Все сме слушали строги закани от НАП, но тази седмица говорителят й Росен Бъчваров направо смрази кръвта на данъкоплатците. Два дни преди 30 април – крайния срок за подаване на данъчните декларации за доходите на физическите лица, Бъчваров описа пред едно национално радио какво ще му се случи след гергьовденските празници, ако не се е отчел и издължил към държавата. С две думи, каквото било досега, било. Отсега насетне лабаво нема. Навикът на българите да се сещат за хазната в "шест без пет" щял да им излезе през носа. Давността, на която разчитат да погасят задълженията си, щяла да става "все по-екзотичен способ за неплащане на налози".
На въпроса: "Тази година по-малко гратис, значи?", Бъчваров отговори: "Тази година никак гратис, ако трябва да сме съвсем прецизни."
От НАП така са се нахъсали, че пуснаха дори съобщение, според което лихвите щели да текат дори по празниците. След което данъчните без помайване ще завеждат изпълнителни дела и ще налагат запори върху заплатите. Затова Бъчваров посъветва 60-те хиляди данъкоплатци, които още не са си платили налога, да хукнат с парите на 30 април към банковите офиси.
Макар че приходната агенция не изпитвала удоволствие, нито й било бизнес да глобява, санкционира, репресира или да прилага принуда, тя разполагала с "поредица неприятни инструменти" за налагане на взаимно доверие. Шефовете на фирми дори бяха поканени да проявяват нетърпимост към служителите си, които цакат държавата. Получавайки запорно съобщение от НАП, работодателят узнавал "някои съвсем нелицеприятни неща за своя служител". В последните няколко години имало поредица случаи, в които чуждестранни компании уволнили такива служители, защото това противоречало на етичните правила. Ужас!
Въобще виждането на НАП за нещата е претърпяло сериозна еволюция. Първо, глоби от по 500 и 1000 лв. за недеклариране или невярно деклариране на доходи, после принудително изпълнение, а накрая и наказателна отговорност. Опитът показвал, че отлагането на плащането за известна време срещу малко начислена лихва, водело до срок за плащане, който имал свойството никога да не настъпи. "Нека да ме потърси държавата, щом има интерес да си събере парите", разсъждавал българинът, чиято мотивация за плащане на данъци била "много комплексна, много сложна".
След всичко това Бъчваров поясни, че не ставало толкова въпрос за втвърдяване на подхода, колкото за нови технологични възможности. Хартиените писма отстъпвали на интернет и мобилните комуникации. Интересно как са си събирали данъците цивилизациите и държавите, преди да има интернет и есемеси. А и доколкото знаем в последните десетина години НАП можеше спокойно да ползва тези блага за същите цели. За отговорността на приходната агенция пък темата е необхватна. Все има причини да не си събира вземанията, да не връща ДДС в срок, да си затваря очите за определени данъкоплатци и данъчни фантоми. Да не говорим, че НАП тъкмо налучка правилния път данък общ доход да се удържа авансово чрез работодателя, и взеха че изключиха последното тримесечие, затруднявайки хората и изкушавайки ги да не довнасят дължимата за него част от налога.
Но да приемем, че сериозната еволюция във виждането на НАП, довела до прозрението, че законът трябва да се спазва, е настъпила. За тази година Институтът за пазарна икономика изчисли, че българите са работили точно до 30 април за държавата, след което започват да работят за себе си. Традиционно денят на свобода от правителството у нас се пада около края на април – началото на май, но в последните години оковите падали по-рано. Икономистите обясняват тази "благодат" не с по-високи производителност и доходи, а с високия бюджетен дефицит и с това, че хората са притиснати от кризата. Според института чувството за повече свобода било "донякъде лъжливо" – добросъвестните данъкоплатци на практика губели от свободата си, често за сметка на другите, "които се разсейват и не плащат". Ако това е вярно, хвърлената към Андрешко данъчна ръкавица увисва във въздуха.
