Неефективната, многолюдна и често пъти груба българска администрация ще получи поредната доза пари – общо над 37.2 млн. лева. Този път срещу обещанието да се модернизира и реформира в полза на хората. Така поне пише в плана за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация до края 2015-а, чието обществено обсъждане приключи на 29 април.
Средствата, разбира се, ще дойдат от държавния бюджет. Но ако с тях се постигнат заложените цели, едва ли някой ще прави това на въпрос. Я си представете такова административно обслужване, при което се обаждате по телефона, заявявате необходимите ви документи и в определения от закона срок ще получавате по пощата въпросните документи. Без обикаляне по институциите и висене по опашки, без попълване на безсмислени молби и заявления, и най-важното – без възможности за корупция. За подобна утопия определено си струва да се направят разходи, пък били те и многомилионни.
В случая точно за въвеждането на т. нар. комплексно административно обслужване са предвидени най-много средства – 15 750 000 лева. Първите пет милиона от тази сума ще бъдат инвестирани още през тази година за внедряване на административна информационна система, която да осигури възможността за преглед на процесите, обучение на служителите, поддръжка, развитие и връзки с други регистри. Системата ще осигурява също така сървъри, дисково пространство, лицензи за базов и системен софтуер. В момента тя е въведена само в три институции, но планът е до края на 2015-а да заработи във всички учреждения.
За да може гражданите да подават искане за предоставяне на комплексни административни услуги пред всеки от държавните органи, пък са предвидени 7 млн. лева. Още 3 млн. лв. ще отидат за оптимизация и реинженеринг на работните процеси, засягащи минимум 100 вида услуги. Отделно, за въвеждане на 30 комплексни услуги в изпълнителната агенция "Морска администрация"и Българската агенция по безопасност на храните, са предвидени други 750 хил. лева.
Така, колкото и невероятно да звучи, има реален шанс още от 2016-а административните звена вече да не изискват информация или документи, които са налични при тях или в друго ведомство, а да ги осигуряват служебно. Сериозен удар за чиновниците и съществена крачка напред ще е и подаването на заявления и получаването на документи по електронен път, телефон, факс, пощенски оператори или друго техническо средство. Единствено неизяснен остава въпросът ще се променят ли таксите на услугите и коя точно институция ще ги събира? Днес това е основен коз за редица ведомства. Но занапред правото да определя таксите за комплексното административно обслужване ще е в Министерския съвет.
Не по-малко важно е и намерението най-сетне да се регламентира извършването на оценки на въздействието на законодателството. За тази практика се говори от години, но не се прилага, поради което много нормативни документи биват преправяни скоро след приемането им от Народното събрание. Сега е заложено разработването на специално ръководство, на базата на което да се извършват такива оценки, като очакванията са начинанието да струва 700 хил. лева.
Според плана за развитие на държавната администрация ще се работи усилено и за "открито и отговорно управление". Това звучи като лозунг от предизборен митинг, но в действителност става дума за въвеждането на нормативно задължение за публикуване на наличната във ведомствата систематизирана информация. За целта са предвидени промени в Закона за достъп до обществена информация и изготвянето на доклад, който да покаже кои регистри, отчети, статистически данни и др. могат да бъдат предоставени в отворен формат на обществото. Изчислено е, че за публикуването на данните ще отидат 670 хил. лева.
Регистрацията на неправителствените организации пък ще глътне 1.2 млн. лева. Сега тя се осъществява от съда, но намерението е от 2016-а тази дейност да бъде прехвърлена към Агенцията по вписванията. Мотивите са, че така ще се премахнат несвойствени функции на съдебната власт и ще се облекчи режимът по регистрацията на НПО-та.
За по-доброто взаимодействие с гражданите и бизнеса е заложено още разработването на технологична система за анализиране на жалбите, предложенията и сигналите, както и контрол за тяхното третиране. Тя трябва да е готова още догодина и за нея ще отговаря Министерството на вътрешните работи. Прогнозната й цена е 600 хил. лева. Други 500 хил. лв. са предвидени за ограничаване на предпоставките за корупция чрез намаляване на регулаторните режими, при които администрацията има право на преценка по целесъобразност. В периода 2015-2017-а ще бъдат похарчени и 1.3 млн. лв. за стандартизиране и унифициране на процедурите и документацията по предоставяните услуги от общините.
Над една трета от всичките 37.2 млн. лв. (около 13.2 млн. лв.) обаче ще отидат не за облекчаването на различни процеси или за повече прозрачност в администрацията, а за обучения и подпомагане на самите чиновници. Така например за подобряване и развиване на уменията на държавните служители на всички нива са заложени 8.8 млн. лева. С парите до края на 2015-а ще бъдат обучени над 2500 души. Курсовете ще се провеждат в Института по публична администрация, който ще получи допълнителни 440 хил. лв. за укрепване на капацитета си. Отделно ще вземе още 350 хил. лв. за създаването на програма за обучение на висши държавни служители в Ирландия и Франция.
Цели 200 хил. лв. са приготвени и за разработването на програма и провеждането на обучения на 700 чиновници по Закона за обществените поръчки. За извършването на споменатите оценки на въздействието също са предвидени обучения – в списъка са включени 300 служители от централната администрация и 1000 от общинската, а отделеният бюджет е 1.3 млн. лева. Такава сума е записана и срещу курсовете за разработване на проекти на нормативни актове, в които пак ще се включат 1300 души… Не са подминати и силовите структури. За обучение на служители наМВР, ДАНС, следствие, прокуратура и съд, заедно с представители на приходните агенции, са предвидени 750 хил. лева.
