Бързата работа може и да е срам за майстора, но и бавната не е за предпочитане. Особено когато става дума за делата на народните избраници. След десет месеца обещания и надлъгвания депутатите успяха да приемат в края на април прословутите промени в Закона за обществените поръчки. Още идната седмица законопроектът вероятно ще бъде обнародван в “Държавен вестник”. Само че няма да влезе в сила. Това формално ще се случи на 1 юли. А реално много от разпоредбите му ще започнат да се прилагат най-рано след първи октомври. С други думи, още няколко месеца харченето на публичните средства ще става по старите правила, чрез които само за последните пет години бяха раздадени над 33 млрд. лева. Но важното е да се отчита дейност за пред избирателите.
На практика единственият нов текст, който ще влезе в сила веднага след обнародването му, е свързан с признаването на бъдещите вземания по договори за поръчки като залог за отпускането на кредити. Сега банките не признават тези документално гарантирани приходи на фирмите и съответно им отказват финансиране. По тази причина изпълнители на обществени поръчки могат да бъдат само дружества, които разполагат със солидни собствени средства. Промяната ще засегне и вече започнатите по стария ред процедури, както и тези, за които има сключени договори. Очаква се, това да даде глътка въздух на компаниите, които получават парите си от възложителите с месеци закъснение.
Най-спорното нововъведение – в определени случаи да могат да се възлагат поръчки без конкурс – ще се прилага след 1 юли. Става въпрос за т.нар. in house търгове, при които кметове или министри ще наемат по собствена преценка подчинените им дружества за различни цели и ще им плащат колкото намерят за добре. По принцип е необходимо експерти от Министерския съвет да напишат методика за ценообразуването в тези случаи, но начинанието като цяло изглежда абсурдно, защото няма как строителството на един и същи обект да струва еднакво в София и Якоруда например. Така че ще е доста интересно да видим как точно ще се прилага възможността за възлагане без търг.
От 1 юли в обхвата на Закона за обществените поръчки ще попаднат и главният прокурор, и административните ръководители на прокуратурите в страната. Досега те не бяха изрично споменати в норматива, поради което не се налагаше да провеждат публични търгове за доставки и услуги.
Друга важна новост, която ще започне да се прилага от същата дата, е свързана с гаранцията за изпълнение на поръчките. Вместо досегашните 3% от стойността занапред ще се удържат пет на сто. Промяната бе направена по предложение на депутата от ГЕРБ Томислав Дончев с мотива, че възложителите трябва да са по-защитените при евентуални неуредици и закъснения в изпълнението на проектите.
От първия ден на юли ще отпадне и практиката да се залагат ограничаващи условия за икономически и технически възможности на кандидатите, като брой изпълнени договори, минимален годишен оборот и други. Сега именно чрез такива похвати възложителите отсяват предварително конкуренцията и най-често до публичните средства стигат само определен кръг от фирми.
Не на последно място, след по-малко от два месеца на всички компании, които имат задължения по Данъчноосигурителния процесуален кодекс към държавата или общините, ще бъде забранено да участват в обществени поръчки. Това няма да важи, ако има споразумение за разсрочване или отсрочване на дълговете. Извън играта с публичните търгове ще останат и дружествата, които са осъдени и не са реабилитирани за нарушаване на здравословните и безопасните условия на труд или на правата на работниците.
Ключовите промени, свързани с повишаването на прозрачността при харченето на държавните пари, обаче са оставени за след 1 октомври. Така “гордостта” на вицепремиера Даниела Бобева – т. нар. Профил на купувача, който се очаква да извади наяве всички факти за процедурите по възлагане на обществени поръчки и изразходването на милиардите, няма да заработи скоро. В действащата сега нормативна база профилът на купувача има пожелателен характер, а за българските институции това се разбира по-скоро като НЕжелателен. Доказателство е фактът, че само шепа ведомства публикуват документите за търговете в мрежата, а повечето дори не съобщават за провежданите от тях процедури. Занапред в тази самостоятелна секция на интернет страниците си възложителите ще са длъжни да включват всички документи, които са свързани или отразяват както провеждането на поръчките, така и изпълнението на договорите за тях.
Освен достъпните и днес вътрешни правила, предварителни обявления, документации за участие в процедурите, решения за откриване и публичните покани в профила на купувача, след 1 октомври задължително ще трябва да присъстват и становищата на Агенцията по обществени поръчки от осъществявания предварителен контрол, които често разкриват опити за злоупотреба и корупция. Ще се публикуват също така решенията за класиране и определяне на победителя в надпреварите. Изключително важна мярка е и качването в интернет на протоколите на комисиите за провеждане на процедурите. Сега това са почти секретни документи, въпреки че именно в тях са описани мотивите за избора на определена оферта или за елиминирането на друга. Обществена ще стане и информацията за датите на освобождаване на гаранциите за участие на кандидатите, които държавните и общинските ведомства през последните години си позволяваха да задържат твърде дълго без каквито и да било компенсации за бизнеса.
Разбулването на мъглата продължава с оповестяването на допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки – т. нар. анекси, с които се променят цени, срокове за изпълнение и други. Добре известно е, че с помощта на такива недостъпни за обществото анекси се оскъпиха значително не един и два договора. В профила на купувача задължително ще влизат и контрактите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях, които днес са почти секретна информация. А като прибавим и обявяването на датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществени поръчки и за подизпълнение, включително и за авансовите плащания, нещата придобиват доста по-европейски вид.
Всъщност, има сериозни опасения дали тези изисквания ще бъдат изпълнени навреме от всички публични институции на централно и местно ниво и от дружествата с държавно или общинско участие. За целта е необходимо да бъдат закупени специални сървъри, да се преправят сайтовете и да се наемат допълнителни специалисти за поддържане на профила на купувача, което е свързано с немалко разходи. Да не говорим пък, че набавянето на въпросната техника може да стане единствено по реда на Закона за обществените поръчки и съвсем не е изключено процедурите да се проточат с месеци.
Колкото и да е странно, за крайния срок – 1 октомври, е оставено и задължението за всяка новооткрита обществена поръчки да се праща съобщение до медиите. Това не изисква някакви специални технологии или умения (б.а. – нужна е само електронна поща), не е свързано и с допълнителни разходи. Но пък по този начин ще се пресече възможността някои изпълнители тъхомълком да провеждат процедури и да сключват договори, без никой да разбере.
Сред отложените разпоредби са още привилегиите за хората с увреждания, електронните платформи за мониторинг и одит, случайният избор на външни експерти… Да не забравяме обаче, че Европейската комисия прие в началото на тази година нова директива за обществените поръчки, заради която у нас вече се пише изцяло нов закон. Очаква се той да бъде представен през есента и нищо чудно заради него някои от сегашните отложени поправки съвсем да изпаднат.
