Зелените пари потънаха до най-ниските си котировки към японската йена и швейцарския франк за последните три седмици и се обезцениха до 1.3850 щ. долара за едно евро (на 10 април) след публикуването на резюмето от протокола на последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 18 и 19 март. От него става ясно, че щатските централни банкери ще продължат да подпомагат икономиката на страната с монетарни средства (или казано по-просто да печатат пари) толкова дълго, колкото се налага. По отношение на лихвената политика двама от членовете на паричния комитет смятат, че лихвите трябва да останат ниски, докато инфлацията е под целевия таван от 2% годишно. Мнозинството парични стратези очакват по-бързо увеличение на БВП след лошото време през първото тримесечие, но отчитат и други фактори извън климата, които „натискат“ растежа. Остават опасенията от прекалено ниската инфлация.
Разсъжденията на централните банкери успокоиха инвеститорите, че не се задава скорошно повишение на лихвените проценти, нито прекратяване на щедрата парична политика. Очакванията за ръст на лихвите явно се отлагат за края на следващата година. Поради това, напълно обяснимо, щатският долар попадна под натиска на основните си търговски конкуренти.
Обезценката на щатската валута
се охлади след новината за резкия спад на кандидатите да получават обезщетение при безработица.
Внесените през миналата седмица нови молби за помощи са спаднали с 32 хил. броя – до общо 300 хил. към 5 април. Това е най-ниската им стойност от май 2007-а насам и е доста по-оптимистична от очакваните от експертите числа в диапазона от 310 до 330 хил. молби. Същевременно лицата, които продължават да получават обезщетение за безработица, са намалели с 62 хил. – до 2.78 млн. души към края на март – най-ниското равнище от януари 2008-а. Тези числа показват, че състоянието на пазара на труда продължава да се подобрява. А това е един от основните критерии за бъдещи промени на паричната политика на Федералния резерв.
МВФ съобщи в началото на седмицата, че Щатите ще са тазгодишните водачи на световния растеж благодарение на по-дългия период на по-ниски лихви, на по-силното частно потребление и на приключилите фискални разправии, които забавиха подобрението на стопанската перспектива през 2013-а. Икономисти, анкетирани от агенция „Блумбърг“, прогнозират 2.7% увеличение на щатския БВП през 2014-а
Новините от еврозоната като цяло бяха добри
Индустриалният продукт на Германия през февруари се е увеличил за четвърти пореден месец с 0.4% спрямо равнището от януари. Това е поредното доказателство, че и растежът на най-голямото европейско стопанство продължава да се ускорява. Промишленият продукт е нараснал с 0.5% през февруари, производството на потребителски стоки се е повишило с 0.3%, а продуктът на строителния сектор е намалял с 0.1 процент.
Председателят на Бундесбанк Йенс Вайдман повтори на 10 април, че ако инфлацията в еврозоната се задържи ниска за продължителен период, Европейската централна банка ще прибегне до нетрадиционни инструменти.
Гърция продаде държавни облигации за 3 млрд. евро при 4.95% годишна доходност на международните капиталови пазари на 10 април. Почти 90% от петгодишната емисия са отишли при дългосрочни инвеститори извън Гърция, съобщи финансовото министерство от Атина. Подадените заявки за участие в продажбата са надхвърлили 20 млрд. евро. Новината е оптимистична, защото това де факто е връщането на Атина на международна сцена след спасителната финансова акция на международните кредитори. Гръцките държавни книжа са донесли 33% годишен доход на собствениците си от 1 януари до 9 април 2014-а – най-много от 34-те пазара на държавен дълг, които следят индексите на агенция „Блумбърг“.
Реалната икономика на южната ни съседка също изпраща окуражителни сигнали. Безработицата е паднала до 26.7% през януари срещу 27.2% през декември 2013-а, съобщи на 10 април статистическата служба на страната. Опасността от дефлация обаче остава. Потребителските цени, изчислени по хармонизираната методика на Европейския съюз, са намалели с 1.5% годишно през март – 13-и пореден месец на спад. Необслужваните заеми са скочили до 31.7% от общия обем на отпуснатите кредити към края на 2013-а, съобщава централната банка на Гърция.
У нас
междубанковият валутен пазар не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1455 млн. евро (2846 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.5% дял от купената и продадена валута.
