Съдбата на една от най-големите ни термични централи е поставена на карта. В момента ТЕЦ „Варна“ работи на минимална мощност, а 350-те й служители протестират, опасявайки се от пълното й спиране. Тази перспектива е съвсем реална. Според европейските правила до 1 януари 2008 г. изхвърляните серни и азотни окиси от ТЕЦ-овете, а също и от индустрията трябваше да се намалят съответно с 57 и 29 на сто спрямо показателите за 1990-а. Допускаше се изключение, ако дадена инсталацията заяви, че няма да работи повече от 20 хил. часа в периода от 1 януари 2008-а до 31 декември 2015-а. И при преговорите за присъединяването си към ЕС България договори такива дерогации за няколко горивни инсталации, сред които бе и ТЕЦ „Варна“.
ЧЕЗ купи варненската топлоелектрическа централа още през 2006-а срещу 206 млн. евро с условието да постави сероочистващи инсталации на блоковете и да удължи живота им. Но много закъсня с изпълнението на ангажиментите си. Сега, както твърдят от компанията, вече е проведен търг по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за екологизацията, която ще удължи живота на предприятието до 2030 г., намалявайки до минимум отделяните от нея вредни емисии в атмосферата.
„В процес на технически преговори сме с кандидат-изпълнителя на обществената поръчка. Направени са всички разчети и анализи и е осигурено необходимото финансиране. В момента се водят преговори за намиране на подходяща регулаторна рамка, която да позволи на ЧЕЗ да реализира инвестицията“, се казва в официалната позиция, изпратена до медиите. Посочва се също, че цената, получавана за произведената електроенергия на регулирания пазар и за разполагаемост, е ниска и заради това ТЕЦ-ът е приключил финансовата 2013-а със загуба в размер на 67.6 млн. лева.
„Намирането на варианти за стабилизиране на ТЕЦ „Варна“ и удължаване на живота й допълнително се затруднява от неизпълнението на договорните отношения на нашите контрагенти. НЕК системно просрочва задълженията си към централата. На практика от 2010-а насам всеки месец има забавяне на плащанията към ТЕЦ „Варна“, като към 26 март 2014 г. просрочията възлизат на 27.3 млн. лв., а заедно с лихвите сумата достига 35.4 млн. лева. За да изпълнява своята дейност и да осигурява заплати на своите служители, ТЕЦ „Варна“ ЕАД е принуждавана да прибягва до банкови кредити, които допълнително утежняват и без това трудното финансово положение на централата. Всичко това ни задължава да търсим възможности за оптимизиране на разходите, като отчитаме интересите на обществото, потребителите и сигурността на националната електроенергийна система. Оптимизацията засяга както персонала, така и доставките на въглища“, изтъкват от ЧЕЗ.
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев коментира ситуацията с думите: „Няма как държавата да се бърка в работата на един частен инвеститор.“ А от Българския енергиен холдинг добавиха, че отговорността за екологизацията съгласно стандартите на новата Европейска рамка за енергетика и климат до 2030-а не може да бъде вменявана по никакъв начин на държавата.
