на „Инфра холдинг“. Всъщност холдингът е приемник на „Нове индъстри“, която се контролира от бизнесмена Васил Божков. Собствениците на частните фирми много разчитаха, че държавата ще задели значителна част от пари от европейските фондове за мащабна модернизация на релсовия транспорт, но това така и не стана и поръчките намаляха. Стигна се дори дотам, че през миналата година Софийският градски съд откри процедура по несъстоятелност на „Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне“ и назначи за синдик Елин Топалов.
Друг потенциален партньор на държавата е русенската компания за производство и ремонт на локомотиви „Експрес сервиз“. Преди време ръководството й съобщи, че заради увеличения брой поръчки се предвижда изграждането на ново депо за 800 хил. лева. На практика „Експрес сервиз“ е единственият в момента производител на локомотиви у нас. Той купи ключовото оборудване от фалиралия „Локомотивно-ремонтен завод“ в Русе, който бе част от БДЖ до 2001-ва, а след приватизацията си смени няколко собственици. През 2007-а заводът попадна в споменатото вече „Железопътна инфраструктура-холдингово дружество“, чиито проблеми впоследствие се отразиха и върху него. Преди около три години предприятието спря да работи и заради неплатени задължения активите му бяха продадени на търг от съдебен изпълнител, а „Експрес сервиз“ купи част от тях.
Чисто юридическите пречки за започването на новия бизнес на БДЖ също вече са почти преодолени. В парламента бяха приети на второ четене текстовете от Закона за обществените поръчки, предвиждащи т.нар. in house, което развързва ръцете на държавни и общински фирми да изпълняват поръчки без предварително да са обявявани търг или конкурс. Предложението бе на червения депутат Борислав Гуцанов и предизвика много спорове. Преди гласуването депутатът от ГЕРБ Емил Радев например заяви, че така се отваря широко вратата за злоупотреби, тъй като in house търговете ще останат на тъмно.
Българската стопанска камара също излезе с критично становище по въпроса: „Отсъствието на изисквания към свързаните с възложителя фирми като оборот, квалификация на персонала, опит и др. ще доведе до масово създаване на собствени дружества от възложителите – с основна цел обсебване на ресурсите, неконтролируемо харчене на публични средства и вътрешна корупция. Това ще означава повечето общини и държавни институции да създадат собствени охранителни, застрахователни, строителни, ремонтни и други фирми, чрез които да усвоят парите по обществените поръчки.“
Интересно, дали тези мрачни прогнози ще се оправдаят, или БДЖ все пак ще намери начин да позакърпи поне малко незавидното си финансово състояние?
