В началото на април Висшият съдебен съвет (ВСС) ревна за увеличение на заплатите в системата, хващайки се за данните от Информационното табло на Европейския съюз. Според кадровиците ни те сочели, че тя работи прилично, но българите отделяли най-малко средства за издръжката й. Първоначално правосъдният министър Зинаида Златанова подскочи – съдебната власт нямало да види стотинка, защото взима прекалено много пари, а доверието в нея е нулево. Според Златанова най-бедната държава в Евросъюза отделяла най-много средства за най-некачествено правосъдие като процент от БВП-то. Десетина дни по-късно министърката се извъртя на 180 градуса и внесе за одобрение от правителството поисканото от ВСС.
Тази седмица Златанова участва в цялостно представяне на данните от инфотаблото в компанията на членове на съвета, съдебни началници, депутати, адвокати, медии. Оказва се, че имало и други интересни констатации. Като например тази, че България горе-долу е решила проблема с бавното правосъдие по административни, граждански и търговски дела, но нямало инструменти за измерване на качеството му. А липсата на “измервателни уреди” затвърждавала общото впечатление, че съдебната ни система е крайно зависима. Какво печелиш, ако решат делото ти бързо, но в разрез със закона, освен че те закопават скоропостижно?!
Този втори и цялостен прочит на данните би трябвало да компрометира напълно инициативата за увеличение на заплатите. Но не стана така – трактовката бе обратна. Икономическите показатели имали пряко отношение към качеството и ефикасността на правораздаването, затова държавите, отделящи най-много средства за правосъдие на глава от населението, били в челото по всички показатели. Та единствено с още пари можел да бъде решен проблемът със свръхнатовареността, който пречел на правосъдието ни да бъде качествено. Но пък свърхнатовареността, както знаем, идва от некачественото правосъдие, което принуждава хората да го търсят чрез нови и нови дела. Въртеливо, нали?
