Любимата на съдебната власт Оперативна програма “Административен капацитет”(ОПАК)ще свърши отлична работа за отстраняването на фамозния председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Програмата, по която съдебните структури начело с Висшия съдебен съвет (и в сътрудничество с определени неправителствени организации) от години източват европейски средства за абсолютни глупости, може, разбира се, да стимулира прокуратурата за далеч по-мащабни действия. Но на мушката засега е Пенгезов, който констатира, че е “боцнат на стената”, но и предсказа, че няма да бъде осъден.
В началото на тази седмица срещу него и срещу приемника му като председател на Военноапелативния съд Петър Петков бяха повдигнати обвинения за престъпления при осъществяване на проекта “Интегрирана информационна система за прозрачност във военните съдилища”, финансиран по ОПАК. Работата по него във Военноапелативния съд започва през 2008 г., когато негов председател е още Пенгезов, и приключва при Петков. Пенгезов отнесе четири обвинения, Петков – три, но се очаква обвинение да бъде отправено и към Мария Дивизиева , сегашната шефка на политическия кабинет на премиера Пламен Орешарски. При договарянето на проекта по време на тройната коалиция тя беше заместник-министър на държавната администрация и отговаряше пряко за ОПАК.
Отигравайки впечатлението, че действа поръчково , след като е държала дълго разследването на трупчета, прокуратурата излезе с пространно изложение на установените от нея факти. На сайта й беше публикувано небивало дълго съобщение, съставляващо на практика цялото съдържание на обвинителния акт. От него става ясно онова, което всички по принцип знаем – че огромна част от парите от еврофондовете се усвояват единствено, защото ги има, и проблем е само да бъде измислен начин и за какво да бъдат усвоени. Оттам насетне се иска само да се договори колко от тях в чии джобове да влязат.
Какво е установила прокуратурата във воденото четири години разследване срещу неизвестен извършител? На първо място, че инициатор и мотор на проекта е Пенгезов, а Петков просто е продължил делото му. Пенгезов, който след повдигане на обвиненията заяви, че нещата отиват към оформяне на организирана престъпна група от десет човека, играл с осем IT специалисти, които спечелили обявените от Военноапелативния съд девет обществени поръчки. Още преди да спечелят поръчките обаче, същите хора отдавна работели по проекта. А преди да бъдат ангажирани като изпълнители, те участвали и в обсъжданията по него.
Схемата целяла да бъде заобиколен Законът за обществените поръчки (ЗОП). Като ръководител на проекта Пенгезов сключил с осемте експерти граждански договори с определено месечно възнаграждение, без да проведе каквато и да било процедура за избора им. При исканията си за междинни плащания по проекта, отправени към управляващия орган на ОПАК, Пенгезов се натъкнал на проблем. По две от дейностите била отказана верификация, тъй като сумите били високи (182 560 лв.и 220 000 лв.), което изисквало задължително провеждане на процедура по ЗОП.
Тогава Пенгезов се обърнал за съдействие към Дивизиева. През юни 2009 г. те се срещнали в кабинета й и експерт от ОПАК им обяснил, че съществуват само два възможни законови начина за решаване на проблема. Единият – Пенгезов да назначи ангажираните IT специалисти на трудови договори, другият – да проведе обществени поръчки по закона. Това щяло да наруши предварително определения график за изпълнението на проекта, но не би било фатално и не би довело до финансови санкции. Пенгезов отхвърлил обаче и двата варианта, защото така губел финансирането, изразходвано до този момент, с което той категорично отказвал да се съгласи. Освен това нямал и свободни щатове в съда.
И търсейки трети вариант, тръгнали да газят закона. Дебатът се оказал полезен и довел до решението да изготвят документация със задна дата, която да покаже, че са били проведени обществени поръчки и IT специалистите са ангажирани въз основа на тях. Но понеже било крайно рисковано и практически невъзможно да документират (не)проведена процедура по ЗОП, решили да документират (не)проведена процедура по действащата тогава Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). За целта двете проблемни дейности трябвало да се разбият на поддейности, за да падне стойността на всяка от тях под прага от 50 000 лева.
И тук отново се явили спънки. От една страна, трансформацията означавала промяна в изпълнението на дейностите, което изисквало нарочен, тъй като липсата му би довела да санкции. Дивизиева обаче поела ангажимент, че това отклонение от изпълнението на дейностите по проекта ще бъде “неглижирано” – няма да бъде отчетено и съответно санкционирано. Намерили цаката и на друг проблем – четиримата вече работещи по проекта IT-специалисти по проекта за 220 000 лв. не можели да усвоят цялата сума, без да надвишат прага от 50 000 лв. в наредбата. Разделена на четири, сумата прави по 55 000 лв. на човек, а Пенгезов не искал да губи нито лев.
Проблемът бил решен с включването на още един експерт, който според прокуратурата нямал никакво отношение към проекта и не свършил нищо по него. При новата конфигурация всеки от изпълнителите “предложил” обаче една и съща сума – 44 000 лева. Което, умножено по пет, прави точно 220 000 лева. Същата техника била приложена и спрямо другия “раздробен” проект. И при него “независимо” проведените една от друга процедури довели до пълен паритет в стойността им. Четиримата изпълнители спечелили с абсолютно еднакви оферти на стойност 44 640 лева. Умножено по пет, това прави точно 182 560 лева.
В изпълнение на плана Пенгезов и компания започнали да изготвят документация със задна дата, доказващи провеждането на девет процедури по реда на НВМОП – появили се заповеди от ръководителя за започване на процедурите и тръжните условия за определяне на състава на комисиите, решение за избор на изпълнители, декларации и нови договори със спечелилите процедурите. Във всички тези случаи фигурира и събиране на по три оферти за всяка поръчка, но победителите били предизвестени, отдавна работели по нея, и проектът бил пред приключване. А при връчване на новите договори им било указано да унищожат гражданските си договори, сключени в началото на 2009 година. Междувременно Пенгезов бил избран за председател на Софийския апелативен съд и бил заместен като ръководител на проекта от Петков. Това станало с анекс от юли същата година. Пенгезов обаче бил решен твърдо да не оставя работата си недовършена и продължил да подписва антидатираните документи и след представянето на анекса.
Едва в края на 2012 г., близо две години след като ръководител на управляващия орган по ОПАК става Моника Димитрова-Бийчър, проектът на Пенгезов е санкциониран финансово. Санкцията е възможно най-тежката – управляващият орган налага финансова корекция на заложения бюджет в размер на 100% от него. Това на практика означава, че за целия бюджет в размер на повече от 733 000 лв. се отказва европейско финансиране, а платените по него повече от 162 000 лв. трябва да бъдат възстановени. Мотивът за суровата мярка е “установено наличие на нередност (съмнение за измама) по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности”. Закъснялата намеса на управляващия орган на ОПАК не оправдава, разбира се, дългото бездействие на прокуратурата по разследването. Но във всеки случай главният прокурор Сотир Цацаров може с основание да твърди, че за свършеното и несвършеното до този момент не трябва да питат него. В ония времена главен прокурор е Борис Велчев, а администрацията явно сътрудничи законът да бъде погазен.
Макар че безобразията изглеждат очевадни, доказването им пред българския съд е повече от съмнително. Особено по отношение на висш магистрат, трупал кариера и обвързаности при всички управления. Пенгезов и Петков са обвинени в длъжностно престъпление, длъжностно присвояване и престъпление против паричната и кредитната система. По три от обвиненията първият е помагач на втория в присвояването на чужди пари и в предоставянето на неверни сведения на управляващия орган на ОПАК. Първите думи на Пенгезов , след като му бяха предявени обвиненията в сградата на ДАНС, където е разположено новото спецзвено за разследване на магистрати, бяха: “Честито бръснене! На мен – четири обвинения.”
Веднага възникнаха догадки колко са всъщност присвоените средства. В постановлението за привличане те били разбити на по 20 000, 120 000, 140 000 лв. – нещо, което държавното обвинение не обяви в пространното си съобщение. Там е казано само, че “полковник Петър Петков като извършител в съучастие с генерал-лейтенант Веселин Пенгезов като помагач присвоил чужди пари – 42 217 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като присвоените средства са в големи размери”. На двамата съучастници не бяха наложени и никакви мерки за неотклонение, което е в разрез с прогнозата на Пенгезов, че ще му друснат огромна парична гаранция, която няма да може да плати, поради което ще го вкарат в ареста. По думите му това станало “защото съм добър, имам постоянен адрес, няма опасност да се укрия и да извърша престъпление.”
Куражът на двамата обвиняеми е показателен и потвърждава наличието на привилегията на българските магистрати да не бъдат осъждани за извършваните от тях престъпления. Пенгезов вече се е хванал за процедурата, оспорвайки подсъдността на делото. Той е депозирал възражение срещу прехвърлянето му в началото на април от Софийската градска в Софийската военноокръжна прокуратура. Според държавното обвинение това е направено, тъй като извършителите са военни магистрати. Пенгезов твърди обаче, че компетентна да води разследването е градската прокуратура, защото той е магистрат, има функционален имунитет, а престъпленията които му се “вменяват”, са извършени в качеството му на председател на съд. “Ако бях извършил отклонение от военна служба, разбирам, ама това, че съм генерал, няма никакво значение”, поясни Пенгезов. Липсата на коментар от наблюдаващите военни прокурори по възражението му той обясни с това, че “сега почват да четат и мъдрят”. Тепърва ще има и спор на кой съд е подсъдно делото – на специализирания, на градския или на военния.
Петков беше далеч по-деликатен и сдържан, но увери че нито той, нито Пенгезов имали притеснения. Всичките им действия по проекта били съобразени със закона, те не били злоупотребили с обществени средства, нито за лични нужди, нито в интерес на други лица. В този смисъл действията им не били укорими нито в наказателноправен аспект, нито в морален. През целия период на разследването съдействали на разследващите и им обещали да продължат да съдействат. Единственото, което искали, е разследването да приключи в разумни срокове и коментарите да се пренесат в съдебната зала, където да защитят името си. Петков подкрепи Пенгезов в тезата му, че е боцнат на стената. Той препоръча на медиите да съпоставят фактите и действията във времето, за да бъдат обяснени действията на прокуратурата срещу тях и срещу члена на ВСС Камен Ситнилски.
Така или иначе вече е набрана инерция. Още при повдигането на обвиненията главният прокурор Сотир Цацаров внесе незабавно задължителното по закон искане съветът да отстрани временно от длъжност двамата обвиняеми. Проектообвиняемата Мария Дивизиева пък заяви пред медиите, че нямала притеснения, защото изпълнявала задълженията си професионално, законосъобразно и вярвала в обективността и безпристрастността на разследването. Дивизиева призна, че е призована по телефона, но била в отпуск извън София и призовката била приета от неин технически сътрудник. Но въпреки че е призована, щяла да си остане в отпуск “до изясняване на твърденията по случая”.
Държавното обвинение трябва обаче да е наясно, че Пенгезов ще участва активно в превръщането на делото в “голямо шоу” според собствените му думи. Като един от най-скандалните магистрати в историята на прехода генералът е наясно, че не може да бъде осъден. От години го удрят, но все излиза победител и не губи чувството си за хумор. След като му бяха повдигнати обвиненията, развесели журналистите с поредните си шегички: “Все съм помагач, помагам на хората” и “За какво ми е адвокат? Като един Георги Димитров съм!” Защото знае, че истината за съдебната система е далеч по-страшна от някакво си дело за европроект на стойност няма и един милион лева.
