В „А“ група изпадането значи разпадане

"Битката за Бургас" ще продължи в по-долния ешелон.

Колоритният президент на „Славия“ Венцислав Стефанов предрече преди началото на сезона в „А“ група“, че отбори като „Пирин“ (Гоце Делчев) и „Любимец“ трудно ще оцелеят финансово и предложи елитните клубове да представят банкови гаранции, че могат да завършат шампионата. Няколко кръга преди края е очевидно, че Стефанов е бил прав. Заради безпаричието в „Пирин“ (Гоце Делчев), „Любимец“ и „Нефтохимик“ първенството на „вторите седем“ се превърна в същинска футболна трагикомедия. Трите клуба са боксови круши за останалите „сървайвъри“, играят с юноши бледни, които не помнят кога за последен път са виждали фиш за заплата, ръководствата им карат ден за ден, спонсори няма, а феновете не стъпват на стадионите. Към групата на „обречените“ може да се зачисли и „Черноморец“, който все още кара на мускули, но е илюзия да оцелее в битката с тандема „Славия“ – „Локомотив“ (София).

Изпадането в „Б“ група не би следвало да е невъобразима трагедия за собствениците на клубовете, тъй като има своите положителни страни. В по-долната дивизия можеш да наложиш талантите от школата, да намалиш разходите за издръжка и да насочиш повече средства за реконструкция на стадиона и тренировъчните терени. Но проблемът у нас е, че

„асансьорът към долния етаж“

се приема като края на футболния свят. И създадените с кански усилия футболни марки потъват в небитието заради отказа на благодетелите им да хвърлят пари, когато са извън светлините на прожекторите. По този път минаха „Етър“, „Пирин“, „Видима-Раковски“, „Ботев“ (Враца), „Монтана“ и „Миньор“, а следващият разпадащ се проект е „Любимец“. Местният бизнесмен Атанас Сталев пое тима от „града на дините“ през 2006-а и скоропостижно го вкара от аматьорските дивизии в „Б“ група. Сталев изгради успешен модел на работа с местната община и благодарение на публично-частното партньорство три от секторите на градския стадион за 4000 зрители бяха покрити с козирки, създадени бяха четири тренировъчни игрища (едно с изкуствена настилка), дори имаше проект за пансион, в който да живеят децата от школата. Старши-треньорът на „Любимец“ Веселин Великов разполагаше с боеспособен тим, в който играеха бившият футболист на „Левски“ Майкъл Тевия, Виктор Дениран от „Славия“, гастролиралите в „А“ група с „Монтана“ Славчо Шоколаров, Димитър Воденичаров, юношата на ЦСКА Самир Аесс, младежките национали Илия Мунин и Янко Ангелов, както и опитните Дончо Атанасов, Танко Дяков и Младен Стоев.

„Любимците“ стартираха като ракета носител, сензационно победиха „Лудогорец“ и „Ботев“ (Пловдив) и след първите пет кръга дори оглавяваха класирането. Последва изненадваща треньорска рокада и Великов отстъпи мястото си на Красимир Мечев. До зимната пауза вече се говореше за забавени заплати и траншове и за напускащи футболисти. Най-добрите разтрогнаха договорите си, Мечев бе заменен от Войн Войнов, който бързо се отчая от безнадеждната ситуация и остави обезверената команда на помощниците си Йордан Петков и Анатоли Тонов. Очевидно „Любимец“ ще обогати графата на клубовете еднодневки, освен ако собственикът Сталев не премести отрочето си във Велико Търново, където е бизнесът му. Сред провала на „турския“ „Етър “ „болярите“ набират скорост от Северозападната „В“ група, но местната община едва ли може да издържа сама професионален клуб.

Не по-оптимистична е реалността в Гоце Делчев. „Пирин“ на практика се разпадна на 24 ноември 2013-а, когато целият управителен съвет, включващ бизнеса в лицето на Антонио Сакаджийски и Галя Тинева, както и депутатите Георги Андонов и Кирил Добрев, подаде оставка. Тимът успя да се задържи в „А“ група и да стигне до 1/4 финал за Купата на България, като

захрани столичните грандове

с няколко перспективни младоци. Стадионът бе напълно ремонтиран, школата заработи ефикасно, а бившите шефове погасиха задължения от 300 хил. лева. Но силите им стигнаха дотам.

„С решение на общинския съвет помагаме с 200 хил. лв. на година. Не бива да до-пуснем да изчезне то-зи клуб, който разви-ва юношеската школа и е „най-българският“ от-бор в „А“ група, тъй като 95% от футболистите са местни момчета“, изтъкна кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. Финансовата ревизия откри, че натрупаните задължения на отбора са 590 хил. лв., но Сакаджийски се отказа от 95 хил. дългове към негови фирми. Опашкарят в елита изцяло премина на общинска издръжка и бюджетът му бе значително намален, като от представителите на бизнеса остана само изпълнителният директор Костадин Гуцев. По думите на кмета Москов за издръжката са необходими около 1 млн. лв. годишно.

„Нефтохимик“ остава без нито един футболист след края на сезона в „А“ група, тъй като договорите на всички ще бъдат прекратени на 30 юни 2014-а. Оставащите ще трябва да се съгласят с драстично намалени заплати и премии. И сега трудовите възнаграждения на играчите на „нафтата“ рядко надхвърлят 1000 лева. Изтича и договорът на старши-треньора Златко Янков, но бившият национал обеща, че ще остане на поста си дори в „Б“ група. Засега обаче съвсем не е ясно кой ще издържа отбора и с какъв бюджет ще разполага той. Собствениците на „Нефтохимик“ Николай Филипов и Валентин Каравълчев

изпълниха обещанието си да не абдикират

до края на сезона, но неведнъж изразиха огорчението си, че представителите на бургаския бизнес не помагат. Общината подхвърли 100 хил. лв., но с изричното условие те да бъдат похарчени за школата.

„След края на сезона ще направим преценка на ситуацията и ще решим как да процедираме. Надявам се да се появят сериозни бизнесмени, които да помогнат. Засега успяваме някак, но наистина е изключително тежко. Пари няма, добре че футболистите проявяват разбиране в критичната ситуация“, казват Филипов и Каравълчев. Неотдавна се появи слух, че „Нефтохимик“ може да премине в ръцете на благодетеля на „Локомотив“ (Пловдив) Коко Динев. Подобна сделка бе отречена, но никак няма да е чудно, ако през лятото тя стане факт. Според запознати бизнесът на Динев се измества към Черноморието, а бургаският клуб е апетитен с незначителните си дългове, едвам надвишаващи 200 хил. лева. Освен това Динев е нежелан в Пловдив от крайните фенове на „черно-белите“.

Като (полу)фирмен отбор „Черноморец“ стана жертва на борбите за власт между Денис Ершов и Митко Събев в „Петрол Холдинг“. Дилемата с оцеляването на тима може да бъде разрешена от кандидат-собственика на „Петрол“ Кирсан Илюмжинов. Той обеща годишна издръжка от около 10 млн. лв. за „акулите“, ако оглави компанията. Илюмжинов възнамерява да реанимира огромния спортен комплекс „Черноморец Арена“, който ще бъде разположен върху 140 декара. Заради липсата на инвеститори строежът бе замразен през 2009 година. Според руски медии интерес към проекта, оценяван на 1 млрд. лв., е проявил и собственикът на „Монако“ Дмитрий Риболовлев. Риболовлев дори бил съгласен да изкупи акциите на „Петрол-Холдинг“ в „Черноморец“, които са 50% заедно с тези на бургаската община.

Други източници сочат като кандидат да инвестира в новия стадион с прилежащите търговски центрове, мол, развлекателен център, хотел и паркинг за 10 хил. автомобила бившият кмет на Москва и действащ милиардер Юрий Лужков. Засега обаче това са само мечти, а „акулите“ са гладни.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст